Милан Асадуров
Няма хък-мък (28) (Първа книга от Истории за Нищото)

26. Присъдата

Въпреки усърдната подготовка Хък бе принуден да отложи брилянтно замислената операция с няколко дни. Наложи се да отдаде последна почит на своя приятел Марчело Мастрояни в Париж, а после и в Рим. А междувременно използва суматохата около конгреса на управляващата партия в София, за да пробута оставката на правителството. Все пак накрая успя да внуши на некадърния примиер да се оттегли при условие, че неговите хора му определят заместник. Остави студентите и хиперинфлацията да довършат работата в България. Така за сетен път Хък се увери колко тъп е животът. Свестните хора умираха, а калпавите със зъби и нокти се държаха за властта.

Най-сетне дойде и Денят на страшния съд. Утрото преди Коледа се случи мразовито и снежно. Из цяла Европа нахлу сибирски студ, сякаш носеше садистично удовлетворение на отиващите си комунисти. Ледените пориви на вятъра откъм морето навяваха лапавицата и тежките мокри снежинки, носени от вихрушката, полепваха по високите прозорци на дома им като мухи на мед. В цялата къща цареше полумрак. Дори китайската закуска не свали напрежението от лицата на Хък и Ана-Мария. А бедният дракон, лишен от благодатната топлина и светлина, непрекъснато се моташе в краката на лъвицата, мъчейки се да сгуши холографните си месища в нея. Добре че не беше материален, защото Ана-Мария постоянно щеше да се спъва в него.

Затова пък островът ги посрещна с ласките на тропическата вечер. Белоснежният пясък щедро отдаваше на изтерзаните им нозе натрупаната топлина, а полъхът на океана разхлаждаше и без това свежия въздух.

— Е, така се живее! — доволно се протегна драконът, докато чакаше официално да го представят на стария шаман.

Аудиенцията премина на плажа, разбира се, защото пещерната обител на Пакеекее щеше да се пренасели.

— Радвам се да се запозная с вас, млади господине! — обърна се Таоа към холографното чудовище с присъщата си любезност. — Простете ми за невежеството, но все още не знам как да се обръщам към вас.

— Вие сте най-вежливият човек, когото съм срещал на този свят, господин Таоа — поласкана отвърна дясната глава на дракона, докато лявата хвърляше кръвнишки погледи към Хък. — Наричайте ме просто Тифон Великолепни.

— Трифоне, прекаляваш — не се сдържа Хък и тутакси се сблъска с укора в очите на Ана-Мария.

— Деца мои — взе да въвежда ред Таоа, — сега не му е времето за това приятелско дърлене. Чака ни сериозна работа. Ако всички са готови, предлагам да тръгваме.

Плажът пред пещерата на стария шаман мигом опустя, но затова пък преддверието в подземните покои на Хогбен заприлича на централния площад в Белград, отеснял от протестиращите срещу комунистическия режим хора. Скоро и площадите в България ще изглеждат така, помисли си Хък.

Този път вратата не беше заключена и неканените гости вкупом се изсипаха в дневната.

— Твоята менажерия пристигна! — измъкна думите от устата на баща си Хък.

— Изглежда имаме гости — обади се Освалд от бюрото.

— Тия натрапници ли наричаш гости, глупако! — сряза го Хогбен и нервно махна с ръка. Папагалът чинно заспа. — Господин Пакеекее — обърна се той към стария шаман, — мисля, че в нашата уговорка не влизаха никакви семейни тържества, камо ли пък демонстрации на малоумници.

— Фасада, господин Хогбен — вдигна рамене Таоа. — Всяко начинание се нуждае от някаква фасада. Не забравяйте, че аз имам и други морални задължения. Но ви уверявам, че предстоящото празненство никак няма да накърни нашето споразумение.

— Ще видим! — мрачно рече Хогбен и се намести по-удобно на люлеещия се стол. — Така и така сте дошли, моля разполагайте се, дами и господа, земни и неземни представители на флората и фауната.

Гостите само това и чакаха. Всеки зае бързо мястото си според личните предпочитания и отредената му роля в предстоящото събитие. Старият шаман седна зад работната маса на Хогбен, за да прикрие поне част от неподходящите за случая празнични папурени одежди. Ана-Мария се отдръпна в срещуположния ъгъл на кварцовата лампа, под която както обикновено си лежеше голата зомби-принцеса. Драконът седна на задника си на две-три крачки от нея. А Хък гордо остана прав срещу стола на баща си.

