Ангел Балашев
Свищов преди 60 и повече години (22)

Студентски години в Свищов

През октомври 1944 г.‍ се записах студент в Търговската академия „Димитър А.‍ Ценов“ в Свищов. Ректорът, професор Димитър Бъров, бивш министър на търговията, виден столичен адвокат и член на Демократическата партия беше женен за Анна Бръчкова, от известната свищовска фамилия Бръчкови. Тя беше братовчедка на баща ми. Проф. Бъров беше възприел традицията на Свищовската търговска гимназия „Димитър х. Василев“, в която директорът лично приемаше кандидатите за ученици и след като прегледаше успеха им и проведеше кратък разговор с тях, ги записваше или отказваше записването им в гимназията. Тя беше елитна гимназия към Министерството на търговията и нейните възпитаници трябваше да бъдат достойни граждани и специалисти. На тази процедура особено държеше директорът на гимназията г-н Господин Тошев (малкото име на Тошев беше Господин), който беше назначен за изпълняващ длъжността ректор на новооткритата Академия.

В първите години, до построяване на собствена сграда, Академията се помещаваше в Търговската гимназия. Значителна част от лекциите се водеха от учители от гимназията, свищовлии, завършили престижни западни висши търговски училища (самият директор Тошев беше завършил Висшето търговско училище в Берлин). Старият професор Георги Данаилов прихождаше от София в Свищов да чете лекции и да урежда въпросите на Ефорията на Академията, на която Ефория беше председател (от гр. — „настоятелство“, „управително тяло на имот“).

Проф. Бъров ме прие, каза ми, че моето място, като произхождащ от свищовска търговска фамилия, е в Академията, и парафира заявлението ми до красивата секретарка г-ца Люба Кънева да ме запише.

Тук искам да се върна към 1936 г.‍, когато беше открита Академията. Тя оживи Свищов, особено западнал след стопанската криза през 1932–1934 г.‍ Празните стаи в големите свищовски къщи се напълниха със студенти. Чуваше се грамофонна музика, песни и китарен звън. Наемите на студентите подобриха бита на хазяите, чиито синове бяха напуснали града. Свищов не можеше да осигури работа на всички младежи, завършили Търговската гимназия, по-способните от които се отправяха към София и другите индустриални и търговски градове. Повечето от тях се женеха там, така че в града имаше много „поизостанали“ госпожици, както казваха свищовлии. Някои от тези госпожици се омъжиха за студенти. Даже една хубава туркиня се омъжи за студент българин от друг град, което предизвика скандал всред турското малцинство и в семейството й.

В интелектуално отношение също настъпи раздвижване. Тъй като публиката се увеличи, градът започна да се посещава по-често от театрални трупи, от артисти от Софийската опера и Оперетата, от Народния театър. Няма да забравя гостуванията на известните по това време бас Христо Бръмбаров и баритон Михаил Люцканов, на Мими Балканска и Тинка Краева от Оперетата, на големите музиканти Панчо и Любен Владигерови. Даже примабалерината от Оперетата Фео Мустакова, която беше дъщеря на свищовлията генерал Мустаков, гостуваше с балетни рецитали, които се ползваха с голям успех сред студентите. Царският симфоничен оркестър също започна редовно да включва Свищов в следсезонните си обиколки на България.

През учебната 1944–45 г.‍ в Свищов се записаха много студенти от всички курсове. София беше разрушена от бомбардировките и родителите не пускаха децата си да следват в столицата. Варна, където също имаше Търговска академия, беше стратегическо морско пристанище, а войната още не беше свършила. Голямата амфитеатрална аудитория (аудитория №1) беше пълна с първокурсници.

В събота вечер се препълваше и мензата, където ставаха вечеринките под звуците на оркестъра, ръководен от Слави Гайдаров. Малкият град не предлагаше много развлечения на младите студенти, освободили се от ученическите униформи, с по един цивилен костюм, отпуснат от Комисарството по снабдяването. Двете кина — това на Киранов и кино „Академия“, сменяха филмите два, даже три пъти седмично. Самодейният театър, по-късно общински, се стараеше да постави по-често нови пиеси, но и това не беше достатъчно. В някои от 4–5-те ресторанта свиреха оркестри, но по това време не беше прието в тях да се танцува. Танцуваше се само лятно време в ресторант-градините.

