Рей Бредбъри
Сбогом, лято (11)

11.

По пътя към града, на улица близо до училището, беше никелираният внушителен магазин, където всички сладки отрови се криеха в приятни за окото капани.

Дъг спря, вторачи се, изчака Том да го настигне и нададе вопъл:

— Добре, банда, насам. Влизай!

Всички момчета се заковаха на място, защото той изрече името на магазина, а то си беше чиста магия.

Дъг ги подкани с жест, те се събраха и го последваха през входа в пълен ред като добра армия.

Том влезе последен с усмивка към Дъг, сякаш знаеше нещо неизвестно за другите.

Вътре имаше мед в топъл африкански шоколад. Пъхнати и уловени в кехлибареното съкровище лежаха бразилски ядки, бадеми и покрити с глазура топчици от снежнобял кокос. Юнско масло и августовско зърно бяха обгърнати от тъмна захар. Всичко това бе нагънато в увито фолио, а отгоре опаковано в червено-сини хартийки с теглото, съставките и името на производителя. Сладкишите бяха сложени в ярки букети — карамел за слепване на зъбите, бонбончета с женско биле, почернящи сърцето, бутилчици с поболяващ вкус на мента и ягодов сироп, пръчици „Тутси“, които да държиш като пура, ментови „цигарки“ с червени връхчета за мразовито утро, когато дъхът ти сякаш дими.

Скупчени насред магазина, момчетата виждаха хрускави диаманти, приказни напитки за поглъщане. Шишета с цвят на слива потракваха тихо в нилските води на охладителя, чиято вода студенееше тъй, че пареше ръката. А над него по стъклени рафтове се редяха като спретнати цепеници купчинки курабийки с джинджифил, ореховки, шоколадови сладкиши, вафли с ванилия във формата на лунен сърп и бонбони с мека сърцевина — бяла изненада под черна маска. Всичко направено да покрие езика, да се разстеле по небцето.

Дъг извади няколко монети от джоба си и кимна на момчетата.

Един по един си избираха от сладкото имане, притиснали носове в стъклото, дъхът им замъгляваше кристалния трезор.

Съвсем скоро претичаха през улицата и застанаха над дерето с бутилките и сладкишите.

Щом се събраха, Дъг кимна отново и тръгнаха надолу в дерето. От другата му страна над тях стърчаха къщите на старците и хвърляха тъмни сенки в светлия ден. Дъг заслони очи с длан и зърна още по-нагоре тежката коруба на къщата с духовете.

— Нарочно ви доведох тук — рече той.

Том му намигна и отвори своята бутилка.

— Трябва да се научите на съпротива, за да сте добри бойци — продължи Дъг и изпъна ръката си с бутилката. — А сега изливайте!

— Божичко! — Чарли Удман се плесна по челото. — Дъг, ама това е билкова оранжада!

Дъг обърна бутилката с дъното нагоре. Пенливата струя засъска, за да се влее в бистрия ручей, устремен към езерото. Другите зяпаха, зрелището се отразяваше в ококорените им очи.

— Искате ли потта ви да е от билкова оранжада? — Дъг грабна шишето от ръката на Чарли. — Искате да плюете това, да се отровите завинаги и никога да не се оправите? Щом се източите високи, няма как да се смалите, не можете да се боцнете с карфица и да ви излезе въздухът.

Мъчениците мрачно обърнаха шишетата с гърлото надолу.

— Провървя им на рачетата — каза Чарли Удман и запрати бутилката към един камък.

Всички метнаха шишетата като германци след наздравица, стъклото се пръскаше на блестящи късчета.

Разгънаха хартийките на топящия се шоколад, масленките и бадемовите вкусотийки. Зъбите им се разтвориха, устите им се напълниха със слюнка. Но очите им се озъртаха към техния генерал.

— Тържествено се заклевам — от днес никакви сладкиши, никакви лимонади, никакви отрови.

Дъглас остави парчето шоколад да пльосне като труп във водата, сякаш извършваше погребение в морето.

Дори не им позволи да си оближат пръстите.

На излизане от дерето срещнаха момиче с фунийка ванилов сладолед. Момчетата се облещиха, езиците им провиснаха. А тя си близна от студената бучка. Момчетата замигаха. Тя ближеше фунийката и се усмихваше. По половин дузина лица изби пот. Още едно близване, още едно стрелкане на розовия език, още едно натякване за студен ванилов сладолед и армията щеше да се разбунтува. Дъглас вдиша дълбоко през зъби и кресна:

— Чупката!

Момичето подскочи, обърна се и избяга.

Дъглас изчака споменът за сладоледа да избледнее и каза тихо:

— При баба има леденостудена вода. Ходом марш!