Ангел Балашев
Свищов преди 60 и повече години (7)

Свищовската Популярна банка

От старите банки Популярната банка имаше най-много заслуги за града. Сградата й, както споменах преди, беше на улицата от площада към Академията. Тя беше на втория етаж на тази сграда и се състоеше от кабинета на директора и един голям салон, преграден с дървен плот, на който клиентите попълваха документи и брояха пари. Зад плота работеха двамата чиновници Асен Халачев и Васил Вазонов и касиера Андрей Махлев. След като документите вече бяха обработени от чиновниците, клиентът влизаше лично в канцеларията на директора Александър Гергицов за подпис.

Не си спомням уличното осветление в града с газови фенери, но си спомням много добре газовите лампи у дома, които бяха с номера в зависимост от големината на съда с газ, ширината на фитила, големината на стъкленото шише и големината на отражателното огледало зад фитила. Това бяха обикновените лампи. Имахме и една луксозна лампа за салона — метална, с голям бял стъклен абажур, която светеше много силно. Сегашното поколение едва ли може да си представи осветление с пушещи газови лампи.

Някъде към 1930 г.‍ Популярната банка се съюзи с едно Белгийско дружество, което се занимаваше с електрификация (същото, което снабди София с трамваи), и със съвместни капитали в Свищов беше построена електрическа централа и градът електрифициран. Сградата на централата и сега стои зад комплекса „Славяни“. Един четирицилиндров стационарен дизелов мотор „Зулцер“ с мощност около 100 киловата, задвижваше променливотоков генератор, който произвеждаше ток с напрежение 150 волта. Такова беше напрежението на първите електроцентрали, което е по-малко опасно за хората. И сега в САЩ и Япония напрежението на градските електромрежи е 120 волта. Впоследствие, когато централата закупи още един комплект мотор и генератор, напрежението беше повишено на 220 волта, каквото е европейското. В договора за концесията банката и Белгийското дружество са се задължили да осветят главната улица и трите площада на града, както и да подадат дунавска вода до общината (сградата на сегашния Районен съд, зад който на времето имаше голям стопански двор, където се помещаваше пожарната команда) и до Градската градина. Градът светна. Централата работеше отначало до 22 ч.‍, докато завърши вечерната кинопрожекция и посетителите се приберат в домовете си. В случай, когато имаше балове, централата работеше до по-късно, но театралният салон и казиното имаха мощни петромаксови лампи, така че и да спре токът, баловете продължаваха. След време, когато Българско речно плаване пусна по Дунава трите пътнически кораба, централата работеше до 24 ч.‍, за да могат пътниците от Русе да се приберат по домовете си. Още с пускане на централата започна и електрификацията на учреждения, магазини, домове и на някои индустриални предприятия, които дотогава имаха собствено захранване с парни машини. Началник на централата беше инж. Задгорски — софиянец, завършил електроинженерство в Белгия. Канцеларията на централата беше на първия етаж на Популярната банка — оттам ръководеше инж. Задгорски, там плащахме консумирания ток. Спалното помещение на семейство Задгорски беше над залата с моторите. Такова е било правилото на Белгийското дружество — началникът да спи над централата. Така е и в корабите — Главният механик спи над помещението с моторите. Когато през 1945 г.‍ стажувах в централата, питах инж. Задгорски и съпругата му как могат да спят при шума на моторите? Те ми отговаряха, че ако не чуват монотонния шум на моторите, не могат да спят. Ако се нарушал монотонният шум, инженерът се събуждал и веднага слизал в централата. По-късно, когато инж. Задгорски се пенсионира, живеехме в София в съседство и аз често го закачах как може да спи без шума на моторите? Той отговаряше, че на всичко се свиква. Главният техник на централата Георги Монев живееше със семейството си в къща в двора на централата. Той също казваше, че нощем скачал, когато се наруши монотонният шум на моторите. Бай Георги Монев беше душата на централата. Той беше завършил Морското училище в Созопол, преди то да бъде преместено във Варна. За времето Морското училище е било най-доброто техническо училище в България, където готвещите се за морски механици са учили двигатели с вътрешно горене и електрооборудване. Най-сложната операция, която извършваше в централата бай Георги, беше включване в паралел на двете машини. С това не се заемаше нито инженерът, нито другият техник. Машините се включваха в паралел вечер, когато консумацията на ток се увеличаваше и трябваше да се пусне и старата машина, която през деня не работеше. Двата синусоида на напрежението на тока трябваше да съвпаднат (в паралел) и това се извършваше чрез внимателно регулиране на оборотите на старата машина. Всички се събирахме да гледаме тази операция и бай Георги беше много горд, когато на таблото двете стрелки на напрежението на двете машини започнеха да се движат успоредно.

Градът се електрифицираше от бай Георги Монев и електротехникът на свободна практика Михал Баната. Последният се движеше постоянно из града с чанта инструменти и руло кабел през рамо. Отстраняваше евтино и бързо всякакви повреди в електричеството. Понеже презимето му Баната се римуваше с „мамата“, той сам се смееше и казваше „Михал Баната, да му таковам мамата“.

Тъй като големите дизелови мотори се охлаждат с течаща вода, а по време на построяване на централата в Свищов нямаше градски водопровод, а нямаше и водоизточници за такъв, Популярната банка е построила на Калето, на изток от Римската стражница, голям воден резервоар (той стои и сега там), който се пълни с дунавска вода от голяма помпа, монтирана на пристанището. Тази вода се използваше, освен за охлаждане на моторите, още и за банята, за поливане на Градската градина, за зареждане на помпата и „саките“ на пожарната команда и за заливане на „катока“ — ледената пързалка, която се правеше зимно време на мястото на пазара — сега градинката пред Академията.