Този номер с фасадата никак не му харесваше, но той си спомни за клетвата никога вече да не обижда Таоа и, уповавайки се на многократно засвидетелстваната му почтеност, вежливо се обърна към него:

— Ваша милост, позволете ми да започна.

Старият шаман се усмихна на обръщението и кротко му кимна. Младият му приятел явно се вживяваше в ролята си.

— Обвинявам баща си пред достопочтения съд — поде Хък със строг, прокурорски глас, който ехтеше във възцарилата се тишина, — че е извършил седем престъпни деяния, насочени срещу благото на обществото и свободата на личността!

— Арменски номера! — подхвърли Хогбен и немигащите му очи съвсем се изцъклиха. Той видимо се забавляваше.

— Числото седем е свещено за евреите и освен това е сакралното число на живота за християните, ако искаш да знаеш — тихо рече Хък и после пак повиши глас. — Първо, с бояджийските си изхвърленици баща ми стовари на главите на хората комунизма…

— Протестирам — скочи драконът. — Това не е научен факт, а само аматьорско предположение на някакъв руснак от монголско потекло, който не може да различи Ленин от Хогбен, а седнал да ми се прави на учен — нервно махна с лапа холографният блюстител на правдата. — Тази хипотеза изобщо няма нищо общо с реалността.

— Май че е доста по-реална от теб — подметна Хък и драконът възмутено си седна на задника.

— Леле мале! Това бостанско плашило да не би да ми е защитник? — снизходително повдигна вежди Хогбен и любопитно заразглежда този нов, непознат враг на сина си.

— Да, назначен ти е служебен защитник — подметна Хък и нервно продължи: — Второ, с перверзните си сексуални домогвания обвиняемият издевателстваше над сестра ми Шуин и я принуди да се самоубие, за да не разкрие подготвяните от него машинации…

— Протестирам — писна драконът и се премести по-близо до Ана-Мария. — Тази най-долнопробна инсинуация се базира на някаква си средновековна китайска легенда. В днешно време, питам аз, кой вярва на легенди? Особено пък на китайските…

— И в легендите за драконите ли не вярваш? — сряза защитата Хък и драконът се сгуши до лъвицата, а тя майчински му направи окуражаващ знак с ръка: „Само така! Дръж здраво! Не се предавай!“.

Хък изгледа укорно подлите заговорници, които сякаш си бяха плюли в устата и отново се захвана с обвинението:

— Трето, той насъска Чечня и Нуку Хива една срещу друга…

— Протестирам — плахо се обади драконът от мястото си, като избягваше да гледа присъстващите в очите. — Според защитата свидетелите по тази точка от обвинението са неблагонадеждни.

— Браво, драконче! — аплодира го старият Хогбен.

— Защитата желае ли обвинението да призове пред съда Ахмед Закаев? — любезно се осведоми Хък.

Холографното чудовище съвсем се сниши:

— Защитата продължава да настоява, че служителите на специалните служби са неблагонадеждни свидетели.

Хък не му обърна повече внимание.

— Четвърто, подтикван от глупавото си честолюбие и безмерната мания за величие, той в продължение на месеци подменяше в Сиатъл моята семенна течност със своята изкуфяла сперма.

— Нонсенс! Протестирам! — пак скочи драконът и този път двете му глави застрашително се разлюляха. — Гореспоменатите лица са преки роднини и не могат да свидетелстват един срещу друг. Самият обвинител е плод на тази сперма, която сега не му харесва. А употребената с лека ръка квалификация за изкуфялост в такъв случай би трябвало да се отнася за всеки от двамата, защото се предава по наследство.

— Хо-хо-хо — взе да се тупа по корема от задоволство старият Хогбен и стъклените му очи се разводниха.

— Ще ти дам аз един нонсенс, електронно недоносче! — изрева Хък.

— Моля, Ваша милост, да обърнете внимание, че обвинението отправя неправомерни заплахи за физическа разправа със защитата.

Негова милост потропа с въображаемото чукче, за да въведе ред, и после благо, но компетентно се произнесе:

— Тъй като физическата заплаха не може да навреди с нищо на защитата, отхвърлям протеста. Моля продължете — вежливо даде пак думата на Хък той.

— Пето, с наглите си действия обвиняемият за дълго време лиши една любяща съпруга от тъй желаното законно потомство и я докара до нервна депресия.

