Книгата е повече от невероятна! Исках да я прочета просто от любопитство, чудех се с какво толкова може да е известна, но разбрах веднага щом я започнах. Смятам, че всеки, който би искал да остане запленен от завладяваща история, живи герои и описания, трябва да я прочете!
А който иска да научи повече за инквизицията, църквата и духовенството? Мисля, че за такива книгата е малко по-подходяща. За останалите — Дюма.
Лично мнение, разбирасе..
Не случайно това е една от най-добрите книги писани някога. Като хардкор атеист, книгата ми хареса невероятно. Истински образи, перфектни творчески похвати и невероятна атмосфера. Едно безкрайно „благодаря“ на автора, че е споделил с човечеството, част от своята дарба за писане.
Прав си, перфектна е! Много силна и истинска, дълбоко философска в същото време. Но малко хора я разбират.
Невероятно заплетена история с неочакван край! Неслучайно Еко е един от класиците на 20 век — велик просто!!! :)
Книгата не случайно се определя като „шедьовър“. Безкрайно завладяваща и по своему „оригинална“. Разсъжденията и разказът са на много високо ниво, за което я и препоръчвам с две ръце.
П.П. Тези, които я прочетат, могат да проверят доколко представите им съвпадат с филма по книгата от 1986 год. (с Шон Конъри и Крисчън Слейтър). Филмът не е лош, но по мое скромно мнение, както по-често се получава, книгата е в пъти по-добра.
Насърчен от многото положителни коментари, препрочетох „Името на розата“ след повече от 20 години. Тогава, през 80-те бях гледал и филма, и още имах спомен за историята.
Това, което ми се искаше този път беше в зряла възраст да се насладя на великолепния стил на разказа. И точно това не се получи.
Намирам повествованието за тегаво, стилът за обикновен, а мярката за пропусната. Многословието на автора прави четенето на моменти мъчително.
Разбирам и оценявам желанието му да пресъздаде ярка и исторически прецизна картина на описвания период. Възхищавам се от познанията и възможностите му.
Героите всъщност не са особено живи. Живи са контекста, средата и проблемите, занимавали света през средновековието.
Получих своето удовлетворение от обемистия текст от неочаквано място: Научно, многословно и правдиво книгата показва безизходицата на християнството, фалшът на порядките, безвъзвратната загуба на столетия в потискане на критичното мислене. Пред нас оживява цял свят от окаяни слепци. За атеист като мен, който отдавна не търси доказателства срещу религията, „Името на розата“ беше мъчително и неочаквано пренасяне в мракобесните времена на християнска догматика, време когато за населението на Европа не е имало никаква надежда.
Кара ме да се радвам, че живея във време, когато имам правото, свободата и възможността тотално да игнорирам религията; да виждам, че науката и прогреса поне частично са победили.
След като завърших книгата опитах отново да гледам филма, но ми се видя постен и безинтересен, и се отказах…
В едно допълнително есе Еко описва намеренията си относно този роман — всъщност не става въпрос нито за криминална история, нито за правдиво, историческо прецизно, отразяване на средновековието, а най-малко пък — за критика на църковни нрави от гледна точка на атеизма. Романът е експеримент, изграден изцяло от средновековни цитати, действащите лица в него са „книжовници“ в смисъл, че действат според книгите, с които живеят и самите те са като цитати от тях, разсъждават, изразяват се и т. н. само чрез вече написаното слово. Огромната заслуга на романа е, че успява да ни потопи в атмосферата на средновековния начин на мислене, с неговата многословност, обърканост, но въпреки всичко търсеща в лабиринта на мисли и думи вертикалната пътечка, която извежда до идеята за Създателя, необременена от случващото се наоколо. В това отношение романът е своеобразна антология на средновековната (а и по-старата) литература и на средновековно-книжовния начин на мислене, представена във вида на семиотично изследване (замаскирано като криминално разследване). И пред вид тези цели — едно наистина виртуозно произведение. Всъщност бих се радвал да видя тук и споменатото есе, там всичко е казано много точно. Що се отнася до филма — Еко не беше много съгласен с него, особено когато противоречи на исторически истини, каквито той се беше постарал да прецизира в романа си. Е да, зрелищен е, „грабва“, голям режисьор го прави, добре актьори, обаче си остава нещо сънсем друго, в някои отношения противоположно на романа.
pencho,
Благодаря искрено за уместното уточнение. Коментарът ви хвърля светлина върху нещо, което подозирах, но не е изрично упоменато в предговора към настоящото електронно издание, писан от самия Еко.