Какви домакински удобства създаде електрификацията на Свищов?

Домакинствата въведоха в кухните си електрическия котлон, който замести котлона с дървени въглища, чието разпалване отнемаше много време и действието му като нагревател беше много по-кратко в сравнение с електрическия котлон. Последният измести частично и готварската печка на дърва или въглища. За времето това беше голямо удобство: „Чудо — казваше майка ми — за няколко минути да свариш кафето“. Електрически печки в Свищов още не се продаваха.

Голямо улеснение за домакините беше и електрическата ютия. Старата ютия с дървени въглища (желязото), освен че беше по-слаба, трябваше периодично силно да се разклаща, за да се разпалват въглищата в нея, а и те бързо изгаряха и трябваше да се подменят с нови.

Чистотата на свищовлии Популярната банка осъществи чрез Градската баня. Тя не беше турска баня, а баня от европейски тип. Дунавската вода, предварително филтрирана, се затопляше за банята в един голям котел, намиращ се непосредствено до електрическата централа. Банята никога не оставаше без вода, защото Дунав никога не пресъхваше. Тя имаше първа и втора класа, съблекални и къпални. Водата за къпане се събираше в т.‍нар.‍ „курни“ — казанчета за първа класа от мрамор, а за втора класа от цимент, в които течаха една чешма със студена и една чешма с топла вода. В първа класа имаше голям циментов блок — нещо като двойно легло, в който минаваха тръби с гореща вода и на който къпещите се предварително се „напарваха“. Между първа и втора класа имаше басейн с хладка вода за успокояване на нервите. Постоянният теляк, навремето, беше известният бродяга Камбера, който сутрин режеше и цепеше дърва на гражданите, следобед беше теляк в банята, а вечер късаше контролите на билетите в киното. Банята сутрин беше за жени, а следобед за мъже. По това време жените бяха домакини и можеха сутрин да ходят на баня.

Лятно време, за да не ходим на Дунава и да не се тревожат родителите ни, че може да се удавим, банята осигуряваше на малчуганите евтини абонаментни карти и ние от 14 до 16 ч.‍ лудувахме в басейна, учехме се да плуваме и скачахме от железните парапети, които го обграждаха. Към 16 ч.‍ касиерът ни помолваше да напуснем банята, тъй като чиновниците от учрежденията, а след това и мъжете със свободни професии идваха на топла баня. За баня лятно време се ползваше масово Дунав, който тогава беше чист, но топлата баня си е топла баня. На първия етаж на банята имаше крило с пет вани, в които се къпеха по-заможните. В тях се правеха и лечебни бани с морска сол, орехови листа и смрадлика.

Д-р Николай Василев, който дълго време беше градски лекар, не преглеждаше болни работници или чиновници, които са здравно осигурени от работодателите си, ако нямаха заверка на работническите си книжки от касиера на банята г-н Захариев, че на всеки две седмици са я посещавали.

Популярната банка осигури свежест и прохлада на града чрез водопровода с дунавска вода до Градската градина. През горещите юлски и августовски дни обилното поливане на градината и тротоарите от двете й страни ги правеше единственото прохладно и свежо място за разходка, а района пред казиното — желано място за почерпка и танцуване. Поливането се извършваше от един от дежурните пожарникари в общината, който не пестеше водата, тъй като тя не минаваше през водомер. Освен поливането, в средата на градината, шуртеше непрекъснато шадраванът.

Преди Популярната банка да доведе дунавска вода до двора на общината, пожарната команда пълнеше помпата си и „саките“ (дървени бъчонки върху две колела, теглени от кон) от Каптец — чешмата с най-голям дебит в западния край на града. Тази чешма беше отдалечена и при пожар се губеше време за пълнене на саките.

Любезният чиновник в Популярната банка Васил Вазонов беше от руски произход. Баща му е бил агент на Руското дунавско параходно дружество в Свищов и там останал след Болшевишката революция. Той беше много елегантен, малко надменен, но много добър и експедитивен банков чиновник. Беше женен за свищовлийка, също много елегантна — винаги с модерни тоалети. Тя не произхождаше от богато семейство и всички се чудеха откъде Вазонови имат средства да се обличат елегантно и да живеят нашироко. Някои казваха, че при ремонт на къщата си намерили гърне с жълтици, а други смятаха, че руснакът Вазонов е резидент на съветското разузнаване и от СССР получава пари. Впоследствие стана известно, че Вазонов, с помощта на касиера Андрей Махлев, чрез различни машинации е източвал пари от банката. След 9.ІХ.1944 г.‍ Вазонов, като член на БКП, беше назначен за директор на банката. Говореше се, че той теглел пари от влогове на починали вложители, чиито наследници не знаели за тези влогове, от влогове на изселили се турци и други подобни. Парите харчел обикновено в корабите или в Русе, за да не прави впечатление в Свищов. Държавна сигурност обаче го следяла и при едно завръщане от Русе го арестуваха. Осъдиха го на смърт, а Андрей Махлев на 15 години затвор. Жал ми беше и за двамата, защото бяха отзивчиви към мен като млад помощник на баща ми.

Независимо от горните услуги, които Популярната банка осигури на града, както вече отбелязах, тя изпълняваше много добре и основните функции на банка.

Така навремето, преди социализма, се осъществяваха обществени мероприятия без намесата на държавата.