Милан Асадуров
Няма хък-мък (11) (Първа книга от Истории за Нищото)

9. Сафари

Без Хък северната половина на кръглото семейно огнище се стори още по-пуста на Ана-Мария — почти като българската хазна от няколко месеца насам. Студената светлина от мониторите само поощряваше пристъпите на зиморничеви тръпки, причинени от климатичната инсталация, и правеше зноя в пустинята още по-бленуван.

Миналата седмица се бяха хванали на бас колко години би могъл да се издържа Софийският университет, ако разполагаше с парите, които неговата голяма приятелка Шер похарчи за пластичните си операции. Хък твърдеше, че ще стигнат най-много за три години и тя тутакси го обвини в българо-арменски шовинизъм. Според нея по официалния курс на лева към долара и цените от септември 1996 г. парите щяха да бъдат предостатъчни поне за пет години. Тогава Хък най-нагло заяви, че чисто по женски тя просто завижда на Шер, което отчасти си беше вярно. Обзаложиха се, който загуби, да изпълни три желания на другия. Всеки седна пред компютъра си и резултатът изобщо не изненада Ана-Мария, защото преди три дни тя го беше пресметнала с точност до един час. Според неговата симулация на бюджета университетът щеше да изкара пет години, единадесет месеца и осем дни, а според нейната — пет години, десет месеца и четири дни. Първите й две желания Хък вече изпълни в банята и в леглото и сега идваше ред на третото.

Тя тръгваше на сафари в Нубийската пустиня.

Не, че имаше желание да изтребва земните си братовчеди. Просто в Нубия нямаше какво друго да се прави. Там, в пустинята, сравнително рядко се срещаха само гладни нубийци и полугладни лъвове. Затова при подаването на молбата за шенгенската виза и Хък беше написал: „Причина за посещението — сафари“. Щеше да я последва като бял прислужник, който се грижи за багажа. Тъкмо заради многото куфари пътуването извън времето беше невъзможно.

Истинската причина за експедицията им обаче бе, че на нея й трябваше генетичен материал от нубийски лъв — достойния наследник на митичния си събрат от Немея, знаменития син на Тифон и Ехидна. Теоретичните изследвания на ония мърльовци от изследователския център в Сиатъл показваха, че един ген на нубийския лъв е пренесъл през повече от три хилядолетия хромозомната тайна на могъществото на Кушитските владетели от XXV-та нубийска династия, управлявала не какво да е, а Древния Египет. И точно този ген можеше рязко да подобри наследствеността на Хък. Ана-Мария искрено се надяваше, че след тази промяна най-сетне щяха да създадат така жадуваното потомство.

Големи проблеми имаха с това пътуване.

Първо, самоубийството на Шуин и изкуствено подклажданото напрежение между Чечня и Нуку Хива човъркаха Хък отвътре като стара язва след преяждане с лютивите деликатеси от родната му кухня. Ана-Мария, разбира се, му влизаше в положението и вече успя да му помогне да изпревари и да измести потенциалните купувачи при Скарлати, но не можеше да контролира всички фактори в конфликта само с помощта на интуицията и компютъра си. Нуждаеше се от лични или поне от мисловни контакти с най-важните участници. Докато следеше всичко отдалеч, имаше опасност не само тя, но и някой от останалите да извърши глупост.

Второто затруднение идваше от шенгенската виза. Хък трябваше да докара апаратурата за вземане на генетични проби с чартърен полет от Париж до Хартум. Единствено французите поддържаха някакво консулство в района, заради оръжието, което продаваха на всички наоколо. Но през 1996 г. никой не даваше виза на българин за страна от Европейския съюз. Пък и французите бяха изключително ревниви към конкуренцията в оръжейния бизнес. Наличните американски, руски, френски, немски, чешки и български паспорти на Хък не вършеха работа. Наложи се с помощта на черна перука и кафяви лещи на очите Хък да се преобрази в Хосе Гюлбекян — преуспяващ португалски бизнесмен от арменски произход. Целият свят знаеше, че фамилията Гюлбекян се интересува само от две неща: благотворителност и сафари.