През ум не ми е минало, че романът има за цел да критикува църковните нрави от гледна точка на атеизма. Той документира и представя. Аз самият персонално и за себе си, като атеист, намерих известно удовлетворение в проследяването на много от разсъжденията на героите — разсъждения често логични, търсещи, базирани на религиозни аксиоми. Следването тази плетеница ме караше да се радвам искрено че не съм като тях; нещо подобно на облекчението което изпитваме, след като се събудим от кошмар и осъзнаем, че всичко е било само ужасен сън…
Велик роман!
За мен беше изкючително удоволствие да го прочета, не можех да се откъсна от книгата!
Сега започнах да я чета отначало, за да се потопя отново във атмосферата й. Първия път я прочетох с учебна цел, сега ще го направя за лично удоволствие.
Много хора ме разубеждаваха да я прочета, че била твърде „сложна“ и скучна, сега наистина не съжалявам изобщо, че я прочетох.
Гледах филмът, когато бях атеист, а прочетох книгата дълго след като станах вярващ. Прочетох и всички коментари преди моя. Може би нямам вашето красноречие и изказ, но посвоему я оценявам(наравно с филма) като шедьовър и еталон за много неща. Няма две мнения, дори и невярващите подразбират, че „Името на розата“ е единствена по рода си. За нещастие на атеистите и за щастие на вярващите БОГ съществува, съществувал е дълго преди нас и ще съществува доста след нас. Защото както казва героят на Конъри, че не вярва БОГ да е създал жената напразно, така и човекът и всичко около него не са създадени напразно.
Мога ли да помоля да не си развявате бога наляво и надясно и да не ми навирате вярата си в очите. Дръжте си я някъде под дрехите, ако е възможно.
Богове много. Има богат избор по сергиите — май имаше и един със слонска глава.
А аз мога ли да помоля да не се спами под книгите? Ако имате проблем с вярващите, спорете с тях на съответните места, а не тук, където би трябвало да обсъждаме литература. Да не говорим, че с грубия си коментар обиждате много хора, т. е. нарушавате етичните правила. Човек може да защити позиция и без да изпростява.
За да не е спам и моят коментар: не харесвам Умберто Еко като стил и медийна репрезентация, но конкретно тази негова книга е изключение. Когато я прочетох преди години ми беше страшно интересна и се радвам да я имам в личната си библиотека.
Книгата е уникална, блестяща, велика.. и като такава естествено не е за всеки, както не е за всеки и като цяло творчеството на този писател.
Тази и "Махалото.. " са за сега единствените, които съм чел на Еко, но съм наясно с голяма част от отзивите за останалите му творби, които също се надявам да намеря време да прочета някой ден.
Най-чистосърдечно бих искал да дам следния съвет на тези, които нищо негово още не са чели — не започвайте нито с "Името.. ", нито с "Махалото.. "! Прочетете някоя от останалите му книги преди това и ако успеете да стигнете до края, чак тогава се заемете с тези двете!
Шедьоври са и в случай, че Еко с уникалния си стил наистина се окаже вашият писател (шансовете това да се случи не са особено големи), така ще имате необходимата подготовка наистина да им се насладите.
При мен нещата не се случиха точно така — прочитът на "Махалото.. " ми отне цели 4 или 5 г. като след всяко прекъсване ми беше необходима огромна сила на волята за да започна отново. След като все пак я прочетох обаче, бях адски доволен от положените усилия и прочитът на "Името.. " се оказа истинско удоволствие.
Дано това бъде от помощ на някого, защото ми се иска някой и на мен да ми беше дал такъв съвет, когато му беше времето.
Тази книга ме намери тук в сайта и я прочетох наполовина ( до 138-ма страница стигнах). На другия ден бях с брат ми в Пловдив и отидохме в книжарница Хеликон,за да я намеря и да ми я купи като за коледен подарък,намерих я без много да обикалям по щандовете. Отидох до касата и едно момиче ме обслужи,което,като видя книгата и мен със злобен поглед без да каже „Добър ден!“,маркира я и ми върна рестото,но най-интересното,че отметката беше точно на същата страница,докъдето бях стигнала тук в сайта. Странно,нали? Книгата не е зле и я препоръчвам за тези,които искат да знаят за инквизицията,духовенството и т.н. Също и за хора,които скучаят-има и филм,но с книгата усещането е друго. :)
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.