Ангел Балашев
Свищов преди 60 и повече години (31)

За един малко известен, но много заслужил свищовлия — Владимир Лингоров

Изглежда съдбата на Свищов е била да ражда заслужили синове и дъщери на България, които да се разселват в страната и извън нея. Жалко, че още не се е намерил автор, който да опише живота и дейността на всички тези наши съграждани.

Преди известно време ми попадна книгата на Константин Кацаров „60 години живяна история“ (издателска къща „Прозорец“), където в главата „60 години българско правосъдие“ са описани заслугите на Владимир Лингоров.

Искам да напомня, че сградата на Стопанската академия „Д. А.‍ Ценов“, от западната страна на Градския часовник, е всъщност бившата свищовска Съдебна палата. Както сега, така и на времето, когато беше построена, тя беше една от внушителните сгради на града след Ректората и Търговската гимназия. Може би по-възрастните адвокати в Свищов помнят заслугите на Владимир Лингоров като свищовлия за нейното построяване.

Ето какво пише Константин Кацаров: „До 1940 година — 50 години след Освобождението на България, не бе построена у нас нито една сграда, нито една стая за нуждите на правораздаването. Когато най-после през 1926 година се повдига въпросът за построяването на съдебни помещения чрез създаване на специален Фонд за съдебни сгради, много хора погледнаха с недоверие на възможността да се разреши такава голяма и важна задача.

Малко българи знаят, че в създаването на Фонда за съдебни сгради и в осъществяването на плана за постройката им огромен дял има способният, но скромен висш магистрат Владимир Лингоров. По онова време той беше началник на Гражданското отделение в Министерството на правосъдието.

За успешното решение на задачата Владимир Лингоров има две извънредни заслуги. На първо място той беше съумял да издири най-невинните наглед, а най-богати по съдържание доходи за фонда (чрез задължително облепване на съдебните документи, освен с гербови марки, още и с марки Фонд съдебни сгради). Втората заслуга на Вл. Лингоров беше висококачественото, богато, монументално изпълнение на Софийската съдебна палата.

Когато ще се търси пък обяснение за това, нека не се забравя, че Вл. Лингоров е родом от град Свищов. А на времето Свищов в българския бит значеше много нещо. Това беше нарицателно понятие. То значеше висок стил на живота, външен блясък, изискани маниери — стремеж към «голямото», към «грандиозното», към звездите. Свищовският търговец от миналото манипулираше (в говора си поне), когато ставаше дума за покупки и продажби само с «вагони» и «шлепове». Стоката му беше винаги доставяна «направо» от Хамбург, Марсилия или Ливърпул, даже и тогава, когато той не можеше да отиде до София, а правеше дребните си доставки от ангросистите в Горна Оряховица или Габрово. Всеки изтъкнат свищовски гражданин от началото на столетието пътуваше според «сезона» в чужбина. Той летуваше в Карлсбад, а през зимата ходеше във Виена, където пък беше така у дома си, че източната гара на австрийската столица наричаше «нашата», т.‍е.‍ свищовската, гара.

Владимир Лингоров вложи най-благородна амбиция в делото по строежа на съдебните сгради в България и особено в изпълнението на Софийската съдебна палата. И понеже той беше станал централен фактор в провеждането на тези строежи, всички съдебни палати в България начело със Софийската, дължат на него доброто изпълнение. Архитекти и предприемачи, мебелисти, доставчици — всички знаеха, че при Вл. Лингоров могат да се явят с планове, проекти и оферти само за най-изискано изпълнение и най-високо качество.

И нека не забравяме, когато се движим из Софийската съдебна палата и се възхищаваме на изящността и монументалността й, на високото качество на материалите, с които е изпълнена тази величествена сграда, или когато се гордеем с това българско дело — големите заслуги, които има за него Владимир Лингоров.“