Майн Рид
Пълзачи по скали (41)

Глава XLII
ЯСТРЕБ!

След като веселостта им отмина съвсем, Карл и Гаспар възобновиха така ненадейно прекъснатия разговор.

— Значи, братко — каза Карл, който заговори пръв, — ти казваш, че има птица от рода на орлите, която би могла да ни пренесе с въже на скалата. Коя птица имаш предвид?

— Карл, ти си много недосетлив тази сутрин. Появата на двата ястреба трябваше да ти подскаже какво имам предвид.

— А, ястреб ли имаш предвид?

— Да, ястреб с широки гърди, малко туловище и дълга опашка; какъвто и ти, и аз си правехме не много отдавна.

— Хвърчило ли? — каза машинално Карл, после седна и се замисли. — Да, братко — добави след малко той, — от предложението ти може наистина да излезе нещо. Ако имахме хвърчило — само че голямо хвърчило, то би могло да пренесе въже до върха на канарата. Но уви.

— Няма защо да продължаваш, Карл — прекъсна го Гаспар. — Зная какво ще кажеш: че нямаме хартия, за да си направим хвърчило, а с това, разбира се, въпросът се изчерпва. Безполезно е да мислим по него щом нямаме необходимите материали. Тялото и скелета лесно ще направим; и опашката също. Но като стигнем до крилата… Ех, да имахме поне връзка стари вестници? Но каква полза от това пожелание, щом ги нямаме!

При все че мълчеше, Карл като, че не чуваше или поне не обръщаше внимание на думите на Гаспар. Той изглеждаше потънал в мечти или дълбок размисъл.

Скоро се разбра, че е било второто.

— Може би — каза той, като погледна обнадеждено към гората — не сме лишени съвсем от материала, за който говориш.

— От хартия ли искаш да кажеш?

— Та ние сме тъкмо в тоя край на света, където тя расте — продължи Карл, без да обръща внимание на въпроса.

— Какво? Къде расте хартията?

— Не — отвърна Карл, — не искам да кажа, че тук расте хартия, но тук расте материалът, от който може да се получи този полезен продукт.

— Какъв материал, братко?

— Едно дърво или по-точно — храст от рода на Thymelaceae или дафнадите. Растения от този вид се срещат в много страни, но главно в по-хладните области на Индия и Южна Америка. Представители на този вид се срещат и в Англия; прекрасният лавров храст в горичките и покрай плетищата, известен като лекарство против зъбобол, е истинско дафиново дърво. Най чудната от всички дафнади е навярно прочутата лагета или дантелено дърво в Ямайка, от което жените от този остров си правят маншети, якички и големи яки; ако са умело изрязани и добре избелени, те не се различават по нищо от истинска дантела. Избягалите в Ямайка роби и други негри преди премахването на робството си правеха дрехи от лагети, които намираха в изобилие из планинските гори на острова. Преди премахване на робството господарите на негрите използваха дантеленото дърво за други, не така приятни цели. Жестоките тирани усукваха от яките му влакна въжета за бичовете си.

— И ти мислиш, че от тези дървета ще можем да си направим хартия? — запита нетърпеливо Гаспар, който бързаше да разбере дали ще могат да се снабдят с материал за хвърчилото.

— Има няколко вида дафинови дървета, на които кората може да послужи за хартия — отговори ботаникът. — Някои се срещат около нос Добра надежда, други на остров Мадагаскар, но най-подходящият вид за целта расте именно в тези планини и в Китай. В Непал се среща дървото дафии болуа, от което непалците приготвят здрава и дебела обвивна хартия; имам основания да предполагам, че това дърво расте и в Бутанските Хималаи, недалеко от мястото, където се намираме. Освен това в Китай и Япония, отвъд Хималаите, има два-три вида от същото дърво; от него китайците приготвят жълтеникавата хартия, която сигурно си виждал в книгите им и върху сандъците с чай. Така е — добави ботаникът, поглеждайки замислено към гората, — щом хартиеното дафиново дърво расте на изток от нас — в Китай, и на запад — в Непал и Бутан, основателно е да заключим, че същият вид може да се намери и в тази долина, където климатът е тъкмо такъв, какъвто то обича. Птиците са могли да пренесат семена от него, защото някои птици обичат плодовете му и ги ядат, без да пострадат, при все че те са отровни за всички четириноги.

— Мислиш ли, братко, че би познал този храст, ако го видиш?

— Да си кажа правото, не смятам, че бих го познал от пръв поглед, но ако има цвят, непременно ще го позная по неговите растителни особености. Листата на хартиеното дърво са заострени, възчервеникави, гладки и лъскави като листата на леандъра, с който дафиновото дърво е твърде близък роднина. За нещастие, храстът ще е без цветове в това годишно време; но ако намерим поне някой плод и лист, пак ще мога да го позная. Освен това указание ще ни бъде и твърдата му кора. Всъщност имам основание да мисля, че ще намерим такива дървета не много далеко оттук; затова казвам с такава увереност, че може би не сме напълно лишени от материал за хартия.

— Какви основания, брате Карл? Да не си видял вече нещо подобно?

— Видях. Преди известно време, когато скитах насам-натам, минах пред една горичка от ниски храсти — върховете им едва стигаха до гърдите ми. Те бяха цъфнали тогава и лилавите им цветчета бяха разположени щитовидно по върха на клоните. Цветовете им нямаха венче, а само една лилава чашка. Тези особености съответстват напълно на отличителните черти на дафиновото дърво. Освен това листата му бяха заострени, възчервеникави и гладки; а цветът имаше необикновено приятна миризма — като всички дафинови цветове. Тогава не ми мина през ум да ги разгледам; но сега, като си припомням всички тия особености, съм почти сигурен, че храстите са били от тоя вид.

— Мислиш ли, че ще можеш да намериш пак горичката?

— Да, и то много лесно. Тя не е много далеко от мястото, където щеше да се състои нашият ужасен двубой.

— Хахаха! — засмя се Гаспар в отговор на многозначителния намек на ботаника. — Но, брате — продължи тоя — дори ако се окаже, че храстът е наистина същият, за който говориш, каква полза, че сме го намерили, щом, не знаем как се прави от него хартия?

— Защо мислиш, че не знаем? — възрази Карл на прекалено положителното твърдение на Гаспар. — Аз не съм толкова сигурен, че не знаем. Четох някога в една стара книга за Китай пълно описание на това производство. То е много просто и мисля, че си го спомням достатъчно, за да можем да опитаме. Може би не ще направим тънка хартия за писане, но все ще направим нещо, подходящо за целта ни. Ние не се нуждаем от най-хубавата хартия за писма, защото нямаме и поща, за жалост, а щеше да е добре, ако имахме. Но за хвърчило смятам, че ще върши работа и най-груба обвивна хартия, ако можем да я направим.

— Разбира се — отвърна Гаспар. — Колкото е по-дебела и здрава, толкова по-добре. Да тръгнем ли още сега, драги Карл да потърсим дървото?

— Тъкмо това ще направим — отговори Карл, като стана, за да тръгнат да търсят дафиновото дърво.

Тръгнаха разбира се, тримата, защото и Осару искаше да узнае веднага изхода от търсенето; а Фриц, разбрал, че се готви нов поход, успя да прогони отчасти лошото си настроение, излезе от скривалището си и тръгна безшумно след тях.