Майн Рид
Пълзачи по скали (38)

Глава XXXIX
БЯГСТВОТО НА ОРЕЛА

Първото нещо, което трябваше да се направи, беше да проверят качеството и издръжливостта на въжето. Подвижните стълби бяха по местата си, както ги бяха оставили. Щом проверят въжето, оставаше само да го вържат здраво за крака на беркута, някой да се качи до най-високата площадка, достигната от стълбите, и да пусне оттам птицата.

Ако орелът успееше да излети над канарата и да закрепи някак си въжето на върха й, те можеха да се смятат освободени.

Самата мисъл за подобен изход, който изглеждаше сега напълно сигурен, ободри отново духа им.

Те не разчитаха, че ще мога да се „изкатерят“ по едно тънко петдесетярдово въже — подвиг, пред който би се стъписал и най-ловкият моряк, изкачвал се като маймуна по най-високите мачти. Те възнамеряваха да се изкачат по въжето не по този начин, а съвсем иначе, както предварително бяха намислили и решили. Щом се уверят, че въжето е здраво закрепено на върха, щяха да направят по него „стъпала“, като вмъкнат между отделните му конопени нишки малки дъсчици; по тези дъсчици, закрепени на неголеми разстояния една над друга, смятаха да стъпват при катеренето.

Както казахме, всичко това бе установено предварително и не занимаваше вече вниманието им, насочено изцяло към намиране начин да се провери издръжливостта на въжето, на което щяха да доверят след малко живота си.

Те сметнаха, че не е достатъчно да вържат въжето за някое дърво и да го дърпат и тримата едновременно. Карл и Гаспар мислеха, че този опит ще е достатъчен, но Осару беше на друго мнение. Индусът смяташе, че планът, хрумнал в ориенталската му глава, е по-добър, и той реши да го опита въпреки несъгласието на другите двама. Той взе единия край на въжето, покатери се на едно високо дърво, отклони се на цели петдесет ярда от земята по един хоризонтален клон и върза здраво въжето за него. По негово нареждане младите сахиби уловиха здраво долния край на въжето и за няколко минути увиснаха едновременно на него.

Тъй като въжето не се разтегна или скъса от тежината им, явно беше, че при всички обстоятелства ще може да удържи един човек; след като се увери в това, индусът слезе от дървото.

Прегърнал под дясната си мишница орела и прехвърлил през лявото рамо края на въжето, Осару тръгна към мястото, където стълбите бяха облегнати на канарата.

Карл и Гаспар го следваха отблизо, а подир тях вървеше Фриц. Всички мълчаха и се движеха с тържествено изражение и походка, подобаващи за важното начинание, което бяха предприели.

И новият опит не трая по-дълго, отколкото изпитването издръжливостта на орела. Ако бе сполучил, нашите пътешественици щяха да бъдат заети повече време и накрая щяха да застанат победоносно на върха на канарата, а Фриц щеше да подскача нагоре по снежния склон, за да настигне едрия ovus ammon по залутания в небето хребет на Чомо-лари.

Но колко по-друга гледка представляваха те вечерта на този съдбоносен ден! Малко преди залез тримата пътешественици се връщат бавно и унило към своята колиба, към презряното леговище, под чийто гостоприемен покрив се надяваха никога вече да не търсят подслон!

Уви! Трябваше да запишат нова несполука в дългия списък на досегашните безуспешни борби!

Взел под мишница беркута, Осару се бе покатерил до най-високата площадка, която можеше да достигне по стълбите. Оттам бе пуснал птицата и бе отвил цялото въже. Опасна постъпка, която можеше да стане последното действие от драмата на неговия живот.

Той смяташе, че беркутът ще излети право нагоре, затова не бе помислил за нищо друго; и както се мъчеше да запази равновесие на тясната площадка, се оказа съвсем неподготвен за това, което се случи. Вместо да излети нагоре, орелът се стрелна в хоризонтална посока, която не промени, докато не опъна докрай въжето; тогава, без да измени посоката или да поспре в полета си, повлякъл петдесетярдовото въже, което Осару, за щастие, бе пуснал, птицата литна над долината към отсрещните скали, чийто връх достигна лесно по диагонала, изплъзвайки се ненадейно от ръцете на индуса.

Карл и Гаспар наблюдаваха с мъка отлитането на беркута и дори известно време смятаха, че Осару е провалил от нехайство работата, която му бяха поверили.

Но скоро чуха обясненията на Осару и се съгласиха с тях. Очевидно беше, че ако не бе пуснал навреме въжето, той би бил принуден да скочи от скалата и не би могъл да им разкаже как е избягал орелът.