Ако Свищов не предоставяше много възможности за развлечения, той предоставяше достатъчно време за посещение на лекции и за подготовка на изпити. Ненапразно го наричаха „Малкия Хайделберг“.

Посещавахме лекциите редовно и без закъснения. За достойнство и уважение към „червените шапки“, не се прибирахме вкъщи, след като сирената на Търговската гимназия свиреше за вечерния час на учениците, но след вечерното кино и затварянето на ресторантите се прибирахме и ставахме рано за лекции. Осем години след откриването на Академията, професорите и преподавателите имаха вече опит и четяха увлекателни лекции. Голямата част от тях бяха чели лекции и в други висши и средни училища, преди да дойдат в Свищов.

През учебната 1944–1945 г.‍ професори бяха Бъров, Гаврийски, Тошев, Ранков, Спирков, Владигеров, Стефанов и Бешков, преподаватели — Кръстю Иванов, Рачо Казански и Васил Павлов, администрация — Ченко Добранов, Люба Кънева и Невяна Николова.

С уважение си спомням за ректора проф. Димитър Бъров. Високо ерудиран, самодисциплиниран, добър организатор и много добър човек, той, както споменах, беше юрист и четеше лекции по търговско право. Учебникът му беше доста обемист. Възпитаниците на Академията, освен счетоводители, бяха и прокуристи на предприятията и търговското право беше много важен предмет. Проф. Бъров беше спокоен и благ човек. Лекциите му бяха интересни, на достъпен език и изпъстрени с много примери. Изпитът при него не беше лесен, но той предразполагаше студентите, а и те не смееха да се явят при него неподготвени.

Любимец на студентите обаче беше проф. Вечеслав Гаврийски, който в първи курс четеше лекции по гражданско право. Той беше син на стария професор Гаврийски, ръководител на катедрата по немска филология в Софийския университет, убит след 9. ІХ. 1944 г.‍ за това, че е бил председател на Българо-немското дружество, доколкото на мен ми е известно. Проф. В.‍ Гаврийски беше завършил с отличие право. Говореше се между студентите, че баща му го поверил на свой приятел професор да му бъде настойник. Втората година настойникът пише на бащата, че синът му не ходи на лекции и не му се обажда. Старият професор заминава да види какво става със сина му. Пристига вечерта — квартирата празна. Вечеслав се прибира късно и е изненадан, че баща му е пристигнал, а той му дава да прочете писмото на настойника. Вечеслав казва: „Утре ще отидем в ректората да погледнеш главната книга“. В ректората бащата вижда, че синът му е взел всички изпити за първата година с отличие и даже някои изпити от втората година.

Професор Гаврийски четеше лекции бавно и спокойно. Студентите не се смущаваха да го прекъсват и питат, когато нещо не им беше ясно. Лекциите му бяха най-посещаваните, въпреки че той никога не пускаше присъствен лист. Първият изпит, на който се явяваха студентите в първи курс, беше гражданското право, защото чувстваха проф. Гаврийски като приятел. Изпитваше студентите няколко пъти, докато изкарат изпита. Той беше единственият професор, който се разхождаше „по движението“ със студенти и студентки, разговаряйки с увлечение. След като се разходеше, вечеряше в ресторанта на бай Стоян Мушмов, където имаше добра кухня и хубаво вино. Там той имаше запазена маса. Ако някой случаен посетител седнеше на нея, бай Стоян го предупреждаваше, че това е масата на проф. Гаврийски. Той никога не вечеряше сам, а заобиколен от приятели и студенти.

Веднъж един професор от Германия дошъл да изнесе лекция в Академията. Професор Гаврийски превеждал. Тези слушатели, които знаеха добре немски, казваха, че преводът на лекцията бил по-добър от оригинала.

Проф. Гаврийски се ожени за свищовлийка, завършила академията, и така се сроди със свищовлии, които имаха много добри чувства към него.

