Ангел Балашев
Свищов преди 60 и повече години (4)

Занаятчийство

Свищов беше търговски град. В него не са се развивали типични занаяти, като например грънчарство, кожарство, табачество, зографство, резбарство, златарство и др. Най-типичният и от по-голям мащаб за Свищов в годините на търговския му разцвет (преди построяването на ж.п. линията Търново — Горна Оряховица — Русе) е било гемиджийското и лодкарското производство. За да има Свищов около 150 гемии, обслужващи търговията му по Дунава, е било необходимо да се произвеждат и ремонтират някъде.

И все пак богатият търговски град трябваше да се обслужва от типичните по онова време занаяти.

Като винарски център Свищов имаше нужда от бъчви и бакърени съдове. Най-добрият бакърджия беше Йордан Бакърджията на Велешана. С часове деца и възрастни стояха пред дюкяна му да гледат как изкусно произвеждаше котли, харании, тавички и др., и най-интересното — как ги надписваше за спомен от сватби и кръщенета. До него непосредствено беше бъчварят, на когото не си спомням името, но при него също имаше публика. И в Скелята имаше една бъчварска и дърводелска работилница, наречена „Братски труд“, в която съдружници (ортаци) бяха двама българи и един турчин. Те бяха известни сред децата, че правеха много хубави шейни — демирлийки (с железни шини отдолу), които веднага се изпробваха на съседния до тях „Пощенски баир“. Понеже започнах с дърводелци искам да спомена и останалите: най-добрият дърводелец мебелист в Свищов беше Георги Хаджиев, на който работилницата на ул. „Еленка и Кирил Д.‍ Аврамови“, до читалището, стои сега затворена. Мебелите на бай Георги бяха с изкусни резби и плюшена тапицерия. Много красиви бяха салонните му бюфети, които още красят някои свищовски къщи. Когато поръчката мебели беше готова, двама чираци я пренасяха до клиента върху една рамка (магаре) по главната улица към 16–17 ч.‍, когато по улицата има много граждани, излезли вече от работа, за да видят гардероба или спалнята, да питат за кого е и кой ги е изработил. Друг добър мебелист беше Георги Монев — до сградата на бившата Народна банка. Майстори на шкафове, дограма и дървени стълби бяха братя Орхаеви (орхайчетата) и Божин Темпларя (от рум. — „дърводелец“).

За мъжката красота в Свищов се грижеха шивачите или както по-модерно се наричаха „мъжки кроячи“ или „модни кроячи“. На Велешана беше Стефан Шивача, който шиеше нови дрехи, но правеше и ремонти. В центъра на града бяха: Георги Енчев, Йордан Ценев и син, Георги Василев. Те продаваха вносни и местни платове и шиеха от тях костюми, балтони и ученически униформи. В Долната махала шивач беше Янко Николов. Интересна фигура беше шивачът комунист от преди 9.ІХ.1944 г.‍ Георги Василев — личен приятел на изселения в Свищов Цоню Буров от семейството на банкерите Бурови. Те са били съученици и имаха постоянни теоретични спорове върху комунизма и капитализма. След 9.ІХ.1944 г.‍ комунистите направиха шивача Георги Василев директор на Винпром, на когото още първата година виното се развали и беше изхвърлено в Дунава. В Ат пазар шивач беше турчинът Дъгдъгов. Много добър шивач беше и шивачът на 33-ти Свищовски пехотен полк Кънев, който шиеше униформите на офицерите и подофицерите.

