Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Очеркъ исторiи древняго мiра. Востокъ / Грецiя / Римъ, 1924 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- И. Раев, 1932 (Пълни авторски права)
- Форма
- Историография
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,6 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Разпознаване и корекция
- crecre (2008)
- Сканиране
- Йосиф Анчев (2007)
Издание:
М. Ростовцев
История на Стария свят
Том I
Руска
Преводач: И. Раев
Водещ редактор на поредицата: Георги Казаков
Научен редактор: Илия Илиев
Коректор: Тамара Стоева
Предпечатна подготовка: Издателство „Анубис“
Печатни коли: 22
Издателство „Анубис“, София, 1995
ISBN 954-426-066-8
ТОО „ВИЛАД“, Москва
Полиграфическое производственое предприятие „ОФСЕТ“
История
- — Добавяне
ХРОНОЛОГИЯ
Най-древна Месопотамия
V хилядолетие пр.н.е. — Най-древни градове на територията на Южното Междуречие — Урук, Ур, Ларса, Лагаш, Ума, Акад, Нипур, Ериду.
Ср. на III хил. пр.н.е. — Царят на Лагаш Еанатум. Обединяване на Ю. Месопотамия.
XXV–XXIV в. пр.н.е. — Народно движение в Лагаш. Царуване на Урукагина. Антиаристократически реформи.
XXIV в. пр.н.е. — Лугал-Загиси — патеси (управник)на гр. Ума. Свалянето на Урукагина; обединяване на шумерските градове.
Ок. 2360 г. пр.н.е. — Образуване на акадската държава (Сев. Междуречие). Саргон I. Покоряване на Шумер; победи над Елам.
Ок. 2230 г. пр.н.е. — Нарамсин. Разцвет на акадското царство. Завоевания в Сирия и Елам.
Ок. 2200 г. пр.н.е. — Завоюване на акадското царство от племената на гутеите.
XXIII в. пр.н.е. — Ново издигане на гр. Лагаш. Патеси Гудеа. Развитие на търговията и строителството.
Края на XXII–XXI в. пр.н.е. — Издигане на г. Ур; обединяване на южните градове на Междуречието; III династия на Ур.
Края на XXII в. пр.н.е. — Законите на царя Ур-Наму.
2100–2042 г. пр.н.е. — Цар Шулги; завоюване на Южен Шумер.
Края на XXI в. пр.н.е. — Разгромяване на Ур от войските на Мари и Елам; образуване на държавите Ларса и Исин.
XX в. пр.н.е. — Законите на Билалама; затвърдяване на робовладелския строй.
Древен Вавилон
Края на XIX в. пр.н.е. — Образуване на аморейската държава с център във Вавилон.
1792–1750 г. пр.н.е. — Цар Хамурапи. Обединяване на Междуречието под властта на Вавилон.
Ок. 1750 г. пр.н.е. — Нахлуване на каситите във Вавилон.
1595 г. пр.н.е. — Окончателно завоюване на Вавилон от каситите.
1595–1204 г. пр.н.е. — Каситската династия във Вавилон.
Кр. XI — ср. VII в. пр.н.е. — Халдейското царство в Южна Месопотамия.
1146–1123 г. пр.н.е. — Навуходоносор I, Победи над Асирия и Елам.
VIII–VII в. пр.н.е. — Подчиняване на Вавилон на Асирия.
626–538 г. пр.н.е. — Нововавилонското царство.
626–604 г. пр.н.е. — Набопаласар.
605 г. пр.н.е. — Победата на Вавилон над асиро-египетските войски при Кархемъш.
604–562 г. пр.н.е. — Навуходоносор II. Войските срещу Египет, Сирия и Юдея.
550–538 г. пр.н.е. — Набонид. Опити за религиозни реформи.
538 г. пр.н.е. — Завоюването на Вавилон от персите; краят на вавилонското царство.
Древен Египет
Ок. 3000–2800 г. пр.н.е. — Ранното царство. Обединяването на Северен и Южен Египет.
Ок. 2800–2400 г. пр.н.е. — Старото царство. III–VI династия.
XXVIII в. пр.н.е. — III династия. Джосер. Първата пирамида.
