Умберто Еко
Името на розата (7)

Ден първи
ОКОЛО ДЕВЕТИЯ ЧАС

Когато Уилям води ерудиран разговор с билкаря Северин

Закрачихме обратно през централния кораб и излязохме през портала, откъдето бяхме влезли. Словата на Убертино продължаваха да бръмчат в главата ми.

— Ама че… чудак — осмелих се да кажа на Уилям.

— По отношение на много неща той е — или беше — голям човек. Именно затова е чудак. Само обикновените люде изглеждат нормални. Убертино можеше да стане еретик — като тия, дето е пращал на кладите, или пък кардинал от Светата римска църква. Той бе стигнал съвсем близо и до двете. Всеки път, когато разговарям с Убертино, имам чувството, че адът — това е раят, гледан от другата страна.

Не разбрах какво иска да каже и запитах:

— От коя страна?

— Да — рече Уилям, — въпросът е дали има такива страни, дали съществува нещо цяло. Не ми обръщай внимание. И престани да поглеждащ към портала — добави той, като ме потупа леко по врата, докато се обръщах, привлечен от скулптурите, които бях видял, влизайки. — За днес те доста те поизплашиха. Всички.

Докато извръщах глава към изхода, зърнах пред мен друг монах. Изглеждаше на годините на Уилям. Той се усмихна и ни поздрави учтиво. Каза, че бил Северин от Санкт Емеран, че бил монахът билкар, грижел се за баните, болницата и зеленчуковите градини и че се поставял на наше разположение, за да ни помогне да се запознаем с манастира.

Уилям му благодари; каза, че още като влизал, забелязал чудесната градина и доколкото му позволявал снегът, е могъл да се увери, че в нея са засадени не само варива и зеленчуци, но и целебни билки.

— Лете или напролет с разнообразните си растения, разкрасени от покрилите ги цветове, тази градина по-добре от всичко друго отдава възхвала на Твореца — отвърна Северин, сякаш да се извини. — Но дори и сега опитното око на билкаря вижда в сухите клони на растенията, които ще се раззеленят, и може да ти каже, че тази градина е по-богата от най-богатата книга за растения и билки, по-пъстроцветна и от най-прекрасните миниатюри, които биха могли да разкрасяват тази книга. Целебни билки растат и през зимата, други съм събрал и приготвил в съдовете в моята лаборатория. С корени от киселец се церят катари, със запарка от корени от ружа се правят лапи за лечение на кожни болести, лападът лекува екземи, със счукани и смлени корени от змийска трева се лекуват диарии и някои женски болести, пиперът улеснява храносмилането, маточината е добра за кашлица, имаме и чудесна тинтява, подпомагаща храносмилането, и сладък корен, и хвойна за настойка, и бъз, от чиято кора се прави отвара за черния дроб, и сапуниче, чиито корени, счукани в студена вода, лекуват катар, и валериан, чиито качества сигурно знаете.

— Имате различни растения, подходящи за различни климати. Как така?

— От една страна — благодарение милостта на Господа, който е поставил нашето плато в една планинска верига, чийто южен склон гледа към морето, откъдето веят топли ветрове, а на север гледа към по-високите планини, които пращат горските балсами. От друга страна, го дължа на умението, което придобих незаслужено по волята на моите учители. Някои растения могат да виреят и при неблагоприятен климат, стига да се поддържа както трябва почвата, да се подхранват и наглеждат.

— Имате ли растения, които стават само за ядене? — попитах аз.