Основният предмет в Академията по това време беше счетоводството. По традиция то се четеше от проф. Тошев. Той беше не само дългогодишен педагог по счетоводните науки, но и консултант на български и свищовски фирми. Стотици счетоводители в България бяха негови ученици и студенти. Свищовлията проф. Тошев беше дълги години един от стълбовете на Академията. Аз бях съученик и приятел на по-малкия му син Юлий, познавахме се и семейно. Бях редовен и много внимателен негов слушател на първия ред в аудиторията. Той започна лекциите си с историята на счетоводството и неговия създател италианецът Лука Пачуоли. След това ни показа някои стари и сегашни счетоводни книги на свищовски търговци и ни каза, че съжалява, че в Академията не се учи краснопис, какъвто предмет има в Търговската гимназия, защото счетоводните книги трябва да се пишат красиво и четливо, за да няма двусмислие при четенето им.

Проф. Тошев, както и другите професори по това време, нямаше асистенти. Той обаче използваше за асистенти студенти, завършили Търговската гимназия, особено свищовлии, синове на търговци, които водеха вече счетоводството на бащите си. Той ни препоръча да си купим по две английски пера марка „Бирмингам“ от книжаря Тодор Бабаров, на които, преди да започнем да пишем с тях, да нагреем кратко върха им със запалена клечка кибрит, за да „омекне“. По счетоводство се пишеше с перодръжка и се топеше в мастилница, която носехме на лекции. Не че тогава нямаше автоматични писалки. Напротив, писалките „Пеликан“ със златно перо и връх от метала иридий, бяха известни и се продаваха във всички книжарници, но с перото бирмингам се изписваха букви и цифри с тънки и дебели линии. Лекциите и упражненията водехме на тетрадки формат А4 (карирани листа за заявления), които се изработваха от свищовските печатници, специално за Търговската гимназия и за Академията.

От лекциите на професор Ранков по търговско смятане запомних добре как се изчислява проста и сложна лихва. Лекциите на проф. Тодор Владигеров ми бяха интересни. Той четеше Политическа икономия и още през ноември 1944 г.‍ включи теорията на марксизма в лекциите си — явно бе подготвен за това. Проф. А.‍ Бешков по стопанска география беше много сладкодумен. Не съм слушал проф. Иван Стефанов, който четеше лекции по статистика на по-горните курсове. Не съм бил и на лекциите на проф. Петко Спирков по стопанска история. Той беше едър, елегантен мъж, женен за примадоната на Народния театър в София Невяна Буюклиева. Тя идваше понякога в Свищов и двамата бяха забележителна двойка. При минаването им гражданите ги поздравяваха и се спираха да им се възхищават.

Съпругите на професорите, естествено, по това време не работеха. Само г-жа Ранкова, която беше дипломиран фармацевт, работи известно време в аптеката на г-н Колчев, преди да заминат за Варна. Г-жа Клер Владигерова беше много изискана дама и много добра пианистка. Тя беше дъщеря на известен бургаски лекар и майка австрийка. Подготви сестра ми за конкурсния изпит по пиано в Музикалната академия. Г-жа Терез Стефанова беше французойка от руски произход.

Професорите Иван Стефанов, Тодор Владигеров и А.‍ Бешков бяха комунисти и известно време след 9. ІХ. 1944 г.‍ напуснаха Академията. Стефанов беше назначен за министър на финансите, Владигеров за посланик в Париж, а Бешков за професор в София. След като Стефанов излезе от затвора, където е бил библиотекар, бе назначен в БАН и по-късно избран за академик. Владигеров също бе избран за академик, а Бешков за член-кореспондент на БАН. Проф. Димитър Бъров, който не по-малко заслужаваше да е академик, си остана професор.

Добър лектор по стокознание беше дългогодишният учител от Търговската гимназия Кръстю Иванов, когото студентите и учениците наричаха „Бай Кръстю“.

През юни 1944 г.‍ си бяха заминали за Германия лекторите по немски език, докторите от Мюнхенския университет Готфрид Граал, Хайнрих Щамлер и Фридрих Заупе. Освен че преподаваха в Академията, те бяха взели под наем голяма къща до Градската градина, в която основаха Немска лектория и водеха курсове по немски за деца, ученици, студенти и граждани срещу минимално заплащане. Учех немски при д-р Граал, който много бързо научи български език. Д-р Щамлер преподаваше на по-големи ученици и студенти. Той се влюби в хубавата и богата г-ца Надя Аврамова и имам смътни спомени, че когато тя му отказала да се ожени за него, той направил опит да се самоубие. Към 1998 г.‍ д-р Щамлер посети Софийския университет, където дъщеря му д-р Щамлер преподаваше немски език и изнесе два доклада на чист български език. Сега той е професор в САЩ.