Кр. XXVIII — нач. XXVII в. пр.н.е. — IV династия. Хуфу (Хеопс), Хафра (Хефрен), Менкаура (Микерин).
XXIV в. пр.н.е. — VI династия. Меренра I. Пиопи II. Завоюване на Северна и Централна Нубия.
Ок. 2250–2050 г. пр.н.е. — VII–IX династия. Разпадането на Египет.
Ср. на XXII в. пр.н.е. — X династия. Издигане на Хераклеопол.
Ок. 2050 г. — XI династия. Борбата на Хераклеопол и Тива. Обединяване на Египет под властта на тиванските царе.
2050–1700 г. пр.н.е. — Средното царство. XI–XIII династия.
Ок. 1970–1785 г. пр.н.е. — XII династия.
1884–1849 г. пр.н.е. — Сенусерт III. Походи към Нубия и Палестина.
Ок. 1785–1700 г. пр.н.е. — XIII династия.
Ок. 1750 г. пр.н.е. — Народни въстания и отслабване на централната власт.
Ок. 1700 г. пр.н.е. — Завоюването на Египет от хиксосите.
Ок. 1700–1590 г. пр. н.е. — Държавата на хиксосите. XV–XVI династия.
1680–1580 г. пр.н.е. — XVII династия (Тива). Борбата с хиксосите.
Ок. 1580 г. пр.н.е. — Прогонване на хиксосите от цар Яхмос.
1580–1070 г. пр.н.е. — Новото царство. XVIII–ХХ династия.
Ок. 1580–1350 г. пр.н.е. — XVIII династия.
1503–1491 г. пр.н.е. — Тутмос III. „Аналите“ на Тутмос III.
1502 г. пр.н.е. — Обсадата и превземането на Мегидо (Сирия).
1435–1419 г. пр.н.е. — Аменхотеп III.
1419 — Ок. 1400 г. пр.н.е. — Аменхотеп IV (Ехнатон). Религиозно социалната реформа.
Ок.1400–1392 г. пр.н.е. — Тутанкамон. Отдръпване от реформата на Ехнатон.
Ср. на XIV в — пр.н.е. — Хоремхеб. Ликвидиране на реформата.
1342–1206 г. пр.н.е. — Периодът на нов разцвет на Египет. XIX династия.
1317–1251 г. пр.н.е. — Рамзес II.
1312 г. пр.н.е. — Битката при Кадеш.
1296 г. пр.н.е. — Мирният договор на Египет с хетите.
1225–1206 г. пр.н.е. — Настъплението срещу Египет на либийски племена и на „морски народи“.
1206–1180 г. пр.н.е. — Последният подем в могъществото на Египет. XX династия. Сетнахт. Рамзес III.
XI–IV в. пр.н.е. — Късен (либийско-саиски) период.
1085–950 г. пр.н.е. — Разпадане на египетската държава.
950 г. пр.н.е. — Завземане на властта в Египет от либийците.
950–757 г. пр.н.е. — XXII–XXIII (либийски) династия.
751–656 г. пр.н.е. — Завоюване на Египет от етиопците. XXV династия.
751–716 г. пр.н.е. — Цар Пианхи.
671 г. пр.н.е. — Завоюване на Египет от Асархадон, бягството на цар Тахарка.
663 г. пр.н.е. — Обединяване на Египет под властта на управниците на Сиас.
Ок. 680–525 г. пр.н.е. — XXVI (Сиаска) династия.
525 г. пр.н.е. — Завоюване на Египет от персите.
Хетска държава
XIX в. пр.н.е. — Първите известни в историята хетски държави Кушара, Неша, Хатуша.
XVII в. пр.н.е. — Засилване на Хетското царство със столица Неша.
Ок. 1680–1650 г. пр.н.е. — Обединяване на хетските земи от цар Табарна.
Кр. XVII — нач. XVI в. пр.н.е. — Цар Муршил I. Пренасяне на столицата в Хатуша.
Ок. 1595 г. пр.н.е. — Завземане и ограбване на Вавилон от хетите.
Ср. на XVI в. пр.н.е. — Нахлуване на хуритите; отслабване на централната власт.
Края на XV в. — Началото на XV в. пр.н.е. — Нов подем на хетската държава. Цар Шупилулиума; завоюване на Митани; начало на войната с Египет.