— Мое гладно младо жребче, всички растения, които могат да се ядат, могат да бъдат използвани и за цяр, стига да се спазва нужната мярка. Само ако прекалиш, тогава причиняват болести. Ето например тиквата. Тя е студена, влажна, утолява жаждата, но ако я ядеш развалена, ще получиш стомашно разстройство и трябва да затегнеш червата си със смес от саламура и синап. А лукът? Няколко стоплени и влажни глави лук подпомагат съвкуплението — разбира се, за тия, дето не са дали нашия обет, — но ако ядеш повече, главата ти ще натежи и ще трябва да се лекуваш с мляко и оцет. Ето защо — Добави лукаво той — един млад монах не бива да прекалява с лука. Но ти препоръчвам да ядеш чесън. Стоплен и сух, той е добро средство против отровите. Но не прекалявай, той е причина за обезводняване на мозъка. Бобът подтиква уринирането и угоява, и едното, и другото е Много хубаво. Но бобът е причина за лоши сънища. Но не до такава степен, както ги причиняват някои други растения, защото има и растения, предизвикващи лоши видения.

— Кои са те? — попитах аз.

— Виж го ти този послушник, много иска да знае. Тия неща трябва да ги знае само билкарят, иначе всеки може да тръгне да продава видения, тоест да лъже с помощта на билките.

— Но в такъв случай е достатъчно малко коприва — обади се Уилям — или роибра, или олиерибус и човек е застрахован против виденията. Надявам се, че имате тези треви.

Северин погледна изпод вежди моя учител.

— Интересуваш ли се от билкарство?

— Малко — отвърна скромно Уилям. — Веднъж ми попадна „Theatrum Sanitatis“^[1] от Убубхасим Балдах.

— Абул Асан ал Мухтар ибн Ботлан.

— Или Елукасим Елимитар, както предпочиташ. Питам се дали ще мога да намеря тук копие от тази книга.

— Да, и то от най-хубавите, с ценни илюстрации.

— Хвала Богу. А „De virtutibus herbarum“^[2] от Платеарнус?

— И нея, и „De plantis“^[3] от Аристотел, преведена от Алфред от Сарешел.

— Чувал съм, че тази книга не е от Аристотел — възрази Уилям, — така, както бе установено, че Аристотел не е автор и на „De causis“^[4].

— Така или иначе, това е една чудесна книга — рече Северин; моят учител го подкрепи горещо, без да запита билкаря дали той има предвид „De plantis“ или „De causis“ — две книги, които не познавах, но за които разбрах от разговора, че трябва да са много ценни.

— Ще се радвам — заключи Северин, — ако си поприказваме по-задълбочено за билките.

— За мен ще бъде още по-голямо удоволствие — отвърна Уилям, — но няма ли да нарушим правилото за мълчанието, установено във вашия орден?

— Правилото — рече Северин — в течение на вековете се е приспособило към изискванията на различните братства. Правилото предвиждаше напътствията Божии, а не да учим; но ти знаеш приноса на нашия орден за изследванията на Божиите и човешките дела. Ще ти кажа и друго — правилото предвижда обща спалня, но понякога, както е при нас, монасите трябва да имат възможност да размишляват и нощем, затова всеки от тях живее в отделна килия. Правилникът е много строг по отношение на мълчанието; при нас не само монахът, занимаващ се с физически труд, но и монахът, който пише или чете, не бива да разговаря със своите събратя. Но манастирът е преди всичко братство от учени, та често пъти е от полза монасите да обменят натрупаните знания. Всеки разговор, отнасящ се до нашите проучвания, се смята за законен и ползотворен, стига да не се води в трапезарията или по време на църковните служби.

— Имал ли си възможност да разговаряш продължително с Аделмо от Отранто? — запита рязко Уилям.

Северин не се изненада.

— Виждам, че абатът вече ти е разказал — отвърна той. — Не. Не съм разговарял често с него. Той рисуваше миниатюри. Понякога съм го чувал да разговаря за своята работа с други монаси, с Венанций от Салвемек или Хорхе от Бургос. Пък и аз не си прекарвам времето в скриптория, а в моята лаборатория. — И посочи към сградата на болницата.

— Ясно — рече Уилям, — Значи ти не знаеш дали Аделмо е имал видения.

— Видения ли?

— Като тия, дето се причиняват от твоите билки например.

Северин се сепна.

— Казах ти, че пазя много грижливо опасните билки.

— Нямах предвид това — побърза да уточни Уилям. — Имах предвид видения изобщо.