— Протестирам! — отново набра смелост драконът и, като се поотдалечи от Ана-Мария, подметна: — Ама че глупост! Тя не е никаква законна съпруга, а най-обикновена лъвица и мястото й е в зоопарка, а обвинението трябва да бъде подведено под отговорност за содомия.

Ана-Мария сведе поглед, а старият Хогбен беззвучно заръкопляска.

— Край! Този път прекали! — процеди през зъби Хък и пъхна ръце в джобовете си, за да не се вижда, че треперят.

— Да не си посмял да ми бърникаш пак захранването — разпищя се холографното страшилище, като и двете му глави се озъртаха бясно. — Моля, Ваша милост, да се намеси. Обвинението иска да превърне почитаемия съд в линчуване на свободни дракони.

— Засега не виждам смисъл да се изключва захранването на защитата. — Таоа се огледа. — И без това, доколкото разбирам, наоколо няма такова чудо. Моля обвинението да продължи — отсече той.

— Благодаря ви, Ваша милост, за любезното засега — кимна Хък на Таоа. — Шесто, обвиняемият достигна дотам в безочието си, че направи злощастен опит да изнасили собствената си снаха.

— Протестирам! — Драконът подскочи и взе боязливо, с танцова стъпка — две напред, едно назад — да се приближава към съдийската скамейка. — На планетата, от която произхожда така наречената снаха, това деяние не само че не е наказуемо, но е естественият и, моля да се отбележи за протокола, Ваша милост, единствено възможният начин да се продължи рода. — Той оплете краката си и елегантно замаза гафа с лек поклон. Когато криво-ляво зае финалната поза драконът гордо се изпъчи. — Няма да се учудя, ако след малко обвинението постави въпроса за криминалния начин, по който диша моят дълбоко уважаван от обществото клиент.

В този миг редът в съдебната зала бе драстично нарушен. Зомби-принцесата се надигна, грациозно изгаси кварцовата лампа и с плавните движения на лунатик тръгна към банята. Старият Хогбен с досада взе да разглежда ноктите си, но гостите инстинктивно я следяха с очи. Погледът на холографното чудовище обаче бе втрещен. Изглежда до този момент драконът я възприемаше като модернистична част от интериора и сега ужасен заотстъпва пред ненадейната интервенция на Каменния гост. Но бе толкова едър, че не можеше да се отстрани от пътя на нашественика. Задникът му се изгуби зад стената, туловището го последва и накрая той потъна чак до гърлата си в нея, като лявата му глава се мъчеше да се скрие зад дясната.

Коварният агресор от малките трагедии на Пушкин го достигна. Мина през него. Разнесе се гръмотевичен трясък. Последва лек земен трус. Зомби-принцесата изчезна. Стената се срути. И за ужас на домакина драконът се материализира в плът и кръв, посипан със скални отломъци и мазилка.

— Какво правиш бе, идиот?! Ще ми събориш цялата къща! — изрева старият Хогбен.

Разликата между материалния дракон и холографното чудовище не беше голяма, ако не се броеше липсата на мъжките атрибути. Те никакви не се виждаха нито в тленен вид, нито в холографното си великолепие. Всъщност чудовището се превърна в женски дракон, току-що изскочил изпод градското сметище. Изглежда то усети, че не е просто травестит, а вече е транссексуален тип, защото се развика:

— Аз съм мъж! Аз съм мъжки дракон, а не някаква скапана ламя!

Ана-Мария с два скока стигна до него и мигом впи зъби в единия му крак. Ламята запищя, сякаш Дракула й изпиваше кръвта.

— Стой мирен, глупако! — строго му се скара тя и лизна с език потеклата кръв. После надигна глава, сякаш разтриваше кръвта с върха на езика си в небцето, за да опита вкуса й. Главите на ламята побледняха една след друга. Ана-Мария ги примами с пръст да се сведат и те, треперещи, послушно последваха жеста й.

Лъвицата подръпна едната от тях и взе да й шепне някакво заклинание в ухото. Отново последва трясък и се вдигна пушилка, но този път причината бе друга. Драконът си възвърна мъжествения холографен вид, но останките от стените към спалнята и банята, които той досега крепеше с гърба си, се срутиха в дневната.

С много труд, като танк, пъплещ по силно пресечен планински терен, появилата се отново зомби-принцеса продължи да крачи към банята, като си пробиваше път сред развалините. Когато най-сетне достигна заветната цел, тя пусна душа и се мушна под него. Наистина вода не потече, защото поразиите на дракона явно бяха прекъснали водопровода, но все пак обстановката в съдебната зала донякъде се нормализира.