Хък беше отвикнал да пътува с багаж, затова Ана-Мария му остави точни инструкции във файла SAFARI: колко са куфарите с нужната апаратура, всеки от тях с какъв цвят е, в кой куфар са документите, билетите и парите и кои куфари може да оставя на багаж, а за кои трябва непременно лично да се погрижи. След това потегли за Сиатъл.

Естествено в три часа след полунощ лабораторията на института беше пуста, но компютрите си работеха. Тях никога не ги изключваха — нали Ана-Мария плащаше за всичко. Тя седна пред познатия „Крей T3E“, бързо премина през всички пароли, прегази всякакви забрани и влезе в програмата за предстоящото генетично облагородяване на Хък. На пръв поглед всичко си беше както трябва. И третата симулация показваше, че точно в този ген на тринайсетия хромозом е разковничето на успешното оплождане. Нейната яйцеклетка вече радушно приемаше сперматозоидите на Хък. Поне на теория! Интуицията й я накара да провери всичко отначалото. Грешка в симулацията нямаше. И все пак Ана-Мария подсъзнателно усещаше, че има нещо нередно. Изглежда омайните земни планини и безбрежните морета бяха претъпили алдебаранския й инстинкт да подушва опасността от километри. Само пустинята можеше да го събуди.

Време беше да тръгва на лов.

Щом усети маранята и пясъка под лапите си, първата й мисъл бе, че най-после си е у дома. Тя щастливо се овъргаля в дюната. Бе знойно като в доменна пещ и сякаш пресованият въздухът дори не потрепваше. Пейзажът в тази част на Нубийската пустиня — а на нея всичко наоколо наистина й изглеждаше като дивен пейзаж! — беше удивително еднообразен: пясък, пясък и пак пясък.

Пясъчни хълмове, пясъчни дюни, пясъчни оврази, пясъчни русла на пресъхнали реки, пясъчни кладенци. И никакъв живот. Поне по пладне.

Ана-Мария се поразходи. Наистина в кафеникавия пясък не преобладаваше рижия, а сивия оттенък, но всичко й се струваше някак близко и родно. Рецепторите й жадно попиваха горещината и привичните миризми. Духът на пустинята я опияняваше.

Затича се, като редуваше прибежките с величествени лъвски скокове. Чувстваше се като риба във вода. За първи път изпитваше това чувство на Земята. Ана-Мария мислено си обеща поне два пъти в годината да идва тук. А защо с Хък да не обиколят цялата Сахара? Или най-добре — всички пустини на Земята. Само веднъж да се отърват от тая каша, в която се е забъркал, и веднага щеше да състави програмата.

Обзета от въодушевление, тя си избра най-високия от околните хълмове и хукна. Щом се изкачи на билото, се огледа. От тоя пустош по-пусто не можеше да бъде. Тогава се съсредоточи, както я беше учил Хък, и полетя.

Отгоре местността изглеждаше още по-еднообразна. Разликата бе само в околната температура. Във висините бе по-хладно — някъде към трийсет градуса по Целзий. Попадна на въздушно течение и я побиха тръпки. Все пак не всеки ден летеше и усещането беше непривично, но завладяващо. Имаше чувството, че току-що се е измъкнала от кабината на сауната и се е хвърлила в ледените води на басейна. Скоро взе да изпитва огромно удоволствие. Хък и летенето бяха двете й най-големи радости на Земята.

Едва след час кръжене забеляза някакви признаци на живот в далечината и побърза да се приземи. Толкова небивалици се разказваха за Нубийската пустиня, че само летяща лъвица липсваше в тях. Докосването до оскъдната растителност прибави нови, познати усещания. В душата й се надигна вълна на задоволство. Ловният й инстинкт се събуждаше. Лъвицата бързо овладя трепета и се концентрира. Нямаше никакъв вятър и тя бавно се прокрадна по най-късия път до скромното семейство.

Бяха един мъжкар, две женски и две лъвчета. Двуженството бе сравнително рядко явление сред изчезващия вид на нубийските лъвове. Повечето от тях бяха полигамни и си имаха по три-четири лъвици. Нещо я смущаваше в това двуженство и Ана-Мария си помисли, че генетичният материал на мъжкаря би трябвало да не е много качествен. Но така или иначе се нуждаеше от тренировки и тя се захвана да опознава нравите и реакциите на нубийските си братовчеди.