— Не разбирам — повтори Северин.

— Мислех си, че един монах, който обикаля нощем из Зданието, където по думите на абата могат да се случат… ужасни неща на този, който влезе там, когато е забранено да се влиза… мислех си, че той може да е имал нечестиви видения, които да са го тласнали в пропастта.

— Казах ти, че не посещавам скриптория, освен когато ми е нужна някаква книга, но обикновено използвам моите книги за растенията, а тях държа в болницата. Казах ти, че Аделмо беше много близък с Хорхе, с Венанций и… разбира се, с Беренгарий.

Долових, че Северин за миг се поколеба. Забеляза го и моят учител.

— Беренгарий ли? Защо да се разбира?

— Беренгарий от Аруидел, помощник-библиотекарят. Те бяха връстници, заедно са били послушници, редно беше да има за какво да си приказват. Ето какво исках да кажа.

— Значи това си имал предвид — рече Уилям. Аз пък се изненадах, че той не настоя повече. Учителят ми веднага промени темата на разговора. — Май е време да влезем в Зданието. Искаш ли да ни водиш?

— С удоволствие — отвърна Северин с облекчение, което беше повече от очевидно. Накара ни да минем край градината и ни отведе при западната страна на Зданието.

— Срещу градината е порталът, който води към кухнята — поясни топ. — Но кухнята заема само западната половина от първия етаж, а във втората половина е разположена трапезарията. При южната врата — за да стигнеш до нея, трябва да минеш зад хоровата част на Църквата — има други два портала, които водят към кухнята и трапезарията. Но нека влезем оттук, защото след това от кухнята можем да минем направо в трапезарията.

Щом влязохме в голямата кухня, видях, че откъм вътрешната си страна Зданието ограждаше осмоъгълен двор; както разбрах по-късно, той приличаше на огромен кладенец и на всеки етаж се открояваха широки прозорци, подобни на тия от външната страна. Кухнята беше огромно помещение, изпълнено с дим, където множество ратаи бързаха да приготвят ястията за вечеря. Двамина приготовляваха на голяма маса някакво месиво от зеленчуци, ръж, просо и овес, като кълцаха репи, гулии и моркови. Край тях един готвач току-що бе сготвил няколко риби в смес от вино и вода и ги заливаше със сос от салвия, магданоз, чесън, пипер и сол.

Към западната кула се намираше огромна пещ за хляб, където проблясваха червеникави пламъци. А откъм южната кула — огромно огнище, където вряха казани и се въртяха шишове. През вратата, която водеше към гумното зад църквата, влизаха свинарите; те носеха закланите свине. Излязохме през тази врата и се озовахме на гумното в източния край на платото до зидовете, където се издигаха много постройки. Северин ми обясни, че в първата сграда са свинарниците, а след нея — оборите за конете, след това — за воловете, после кокошарниците, а след това — покритите кошари за овцете. При свинарника свинарите бъркаха в голяма делва кръвта на току-що закланите свине, за да не се съсири. Ако кръвта бъдела разбъркана веднага, благодарение на студа тя щяла да се запази през следващите дни и после щели да я използват за кървавици.

Върнахме се в Зданието и хвърлихме бегъл поглед на трапезарията, която прекосихме, за да се насочим към източната кула. Трапезарията завършваше с две кули; в северната се намираше огнище, а в другата — виеща се стълба, която водеше към скриптория, тоест към втория етаж. Оттук всеки ден монасите минаваха, за да отидат да работят, или пък използваха други две стълби — не толкова удобни, но добре отоплени, — които се виеха спираловидно зад огнището и пещта на кухнята.

Уилям запита дали ще намерим някого в скриптория, тъй като беше неделя. Северин се усмихна и отвърна, че за бенедиктинеца трудът е молитва. В неделя службите траели по-дълго, но въпреки това монасите, занимаващи сее книгите, прекарвали там по няколко часа; обикновено те си разменяли ползотворни наблюдения, съвети и размишления върху светите книги.