Ангел Балашев
Свищов преди 60 и повече години (12)

Кино „Киранов“

Баща ми беше кротък човек, но голям патриот. Като ученик в Търговската гимназия в Свищов застава начело на стачния комитет на гимназиалната стачка против изучаване на турски език. До тази стачка в гимназията заедно с немски и френски език се е изучавал писмено и говоримо турски език, тъй като между България и Турция външната търговия е заемала значителен дял. Изучаването на турски език е било преустановено, но членовете на стачния комитет са изключени от гимназията. Баща ми се записва и завършва частната Търговска гимназия „Мусевич“ в София. В тази гимназия се запознава и става близък приятел със съученика си Иван Киранов от Шумен. След гимназията постъпват в Школа за запасни офицери и участват в Първата световна война. След войната баща ми започва търговия в Свищов, а Иван Киранов остава на служба във войската като интендантски офицер. Към 1933–1934 г.‍ го уволняват с малка пенсия и той търси ново препитание. Брат му, който е директор на престижното кино „Славейков“ в София, го насочва към кино бизнеса. В Свищов по това време едвам крета единственото кино „Роял“, което се намираше на мястото на сегашната община. То беше комплекс от зимно, лятно кино, хотел и ресторант под общото наименование „Роял“. Собственик е бил богатият свищовлия Златан Дуков, който се е преселил в София. Предстои откриването на Търговска академия. Очаква се добър кино бизнес в Свищов. Братът на Киранов го съветва да вземе под наем комплекса „Роял“, като му обещава да изпраща нови и хубави филми, които току-що са прожектирани в София. Иван Киранов идва в Свищов, отсяда в западналия хотел „Роял“, разглежда обстойно комплекса и на другия ден потърсва приятеля си от ученичеството Богдан Балашев, с който не са се виждали и чували повече от 15 години. Споделя с него идеята си да вземе под наем комплекса, който има нужда от голям ремонт, а той няма необходимите за това средства. Баща ми подкрепя идеята му и му става гарант пред свищовските търговци и занаятчии, за да вземе на изплащане стоки и услуги за ремонта и му обещава да заплаща наема за филмите, които ще пристигат от София с т.‍нар.‍ „наложен платеж“. Спомням си, че наемът на един филм за няколко дни се движеше между 2000 и 3000 лева тогавашни пари, което беше една месечна заплата на висш чиновник в Свищов. Киното набързо бе ремонтирано. От София дойде кинооператор, племенник на Киранов, когото наричахме Любо Оператора. Иван Киранов продаваше билетите, съпругата му късаше контролите за балкона на киното. Само за контролите на партера беше назначен един пенсионер и една чистачка за киното и хотела. Киното заработи веднага и беше пълно със студенти и граждани. Студентите, както и сега, нямаха в Свищов много развлечения. Учениците можеха да гледат дневни прожекции в сряда, събота и неделя, и то само филми, разрешени за ученици от Министерството на просветата, които преди това се гледаха от директорите на двете гимназии г-н Тошев и Минчо Минчев и от директора на Прогимназията Иван Славов, които посещаваха киното със съпругите си гратис. С гратиси се ползваха още командирът на полка, кметът, околийският управител, началникът на финансовото управление, главните учители на трите основни училища и нашето семейство. Баща ми и майка ми не ходеха често на кино, въпреки постоянните покани на Иван Киранов. Аз обаче бях постоянен гратис посетител на разрешените за ученици филми. Ядяхме семки по време на прожекциите, което подсилваше удоволствието по време на гледане на филмите.