Не рискува да се приближи повече. Всички земни лъвове имаха проблеми с обонянието, но не и със слуха. Просто се материализира лежешком на една педя от ноздрите на старшата съпруга. Реши, че тъкмо тази спяща лъвица е първата дама, защото се бе настанила най-близо до обекта на желанията им. Близостта породи у Ана-Мария чувството, че се е загледала в огледалото на фризьорски салон. Стори и се много странно, че това същество, което на пръв поглед почти по нищо не се отличаваше от нея, е лишено от разум. И на нейната планета понякога се раждаха слабоумни лъвици, ощетени от природата или по-скоро от малоумния си баща, на който дълго време не му е вървяло на карти, но Ана-Мария за първи път виждаше себеподобно без капчица разум.

Първи инстинктивно реагира мъжкарят. Той размърда ноздри, за да усети по-добре нюансите в божествената миризма. Сигурно сънуваше, че е в лъвския рай. Миг след това старшата съпруга отвори очи и зяпна в упор рижата си съперница. Необичайната окраска изглежда не й направи впечатление. Но вместо да отпрати натрапницата с гневни думи, тя подуши(!) Ана-Мария и с рязко движение на дясната си лапа я избута на половин метър. По-скоро неканената гостенка нервно се отмести още преди да я докоснат.

Земните лъвици имаха проблеми и с обноските! На нейната планета да подушиш някого бе върхът на безочието.

Щом огледа внимателно Ана-Мария и установи, че е по-дребна, първата дама загуби интерес и отново се отпусна в сладките прегръдки на следобедната дрямка. Алдебаранската лъвица съсредоточи вниманието си върху мъжкаря. Той беше по-голямо предизвикателство за ума й дори от малоумната му половинка. Себеподобно от мъжки пол! Лъвица, с която можеш да се любиш! Тя се насили да отхвърли перверзните мисли и да се вглъби в научната страна на въпроса.

Така изминаха още четири часа, без никой да помръдне. Хищниците в пустинята си пазеха силите само за лов, а в редките случаи, когато бяха сити, се отдаваха на любовни игри. Ана-Мария отдавна не беше подлагала търпението си на такова изпитание. То бързо изостри ловния й инстинкт до някогашното съвършенство.

Постепенно сенките на дюните се удължиха и скоро слънцето залезе зад дюните на запад. Когато започна видимо да се захлажда, семейството се размърда. Ана-Мария предпазливо се отдалечи на петдесетина метра. Първо лъвчетата се опитаха да се заиграят с майките си, но те малко грубичко отхвърляха ласките им, като мятаха по някой злобничък, но ленив поглед към рижата натрапница. Явно бяха доволни, че се е отдалечила без специална покана, но нейното макар и дискретно присъствие все пак ги притесняваше.

Причината бе в нескрития интерес на мъжкаря към нея. Той се разкърши, зина паст, звучно се прозя като истински господар и гордо огледа ловния си район. Всъщност наоколо нямаше нищо за гледане освен апетитната Ана-Мария. После напетият самец взе уж да се разхожда около гостенката, но постепенно стесняваше кръга. От сто километра си личеше, че той я желае, и Ана-Мария гневно се упрекна, че това май я възбужда.

Тя можеше да реагира още преди първия му скок, но това не влизаше в плановете й. Рижата лъвица не само че не избяга, но позволи на мъжкаря да я настигне и дори да я катурне по гръб. За миг я връхлетя неочаквана слабост. Какво ли щеше да стане, ако забрави приличието и се отпусне?

С три резки движения от алдебаранския еквивалент на тайкуондо тя постави на мястото му това природно недоразумение от мъжки пол. Лъвът отхвръкна като перце на няколко метра и бързо се изправи. Беше изумен не толкова от силата й, колкото от нежеланието й да го приеме за любовник. За какво се въртеше тогава наоколо?

Горкичкият! Ако знаеше само какво се канят да му сторят Ана-Мария и Хък след няколко дни по обед, когато всички царе на пустинята щяха блажено да спят, мъжкото му достойнство съвсем щеше да клюмне.