За дамите се грижеха шивачките или по-късно наречени модистки: Савка Енчева (салон „Фемина“), Васил Руснака, сестрите Несрет и Шевкет Чакърови, Славка Пандурова, Бина Качева, Цветанка Христова (салон „Цехри“) и Вирджиния Шивачката. Всички те работеха с модни журнали от чужбина и някои от тях след войната правеха модни ревюта в читалището. Красива манекенка на тези ревюта беше Мима Хаджиева — Николова, дъщерята на мебелиста Георги Хаджиев. Тя участваше в ревюта на свищовските модистки в Плевен и Русе. Вероятно прави впечатление, че в Свищов имаше много модистки. Това се дължеше на две причини. Първо на свищовските дами, които се обличаха със стил и често сменяха тоалетите си. Някои от тях даже въобще не ползваха свищовските модистки, а си поръчваха тоалетите направо от Виена или от София. Друга причина за многото шивачки в Свищов беше Стопанското училище „Царица Елеонора“, което се поддържаше главно от Женското дружество „Съгласие“. В него се учеше шивачество, плетачество и домакинство, като завършилите го момичета с диплома имаха право да станат шивачки.

Шивачка на фини мъжки ризи и дамски блузи беше Сийка Григорова.

Мъжките шапкари бяха: Зарзаватчиев и Агоп за цивилни шапки и каскети и Благой Шапкаря за ученически и военни шапки (шапки с козирки).

Дамски шапкарки бяха: Мара Дългата (Динкова), Мара Късата и Николина Тачева.

Обущарите на дамски и мъжки обувки бяха: Стилиан Кънев, Георги Матев, Парашкев Петков, Пандуров и турчина Рахми, който работеше при Стилиан Кънев и след преселването си в Турция стана търговец на обувки в Истанбул.

Плетачни ателиета имаше две: на Тодор Ангелов и на Васил Кунев.

Бръснарите в Свищов бяха турци: Хафус Новградлиев, Мехмед Гавазов и синът му Ибрам Гавазов на ул. „Александровска“ — срещу Градската градина, и Джумалиев — в Ат пазар, бай Вейсел — салон „Фигаро“. Новградлиев и Гавазов бяха бръснарите на по-видните граждани. Бръснарниците им бяха с големи огледала — едното пред клиента, а другото зад гърба му, малко наклонено, така че да се вижда как е подстриган отзад. Синовете на бръснаря Новградлиев се изселиха — Джанап е професор в САЩ, а Хайредин остана в Истанбул. Ибрам Гавазов остана в Свищов и дълги години беше бригадир на Фризьорската кооперация. Бръснарят в Ат пазар Джумалиев, освен бръснар беше и часовникар, а синът му — Джумалито — сега е бизнесмен в Истанбул.

Фотографите бяха: фото „Даскалов“, фото „Моков“, фото „Бояджиев“ и фото „Сотиров“. Даскалов беше най-добрият от тях и при него се правеха семейни снимки. Моката и Бояджиев снимаха ученици и младежи. Сотиров — най-възрастният, имаше разнообразна клиентела. Много интересни бяха двамата фотографи, които в Градската градина правеха моментални снимки. Те работеха с големи дъсчени фотоапарати на дървени триноги и когато слагаха в апарата светочувствителната картичка покриваха главата и апарата си с черен плат, за да не се освети картичката. Това много впечатляваше клиентите. На малките деца казваха: „Гледайте тук, като махна капачката на апарата, от него ще изскочи едно птиче“. След снимането клиентът веднага получаваше едно копие, което можеше и да се размножава.

Бижутерите в града бяха арменци: Гарабед Басмаджиан и Михран Манасян — фирма „Бижу“.

Зъботехнически лаборатории: Първата зъботехническа лаборатория в града направи зъболекарят Веселин Бакалов, който лично изработваше короните и мостовете на клиентите си. Той обучи Наум Бакалов — първият зъботехник в Свищов, който пък от своя страна обучи зъботехниците: Йордан Павлов, Дочо Христов, Георги Бакалов, Иван Павлов и др.

Часовникари: Вилман Германецът, който поддържаше Градския часовник и часовника на Търговската гимназия, бръснарят Джумалиев, бижутерът Манасян — фирма „Бижу“, Илия Сахатчията (тур. сахат — „часовник“) и Армандо Анкович.

Кожухари: Марко Кожухаря и кожухаря Сирков. Те изработваха кожуси, калпаци, цървули, кожени седла, сбруи (амуниции) и др.

