Ангел Балашев
Свищов преди 60 и повече години (11)

Градската градина

Надявам се, че когато пиша тези спомени, липите в Градската градина са цъфнали и ароматът им изпълва центъра на града.

Кой свищовлия, напуснал града, не си спомня с умиление за Градската градина? Кои бивши ученици и студенти, минали през Свищов, не си спомнят за времето, прекарано в разходки или почивки по пейките на градината?

Като деца родителите ни водеха вечер на разходка в градината. Ние играехме на криеница зад храстите, а те насядали около шадравана слушаха концертите на Военната музика под диригентството на стария капелмайстор Тодор Иванов, а по-късно — на младия Димитър Иванов. След това родителите ни се отправяха към казиното, където танцуваха под клоните на столетния дъб, а ние продължавахме игрите.

Когато станахме ученици в прогимназията и гимназията, тези, които живеехме в Средната и Горната махала, след училище винаги минавахме през градината. В горните класове вече се разхождахме тук със съученичките си. Мнозина си спомнят пейката, на която за пръв път са целунали любимата. И сега, когато идвам в Свищов на стари години, най-често намирам малкото си останали приятели в градината.

Както е известно от историята на Свищов, написана от протойерей Стефан Ганчев, Градската градина е създадена по инициатива на видния и просветен свищовски гражданин Димитър Г.‍ Анев, подпредседател на Свищовския революционен комитет, народен представител, окръжен управител и кмет на Свищов. Като кмет той отчуждава цял квартал жилища на видни турски семейства и на мястото им изгражда градината.

Имам впечатлението, че почти всички общински управи са полагали грижи за Градската градина, според възможностите и разбиранията си. Имам снимка от баща ми, публикувана в бр. 31 /2001 г.‍ на в-к „Дунавско дело“, на гърба на която пише: „Посаждане на кипариси в Градската градина — 1933 г.‍“. На снимката са: кметът на града Георги Христов, помощник-кметовете Богдан Балашев и Васил Павурджиев, директорите на Търговската и Реалната гимназия, един общински съветник и Околийският лесничей, ръководил засяването на кипарисите. Защо на снимката са и двамата гимназиални директори? Учениците помагаха винаги при засяването на нови дървета и храсти.

В онези години за Градската градина се полагаха много грижи. Прагматичните общински управници на града, завършили обикновено Търговската гимназия, както вече споменах, при даване на концесия на Популярната банка за електрифициране на града са включили в договора условие да се прокара водопровод от дунавска вода до двора на Общината и до Градската градина за поливане и за шадравана в средата, на който имаше амурче, държащо голяма риба, от устата на която изтичаше силна струя вода.

Запомнил съм, че в градината имаше много рози. Толкова много, че на едно градинско увеселение стигнаха на всеки посетител да бъде закачена роза от малки ученички, облечени във феерични роклички от органдин. Други ученички, настанени в единствения автомобил на книжаря Владимир Янакиев, минаващ по главната алея, пръскаха листа от рози от кошнички. В Градската градина често се уреждаха градински увеселения от женското дружество „Мария Луиза“ с благотворителни цели. Основната атракция на увеселенията беше Военната музика, но освен това известният електротехник на града бай Михал Баната украсяваше градината с разноцветни електрически крушки. Разбира се, както отбелязах вече, увеселението завършваше с кебапчета, вино и танци в Градското казино.

Имаше и една общинска управа, която в стремежа си да остави спомен за себе си или да свърже градината с околната среда премахна дантелената ограда и входните врати. Не бих могъл да кажа, че оградата беше с някаква особена художествена изработка, но все пак тя отразяваше майсторството на свищовските занаятчии по онова време. В Свищов, както е известно, е имало много магарета. През юли и август, поради обилното поливане, тревата в градината е била много свежа и собствениците на магаретата са се изкушавали нощем да ги пускат на паша в градината — нали е „Градска“. За да не се случва това, петте врати на градината бяха заключвани нощем. Вратите се заключваха и при градински увеселения, за да може да се събират входни такси от влизащите. Радостен факт е, че сегашният кмет г-н Станислав Благов възстанови оградата на градината и настла алеите с хубави плочки.

Когато преди години се е правил нов градоустройствен план на Свищов, преди да бъде построен партийният дом (по-късно сграда на Общината), архитектът — градостроител от Главпроект, явно по принуда на БКП, е сложил петното на сградата така, че да затвори ул. „Димитър Хадживасилев“. Улицата изместил на север, така че да минава през западния край на градината, с което тя е щяла да бъде унищожена, ако не са се намесили някои разумни тогавашни управници. Сега, за радост на свищовлии, градината си е цяла, но улицата така или иначе е затворена. Именно по тази улица някога колоните на 33-ти Свищовски полк, на двете гимназии и прогимназията начело с духовите си музики излизаха на площада при паради и тържества.

Академик Александър Божинов остави един весел спомен за градината. Той беше нарисувал карикатура с жарещо обедно слънце, без никакви граждани, само с едно спящо куче под големия дъб при западния вход на градината. Текстът гласеше „Свищовско оживление“.

Мисля, че ще бъде благодарност и вечен спомен за свищовлии, ако в градината се постави бюст, барелеф или паметна плоча на кмета Димитър Анев, който я е създал.