— Е, вече си имаме и един съдебен заседател! — ухили се старият Хогбен, щом хвърли бегъл поглед наоколо и установи, че природното бедствие, причинено от дракона, е с поносими размери. — Затова предлагам да прескочим избора на останалите единайсет и по-бързо да свършваме, че целият този цирк взе наистина да ми омръзва!

Хък бе налегнат от летаргия. Баща му като гениално вманиачен режисьор успя да обърне и справедливото възмездие в поредната серия от семейния водевил. Но този път май сам си беше виновен. Кой дявол го накара да намесва недораслото холографно изчадие в тази разправия! Край! Стига си хленчил, помисли си Хък, и гневно посочи Къпещата се Венера:

— Тя не е никаква съдебна заседателка, а една от твоите нещастни жертви. Ваша милост, седмото престъпление на обвиняемия е, че е превърнал тази жена в сексуална играчка!

Драконът се мяташе като отблясък от цветомузика в дискотека, мъчейки се да разсее пушилката около себе си, но това си беше трудна задача за същество, направено само от светлина, така че този път бе принуден да писне сред облака от прах:

— Протестирам, Ваша милост! Категорично протестирам! Това същество не е никаква сексуална играчка, а най-обикновен долен крадец на чужди души. То е транссексуално зомби, което нагло се промъква и граби душите на бедните мъжки дракони! Сигурен съм, че обвинението съзнателно ми е погодило този кален номер и настоявам за най-строго наказание.

В този миг най-после се чу глас и от скамейката на свидетелите:

— Той го направи, Тифончо! — Ана-Мария сочеше с пръст стария Хогбен. — Той превърна тази жена в кукла, за да задоволява долните си страсти, и искаше да стори същото и с мен, а може би и с теб.

Холографното чудовище не можа да изтърпи това издевателство и защитата най-неочаквано направи рязък завой в тактиката:

— Отказвам се от всичките си досегашни възражения, Ваша милост. Абсолютно. Напълно. Завинаги се отричам от тях. Нещо повече. Прибавям осма точка в обвинението: този тип — възмутен до дъното на душата си драконът сочеше стария Хогбен — трябва да бъде осъден и за посегателство върху честта и мъжкото достойнство на всички дракони откакто свят светува. И настоявам наказанието по това обвинение да бъде със сила, поне колкото сумарното наказание за всичките му останали престъпления, взети заедно. Предлагам, например, един милион години строг тъмничен затвор и смърт чрез обесване.

Папурените одежди на съдията мелодично прошумоляха. Негова милост тържествено се надигна. Запъти се към обвиняемия. Подаде му ръка и благо рече:

— Да тръгваме.

Старият Хогбен някак нерешително, насила се изправи. Огледа омърлушен дневната, която съдбата бе превърнала в нещо средно между циркова арена и строителна площадка, и без да обръща внимание на менажерията, пое подадената му ръка, като болен от рак, склонил най-сетне на безмислената операция с шанс едно на милион.

— Ще те чакаме на острова, Таоа — успя да викне Хък, докато те изчезваха пред очите на спотаената зала.

Когато се върнаха на Фату Хива, нощта бе влязла напълно в правата си на кораловия плаж. Тримата приседнаха във вече традиционната композиция „Съветски юноши, мечтаят за космически полети“ и се умълчаха. Но този път тягосното безмълвие не продължи много, защото мястото на мъдрия Таоа в скулптурната група бе заето от драконът.

— Ама признайте, че бях добър, а? — гордо рече той.

— Направо супер — тъжно се усмихна Хък. — Беше най-добрият защитник в професионалната лига, който някога съм виждал. Успя да залееш всички ни с възможно най-гадната помия. Сигурно ще трябва поне шест месеца да се киснем в оцет, за да се отървем от вонята.

— Винаги готов — рапортува драконът и дори успя да козирува, без да разваля строя в монументалната композиция. — Срещу добро заплащане по всяко време съм на вашите услуги, милостиви господине.

— Вместо да си пазиш толкова усърдно холографните гениталии — подметна Хък. — Трябваше да повдигнеш въпроса за неразкритите убийства в България и за дереджето на българите. Нали се бяхме разбрали, че там доказателствата за причастността на баща ми в глупостите, вършени от комунистите, малко куцат и не можем просто ей така да ги включим в обвинителния акт, но ще ги използваме като утежняващи вината обстоятелства.