Ок. 1360–1330 г. пр.н.е. — Цар Муршил II.
1312 г. пр.н.е. — Сражение на хетите с армията на Рамзес II край гр. Кадеш.
1295 г. пр.н.е. — Мир между Хатушил III и Рамзес II.
Края на XIV–XIII в. пр.н.е. — Законодателство на хетските царе.
Края на XIII в. пр.н.е. — Обединяване на западномалоазийските племена и настъплението им срещу хетите.
Началото на XIII в. пр.н.е. — Народни въстания в Хетската държава. Гибелта на Хетската държава. Сирия и Финикия
Кр. III — нач. II хил. пр.н.е. — Първите държавни формации на територията на Сирия и Финикия.
XVI в. пр.н.е. — Финикийски колони и на Кипър и по крайбрежието на Егейско море.
Ср. на II хил. пр.н.е. — Завоюване на Сирия и Финикия от Египет.
XIII–XII в. пр.н.е. — Нахлуване във Финикия на „морските народи“.
Края на II хил. пр.н.е. — Отслабване на Египет и на хетската държава. Независимост на Сирия и Финикия.
X в. пр.н.е. — Разцвет на градовете Сидон, Бибъл, Тир и Угарит.
969–936 г. пр.н.е. — Хирам I, цар на тиро-сидонската държава. Обединяване на финикийските земи. IX–VIII в. пр.н.е. — Борбата на Финикия и Сирия срещу настъпването на Асирия.
Ок. 670 г. пр.н.е. — Завоюване на Сирия и Финикия от асирийците.
Палестина
III–II хил. пр.н.е. — Период на растеж на хананските градове-държави.
Средата на I хил. пр.н.е. — Поява в Палестина на номадските племена хабири.
XVI–XIII в. пр.н.е. — Палестина под властта на Египет.
XI в. пр.н.е. — Израелското царство в Северна Палестина. Цар Саул.
X в. пр.н.е. — Образуване на юдейското царство в южната част на Палестина. Цар Давид. Обединяването на Израел и Юдея.
Ср. на X в. — 935 г. пр.н.е. — Цар Соломон. Разцвет на израелско-юдейското царство. Разпадане на царството.
935–928 г. пр.н.е. — Ровоам — цар на израелско-юдейското царство. Разпадане на царството.
VIII–VI в. пр.н.е. — Укрепване на робовладелските отношения в Израел и Юдея.
722 г. пр.н.е. — Завоюване на израелското царство от Саргон II асирийски. Преселване на израилтяните в Междуречието.
587–586 г. пр.н.е. — Поход на Навуходоносор II срещу Юдея. Разрушаването на Ерусалим.
Асирия
XXI–ХХ в. пр.н.е. — Засилване влиянието на град Ашур.
Кр. XIX — нач. XVIII в. пр.н.е. — Шамшиадад I — цар па Ашур. Ашур под властта на държавата Митани.
Ок. 1500 г. пр.н.е. — Образуването на асирийската държава.
Ок. 1400 г. пр.н.е. — Цар Ашурубалит.
XV–XIII в. пр.н.е. — Първото издигане на Асирия.
XIII в. пр.н.е. — Разцвет на могъществото на Асирия. Победите на Вавилон. Формиране на робовладелския строй.
XIV–XIII в. пр.н.е. — Сборници със съдебни постановления.
1116–1077 г. пр.н.е. — Тиглатпаласар I.
XI–Х в. пр.н.е. — Нахлуване в Месопотамия на арамейски племена. Отслабване на Асирия.
Края на Х–IX в. пр.н.е. — Ново издигане на Асирия.
883–859 г. пр.н.е. — Ашурназирпал II.
859–824 г. пр.н.е. — Салманасар III. Поход срещу Урарту.
823–745 г. пр.н.е. — Отслабване на Асирия. Граждански войни.
VIII–VII в. пр.н.е. — Последното издигане на Асирия.
745–727 г. пр.н.е. — Тиглатпаласар III. Военна и административна реформа.
743, 740, 735 г. пр.н.е. — Походи срещу Урарту.
729 г. пр. н.е. — Тиглатпаласар III — цар на Вавилон.
727–722 г. пр.н.е. — Салманасар V. Укрепване на военната система.