Освен тримата немски доктори, професор Бъров беше назначил за преподавател по френски език лисансието Жорж Ру, който също преди края на войната напусна Свищов. Сантименталният французин се ожени за хубава и много богата студентка от Сливен, сродница на семейство Златанови. През учебната 1944–1945 г.‍ френски език ни преподаваше д-р Рачо Казански, много добър педагог, който се ожени за хубавата свищовлийка г-ца Елена Вангелова и се премести във Висшия химикотехнологически институт в София.

След 9.ІХ.1944 г.‍ проф. Бъров беше ректор още няколко години и бе пенсиониран като професор. От спомените на писателя Г.‍ Данаилов разбрах за възмутителния начин, по който през 1949 г.‍ проф. Бъров е бил сменен като ректор.

От баща ми, който като помощник-кмет и кмет на града в периода 1931–1934 г.‍ вземаше активно участие в изпълнение на завещанието на Димитър Ценов, а през 1934 г.‍ като кмет по задължение беше и член на Ефорията на Академията, зная, че дарителят е завещал, писмено или устно, не си спомням, при избора на професори и преподаватели за Академията да се предпочитат свищовлии, завършили или защитили докторати на запад по търговия и финанси или международна търговия. Това пожелание не беше изпълнено от ректора проф. Бъров, с изключение на проф. Г.‍ Данаилов и проф. Г.‍ Тошев. Дали защото е предпочитал да започне с утвърдени софийски преподаватели или подходящите свищовлии са били прагматици и са предпочели индустрията и търговията, не зная. Не се съмнявам обаче, че заради престижността, ако проф. Бъров им беше предложил, някои щяха да приемат преподавателско место. Той лично, също заради престижа — професор и ректор, остави доходната си адвокатска практика в София. Не познавам това поколение свищовлии, за да дам подходящи примери, но един от тях, когото лично познавах, бе дългогодишният юрисконсулт на Министерството на финансите д-р Борис Стамов, с докторат от Белгия. Друг свищовлия, завършил в Белгия по това време търговия и финанси, беше Еким Цоков — висш чиновник в София. Ще дам примери и от по-младото поколение. Защо доцентите Цветан Стойнов и Илия Патев, завършили Търговската гимназия и Академията в Свищов, кореняци свищовлии, трябваше да бъдат преподаватели във Варненската академия? Защо свищовлиите д-р Цоню Райков и д-р Константин Бояджиев, с докторати от Виена, трябваше да са главни счетоводители на стопански обединения в София? Защо големият син на проф. Тошев — Емил, завършил Търговската гимназия и Академията в Свищов и Юридическия факултет в София, трябваше също да работи като главен счетоводител на голямо стопанско обединение в София? Поканени ли бяха за преподаватели в Академията? Мога да дам още примери. Зам.-директорът на Института по икономика и организация на промишлеността в София ст.н.с. д-р Иван Панков, син на директора на Земеделската банка в Свищов, завършил Търговската гимназия и Академията, щеше също да бъде добър преподавател. А нима дългогодишният главен счетоводител на „Градска търговия“ в Свищов Цанко Цанев, също завършил Търговската гимназия и Академията с отличие, нямаше да бъде отлично подготвен преподавател?

Не съм разговарял с тези свищовлии и не изказвам тяхното мнение. Изразявам лично моя преценка. Дълбоко съм уверен обаче, че ако бяха поканени, мнозина от тях за честта на родния град и Академията щяха да приемат покана за преподаватели. И сега, доколкото знам, преподавателите кореняци свищовлии в Академията се броят на пръсти. С горното ни най-малко не подценявам преподавателския състав на Академията, напротив, адмирирам ги за положения от тях труд за просперирането на Академията и родния ми град. Но желанието на Димитър Ценов не бе изпълнено, въпреки че за това имаше възможности.