— Да-дааа! — възмути се драконът. — Ти орева орталъка за някаква си скапана семенна течност, а искаш аз да си прежаля мъжките атрибути. Чуваш ли се какво говориш?!

— Таоа няма да се върне. Усещам го — прекъсна спора им Ана-Мария, вперила очи в небитието.

— А, такааа! Втасахме я сега — стресна се драконът и главите му оклюмаха като повяхнали цветя.

— Сигурна ли си? — разтревожи се и Хък.

— Да.

— И какво ще правим сега? — затюхка се холографното чудовище.

— Ще трябва да прескочим до Нищото — решително рече лъвицата, застинала като сфинкс на брега на небесния океан.

— Не ща! — изписка драконът. — Там е тъмно и студено и ще хвана вякоя пневмония.

— Ти пък откъде знаеш? — полюбопитства Хък, без да се надява на смислен отговор.

— Че нали, когато се разхождаме с моята неземна мома всеки път се отбиваме там.

— И ти, холографно изчадие, усещаш, че минаваш през Нищото? — втрещи се Хък.

— Присмял се хърбел на щърбел! Ти си изчадие, при това хогбеново! Ако ти се налагаше да зъзнеш като мен, и ти щеше да го усетиш на гърба си, глупако.

— Ей, ей, я си дръж езика. Ще ти кажа аз кой е глупак!

— Пак започна. Ако искаш да знаеш, съдебното заседание отдавна приключи. Или си просиш нов иск за обида на длъжностно лице? — важно рече драконът и се изпъчи.

Внезапно сфинксът им се озъби и те се укротиха. Лъвицата изчезна и те послушно я последваха по петите.

Върнаха се в дома на Хогбен. Освалд спеше в очакване на господаря си, а зверилникът се бе сдобил с нов член. Фауфау — покойната жена на Таоа — правеше компания на зомби-принцесата под кварцовата лампа.

— Тях какво ще ги правим? — подвоуми се Хък, докато разглеждаше с интерес хубавата полинезийка, която бе накарала мъдрия шаман да си загуби ума.

Но лъвицата беше предвидила всичко. Тя грабна папагала под мишница и рече:

— Освалд го вземаме с нас, а зомбитата ще оставим тук, докато открием душата им.

Отидоха в кухнята. Таоа беше обезвредил магията и този път Хък лесно отвори тежката като на банков трезор врата на фризера. Но фризерът не беше никакъв фризер.

Вътре наистина беше тъмно и студено, но старият Хогбен просто бе обсебил един от входовете към Нищото, пръснати из цялата Вселена подобно на коралови отвърстия, и най-нагло го бе превърнал в килер за зимнината си. Сред пушените свински бутове, бурканите с туршии, кацата с кисело зеле и чаталите суджук се мъдреха златната чаша, златната рибка и златната клонка. Тримата инстинктивно грабнаха по един ритуален атрибут.

— Е, това се казва късмет — подметна драконът и пусна в сферичния аквариум стъклениците на Хоген да правят компания на златната рибка. Той вече зъзнеше от студ и пренаселеният прашен глобус се тресеше в шепата му като побеснял шейкър. — Тъкмо ще има какво да бутнем на скапаните митничари. Разправям им аз, че не съм блуждаеща душа, ама тези пладнешки разбойници все гледат да си изкрънкат нещо.

Сред апетитните аромати се процеждаше някаква тънка богато нюансирана миризма на вкиснало. Хък надникна в най-тъмния ъгъл, до който не достигаше светлината от кухнята. Там се бе сгушил варелът с прокисналата амброзия на баща му. Той мигом срита канелката и я изби.

— А как ще стигнем до Нищото? — огледа се Хък, запушил с едната си ръка носа, а с другата стиснал здраво златната чаша, която му докара толкова злини на главата.

— Та ние сме вече там, скъпи! — усмихна се лъвицата със златната клонка в ръка и грациозно прескочи потеклата мътна, мазно разливаща се, зловонна течност.

— Ей, последният да затвори вратата! — весело му подвикна драконът някъде от катраненочерната бездна пред тях.

Хък машинално захлопна тежките двери и те наистина се озоваха в предверието на Нищото. Но това вече е друга история, която се случи в друг свят, наречен Библиотеката.