Майн Рид
Пълзачи по скали (6)

Глава VI
РАЗГОВОР ЗА СЛОНОВЕ

— Някой стар скиталец ли? — каза Гаспар, като повтори думите на индуса. — Какво искаш да кажеш, Осару?

— Това, дето вие, френци, сахиб, казвате скиталец слон.

— О, слон ли? — повториха Карл и Гаспар, успокоени от това естествено обяснение за нещо, което приличаше толкова много на свръхестествено видение.

— Наистина приличаше на такова нещо — продължи Гаспар.

— Но как би могъл слон да попадне в тази долина?

Осару не можа да отговори на този въпрос. Смаян от появата на огромното животно, той беше все още склонен да вярва, че са видели някое от лицата на триличното божество Брама, приело в случая образа на слон. Затова не се опита да обясни присъствието на такова животно в долината.

— Може би е дошъл от равнината — забеляза замислено Карл.

— Но как е могъл да влезе в долината? — запита отново Гаспар.

— Както влязохме и ние — отговори Карл, — по глетчера и през прохода.

— Ами пукнатината, която не ни позволява да излезем? Ти я забрави, братко. Слон може да я прескочи толкова, колкото и да хвръкне; значи не може.

— Не може, разбира се — съгласи се Карл. — И аз не казах, че е прескочил пукнатината.

— О, искаш да кажеш, че дошъл тук преди нас?

— Точно така. Ако това, което видяхме, е слон — а какво друго би могло да бъде? — продължи Карл, който вече не допускаше, че нощният им посетител е някакво свръхестествено създание, — той трябва да е дошъл в долината преди нас. Чудното е, че досега не сме забелязали никаква следа от такова животно. Ти, Гаспар, обикаляше повече от нас. Не забеляза ли при скитанията си някакви следи от слон?

— Никога. Пък и не ми е минавало през ум да се поогледам за такова нещо. Кой би помислил, че такъв грамаден слон може да се покатери до тук? Всеки ще сметне, че такова тежко животно е съвсем неспособно да се качва из планината.

— А това е погрешно; защото колкото странно и да изглежда, слонът е чудесен катерач и може да стигне почти навсякъде, където може да стигне и човек. Известно е, че на остров Цейлон често се срещат диви слонове на Адамовия връх, а изкачването дотам е изпитание и за най-здравите пътешественици. Та не е чудно да намерим слон тук. Дори никак не е чудно и аз съм уверен, че това, което видяхме, е слон, щом не може да бъде нищо друго. Той може да е влязъл в долината преди нас, минавайки по глетчера и по скалния мост над пропастта; уверен съм, че е могъл да стори това, както го сторихме и ние. Или пък — продължи да обяснява Карл присъствието на грамадното животно — може да е дошъл тук много отдавна, още преди да се е образувала пукнатината. Нима не е възможно да е прекарал тук дълги години, дори целия си живот, което значи повече от едни век?

— Аз мислех — каза Гаспар, — че слонове могат да се срещнат само в равнините, където има разкошна тропическа растителност.

— И това е една от много разпространена заблуда — отговори Карл. — Слонът не само не обича тропически равнини, но предпочита да живее из високи планини; и щом има възможност, се изкачва там. Той обича сравнително хладен климат, където по-малко ще го измъчват мухи и други досадни насекоми; защото въпреки голямата му сила и дебела кожа, едно дребно насекомо като мухата може страшно да му досажда. И той като тигъра не е само тропическо животно, а може да живее отлично във високи, хладни местности или из северните области на умерения пояс.

Карл изказа отново учудването си, че ни един от тях не бе забелязал досега следи от това огромно четириного, което е било навярно техен съсед още от самото начало на принудителното им пребиваване в долината. Това учудване не се споделяше напълно от Гаспар, а в много по-слаба степен и от Осару, все още склонен да поддържа суеверното си убеждение, че са видели не някое земно същество, а божествения образ на Брама или Вишну.

Другарите му не се опитаха да разсеят това безсмислено вярване и продължиха да търсят обяснения на странното обстоятелство, че не бяха срещнали досега следи.

— Най-после — подсказа Гаспар — в това няма нищо странно. Има още много обширни области в тази долина, неизследвани от нас; например онази широка гъста гора в горния й край. Никой от нас не е минавал оттам след първите два дни, когато гонихме покрай нея елена, а след това тръгнахме да разгледаме скалите. Аз не се отклонявах никога нататък по време на лов, защото всякога намирах дивеч из откритата поляна около езерото. А слонът може да се крие тъкмо в тази гора и само нощем да излиза от нея. Следи от него трябва да има предостатъчно, но на мене и през ум не ми е минавало да се вглеждам за тях. Нали знаеш, братко, ние бяхме улисани да си правим дървения мост, после да огледаме пещерата, та не се сещахме за нищо друго.

Карл се съгласи с тези твърдения, защото беше наистина така, както казваше Гаспар. Откакто бе започнал престоят им в долината, съзнанието и на тримата, изпълнено с тревога за бъдещето, бе насочено само към откриване някаква възможност за измъкване оттам; и поради това те бяха обръщали много малко внимание на всичко, което не би подпомогнало целта им. И Гаспар дори не бе обходил дори половината долина, като отиваше на лов; пък и не бе ходил кой знае колко пъти на лов. Той бе успял да донесе за три-четири дни необходимото количество месо, което бе грижливо изсушено от Осару и беше главната съставка на всекидневната им храна. Много нарядко след това те използваха пушките си за доставяне малко прясно месо — някоя двойка диви патици от езерото или друг дребен дивеч, какъвто имаше всяка сутрин на един изстрел разстояние от колибата. Затова много местности в долината бяха останали непосетени; и затова беше напълно възможно един огромен слон да е бил тук през всичкото време и никой от тримата другари да не го е видял.

Увлечени в тези предположения, те стояха будни повече от час; но тъй като този, за когото размишляваха, си бе, както изглежда, окончателно отишъл, те стигнаха полека-лека до заключението, че той няма да се върне — поне тази нощ, и като си възвърнаха по този начин спокойствието, заспаха отново, решени за в бъдеще да бъдат по-бдителни към опасния съсед, който така неочаквано се бе представил.