Униженият самец се престори, че му е дошъл акълът в главата и се отказва да изневерява пред очите на съпругите си. Той тръгна на лов с наведена глава. Семейството му го последва. Кавалкадата завършваше с леко стъпващата Ана-Мария, която постепенно изостана.

Тя нямаше търпение да хукне пак към Сиатъл.

Оказа се, че не интуицията, а позакърнелите инстинкти я бяха подвели. След тренировката в пустинята й бяха потребни само пет минути, за да установи, че препъникамъкът не беше в програмата, а в първичните данни. Началните генетични тестове на Хък не отговаряха на контролните, правени всяко тримесечие при постъпването на новата, прясно замразена порция семенна течност!? От гледна точка на статистиката грешката би трябвало да бъде в първия тест, направен няколко месеца преди да започне цялата дандания, когато глупаците още не бяха достатъчно мотивирани. Сега нямаше как да провери, но по-късно щеше да разнищи тази работа.

Лъвицата излезе от програмата. Беше рано да се връща в пустинята. След миг колебание реши да види какво става на Токийската борса. Нищо не ставаше, защото беше затворила. Затова пък на стоковите борси в Англия и Германия животът или по-точно цените на цветните метали кипяха с пълна сила. Трябваха и само две минути да вникне в ситуацията на пазара и Ана-Мария тутакси сключи четири фючърсни сделки за никел и алуминий. След три месеца щеше да спечели поне два милиона — по един за Хък и за нея.

Прехвърли се в Интернет, за да провери как вървят продажбите на филмчета й. За няколко дни се бяха увеличили с почти два процента. Тогава най-сетне се поддаде на импулса и седна пред по-малкия компютър „Сън Ентърпрайс 6000“.

Ана-Мария затвори очи и мислено си представи нубийската тройка. Насочи образите на обзетите от нагона лъвове и лъвици към оперативната памет и въображението й, освободено от оковите на възпитанието, започна да ги анимира в любовна игра. На седемнайсетата минута се наложи да спре, защото дисковата редица щеше да се препълни. Тия мърльовци яко си бяха задръстили твърдите дискове с глупости. Разчисти набързо малко място, затривайки цяла камара временни файлове, и довърши филмчето.

Вече с отворени и пламнали от свян очи го изгледа два пъти. Увлечена в достоверното представяне на сексуалната техника, на места бе допуснала неоправдан натурализъм. Тя цензурира някои детайли най-вече в едрите планове. Винаги се стремеше да подчертава любовта пред секса, дори когато в нейните представи любовната игра бе перверзна. Все пак филмчетата й ги гледаха и деца. Мисълта за подрастващите я подсети, че я чака по-важна работа от печеленето на пари и удоволствията. Ана-Мария прехвърли новото произведение на изкуството на своя адрес в Интернет, премахна всички следи от прекъсването на текущата програма, пусна я отново и потегли към пустинята.

Съвестта й бе някак гузна от въображаемите сексуални преживелици и по пътя се отби за малко у дома. Хък го нямаше и всичко беше постарому. Компютрите си работеха, но електронната поща беше празна. Тя провери за всеки случай и поредната емисия новини на Си Ен Ен. Около Чечня и Френска Полинезия нямаше нищо ново. Ана-Мария суеверно се отказа да поръчва китайска храна за вечеря и отпраши.

И в пустинята нищо не беше се променило по време на нейното отсъствие. Тук животът течеше бавно и величествено като водите на река Ганг. Само дето в този край тя се наричаше Нил. Гладното лъвско семейство продължаваше напразно да търси плячка. Като отплата за безпокойството учтивата Ана-Мария реши да им помогне. Някъде след полунощ тя откри от въздуха стадо антилопи и след като си поигра няколко часа с тях, на зазоряване прегриза гърлото на най-немощната. Според безмилостните закони на природата тя нямаше никакъв шанс дълго да оцелее. Пък и програмата за следващите дни изискваше, ако не успее да намери достоен заместник на мъжкаря, новият й нубийски приятел да бъде сит и задоволен. С една дума: по-мирен.

Ана-Мария се повъртя наоколо, като изчакваше тия причудливи неразумни подобия на гордия й род да открият позакъснялата вечеря по миризмата на прясна кръв.