Ковачите на Велешана бяха трима — бай Руси и двама турци. Те основно изработваха подкови и подковаваха коне, магарета и биволи. За нас малчуганите това беше голяма атракция, особено подковаването на биволите, които не можеха да си вдигат краката и трябваше да ги гътнат на земята, за да ги подковат. Други ковачи бяха: Пайко Железарят, който изработваше железни огради, тенти за сянка пред магазините, ламаринени ролетки за врати и прозорци на магазини и др. Пенчо Сапунджиев (Пенчо Фачето) беше специалист по фина механика — ремонтираше зъболекарски машини, везни, духови инструменти, катинари и други фини механизми. Тодор и Александър Николиеви бяха добри железари.

Тенекеджиите бяха: в града Иванчо Тенекеджийчето и в Скелята — Коста Тенекеджията, като и двамата изработваха печки, мивки, улуци, кюнци, фенери и др.

Хлебари (фурнаджии): на Велешана македонецът Борис Кочев, в Средната махала — Минко Христов и в Долната махала — Петруш Димитров, Симеон Джамбазов, Спиридон Толбас и др. Хлебарите бяха и фурнаджии, защото освен хляб печаха на гражданите козунаци, баници, гювечи, баклави, агнета и др.

Месари (касапи): Моню Кънев, Ангел Рундев и още двама, на които имената не си спомням. Те сами си купуваха животните, колеха ги в модерната нова кланица и след като ветеринарният лекар д-р Даков ги одобреше, ги продаваха в халите срещу Градския часовник. Колоритна фигура за Свищов беше бай Моню Кънев, винаги добре облечен с цвете на ревера и засукани мустаци. В халите беше винаги с чисто бяла престилка. Около 1938–1939 г.‍ Свищов беше посетен от хумориста куплетист Миленков, който в кино „Киранов“ пя, акомпанирайки си на китара, весели стихове за известни свищовлии, между които съм запомнил:

„Бай Моню Кънев,

цял ден на бога се моли,

все млади теленца

и кравички да коли“.

Сладкари: Митко Сладкарина, Велю Сладкарина, Марин Сладкаря, производителя на фонданови бонбони руснака Карташов, Димитър Велев, сладкарница „Швейцария“, сладкарница „Сокол“ и др.

Ремонт на ел. уреди и радиоапарати извършваше софиянецът Митко Електрон на ул. „Александровска“ срещу Градската градина (фирма „Електрон“).

Яйчари: Жак Меламед, Мехмед Садулов и Асан Ковачев. Те изкупуваха яйца от околията, окачествяваха ги чрез пролъчване с газова лампа да не са остарели и чрез халка да не са по-малки от стандарта, пакетираха ги в дървени каси с талаш и ги продаваха на софийски фирми. Същите търговци изкупуваха и кокошки за италианската фирма „Фачинкани и Гуардини“ в гр. Левски.

Рибари: Рибарите в Свищов бяха много — основно власи от Влашката махала, турци и българи. Едни ловяха самостоятелно, други бяха в кооперация „Моруна“. Тъй като нямаха време да си продават рибата из града, те я продаваха на търговците от рибарската улица в Скелята, които след това я препродаваха или изнасяха.

Мандраджии: В Свищов имаше две мандри. Едната в сегашната галерия „Николай Павлович“, а другата на Стоев край Дунава до кланицата.

Печатарите, както споменах бяха Асен Паничков, син на стария Паничков — печатаря на Христо Ботев в Букурещ, Владимир Янакиев, Димитър Дамянов и Петър Славков — внук на революционера Никола Славков. Печатаха книги, календари, вестници и др. Бай Асен Паничков беше запазил печатарската машина на баща си и я завеща на музея Христо Ботев в Калофер.

Занаятчиите в Свищов бяха трудолюбиви и честни хора. Стараеха се да работят качествено. Всички имаха майсторско свидетелство, издадено от Търновската или Плевенската занаятчийска камара, които свидетелства им бяха гордост и поставени в стъклени рамки се закачаха на видно място в работилницата.

Ако съм пропуснал някой занаятчия, моля наследниците да ме извинят. Минаха много години.