722–705 г. пр.н.е. — Саргон II. Разрушаване на израелското царство.
714–713 г. пр.н.е. — Победата на Саргон II срещу Урарту.
710 г. пр.н.е. — Завоюване на Вавилон.
705–680 г. пр.н.е. — Синахериб.
702–689 г. пр.н.е. — Въстание във Вавилон срещу асирийците.
680–669 г. пр.н.е. — Разрушаването на Вавилон.
671 г. пр.н.е. — Асархадон. Възстановяване на Вавилон. Война с Египет.
616–614 г. пр.н.е. — Ашурбанипал.
616–614 г. пр.н.е. — Съюз на Вавилон и Мидия против Асирия.
612 г. пр.н.е. — Разрушаване на Ашур и Ниневия.
605 г. пр.н.е. — Разгромът на асирийската армия при Кархемъш. Гибелта на асирийската държава.
Урарту
II хил. пр.н.е. — Уруатри — племенен съюз на урартите.
XIII в. пр.н.е. — Първото сблъскване на урартите с Асирия.
XI–IX в. пр.н.е. — Формиране на робовладелски държави (Диаухи, Наири, Урарту).
859–856 г. пр.н.е. — Походите на Салманасар III срещу Урарту.
Ок. 856 г. пр.н.е. — Обединяване на малките държави от Арменското плато в държава Урарту със столица Тушпа.
832 г. н.е. — Борба с асирийците. Цар Сардури I.
810–781 г. пр.н.е. — Управляване на Менуа. Изграждане на канал в гр. Тушпа.
780–760 г. пр.н.е. — Управляване на Аргищи I. Построяване на крепостта Еребуни. Разцвет на робовладелския строй.
774 г. пр.н.е. — Победата на Урарту над асирийците.
760–730 г. пр.н.е. — Сардури II. Разцвет на държавата.
730–714 г. пр.н.е. — Руса I. Народни въстания. Нашествието на кимерийците. Отслабване на Урарту.
Краят — средата на VII в. пр.н.е. — Руса II. Укрепване на държавата. Иригационно строителство.
Началото на VI в. пр.н.е. — Присъединяване на урартските земи към Мидийското царство.
Средна Азия и Иран
II хил. пр.н.е. — Каситите и еламитите в Зап. Иран.
I пол. на II хил. пр.н.е. — Племената саки и масагети в Ср.Азия.
XXVI–XX в. пр.н.е. — Войни на държавите от Южното Междуречие с Елам.
Началото на I хил. пр.н.е. — Племенен съюз на мидийците в Централен Иран.
70-те години на VII в. пр.н.е. — Образуване на мидийската държава.
645 г. пр.н.е. — Разгром и опустошаване на Елам от Ашурбанипал.
Ок. 625–584 г. пр.н.е. — Царят на Мидия Киаксар.
Ок. 612–605 г. пр.н.е. — Завоюване на Асирия от Мидия(в съюз с Вавилон).
VI г. пр.н.е. — Създаване на съюза на персийските племена.
558–530 г. пр.н.е. — Кир II Велики — цар на персите.
550–549 г. пр.н.е. — Сваляне от Кир на мидийския цар Астиаг. Включване на Мидия в персийската държава.
546 г. пр.н.е. — Завоюване от персите на Лидия.
538 г. пр.н.е. — Подчиняване на Вавилон на персите.
530–529 г. пр.н.е. — Походът на Кир срещу масагетите.
526–525 г. пр.н.е. — Завоюване на Египет от Камбиз.
523–522 г. пр.н.е. — Въстание на бедните и на потиснатите народи в персийската държава.
522–485 г. пр.н.е. — Дарий I. Разделяне на страната на сатрапии.
519–512 г. пр.н.е. — Завоюване на Тракия, Македония, Северозап. Индия. Завършване на образуването на ахеменидската държава.
500–493 г. пр.н.е. — Въстание на малоазийските гърци против господството на персите.
500–440 г. пр.н.е. — Гръцко-персийските войни.
485–465 г. пр.н.е. — Ксеркс I.
336–330 г. пр.н.е. — Походът на Александър Македонски в Персия.
330 г. пр.н.е. — Битката при Исос. Унищожаването на персийската държава.