За лятното кино съм писал и преди, но нека да спомена и тук нещо. В Свищов лятно време и тогава, и сега, е много горещо и има много комари, но все пак комарите са по-малко зло от горещината в затворения салон. В първите години в лятното кино, което се намираше в двора южно от зимното, бяха разположени маси и столове от ресторанта и преди започване на филма и през време на антрактите Владимир Николов — Бай Мирю, новият съдържател на ресторанта, сервираше скара, студена бира и вино и много пиещото се по това време питие, наречено „шприц“ — вино примесено с газирана вода, която наричахме тогава сода. Иван Киранов въведе прожектирането преди филма на т.‍нар.‍ кино преглед „Фокс мувитон — световен преглед“, което беше хрониката на съвременните световни събития, а след него и много харесваните от децата и учениците, американски филмчета на „Уолт Дисни“ с Мики Маус. В периода 1936–1940 години се прожектираха основно американски, френски, английски и към края му немски филми. Голям празник за младежите бяха американските каубойски филми. Няма да забравя известният по това време каубойски артист Жорж О’Бриен, с двата пищова на колана. Много от младежите в Свищов му подражаваха, като затъкваха и те на коланите си два пищова — тапалии. Помня и хубавите музикални филми с артистите Нелсон Еди и Жанет Макдоналд, Марта Егерт и Ян Кипура и прочутият италиански тенор Бениамино Джили, които изпълняваха на филми цели опери. Много хубави младежки филми правеха малката Шърлей Темпъл, Мики Руни и Диана Дюрбин. По-късно, като обявихме война на Англия и Америка, на екрана във вече преименуваното кино от „Роял“ на „Киранов“, се прожектираха само немски, австрийски и унгарски филми. Незабравими за нашето поколение ще останат немските актриси Зара Леандър, Илзе Вернер и комиците Ханс Мозер и Тео Линген. Кънкьорката Соня Хени, която спечели златен медал на Олимпиадата в Берлин също стана киноартистка и правеше филми, танцувайки върху леда. Киноактрисите Олга Чехова и Зита Селецка бяха много красиви.

По това време удоволствията в малкия град бяха много ограничени. Учените още не бяха изобретили транзисторния радиоапарат и телевизора. Един 6-лампов радиоапарат струваше около 6000 лева, грамофонът — 2000–3000 лева. В града имаше най-много 15–20 радиоапарата в къщите на богатите търговци и земевладелци. Киното беше най-евтиното и масово удоволствие. Входът за възрастни беше 3 лева, за студенти и ученици 2 лева и за войници 1 лев. Беше отминало времето на „немия филм“. Пианистката г-жа Айданян вече не свиреше на пиано под екрана. „Говорещият“ филм ни свързваше със световния театър, опера, симфонични и джазови оркестри. Неми филми се прожектираха от време на време с любимите Крачун и Малчо, Лаурел и Харди и Чарли Чаплин. Особено приятно беше киното за учениците. То повишаваше културата им, а и къде на друго място ученикът можеше да държи два часа ръката на любимата си съученичка.

Казано на днешен език Иван Киранов беше добър бизнесмен. Той беше природно интелигентен и добър човек. Бързо се сприятели със свищовлии. Той ги уважаваше и те го уважаваха. Рекламата на филмите му беше на първо място в бизнеса му. В трите свищовски вестника се пускаха редовно реклами на новите филми. Из града се разлепваха афиши. Пред киното се излагаха фотоси с важните моменти от филма. Преди започване на главния филм пред входа на киното звънеше непрекъснато електрически звънец да подканя посетители. Иван Киранов канеше лично уважавани и познати граждани да гледат някой хубав филм. Спомням си случая, когато поканил един виден свищовски търговец със съпругата му на кино и им запазил места. Разбира се тежкият търговец закъснял малко за авторитет и се извинил. Киранов лично поел семейството да ги настани на местата им, като минавайки край апаратната, наредил на Любен да спре филма и да пусне осветлението на балкона. След това търговецът разправял колко уважителен е този шуменец, дошъл в града ни. Свищовлиите не обичаха много ябанджиите (дошлите от други места граждани — тур.) и трудно ги приемаха.

Идва военен филм. Иван Киранов се обажда на командира на полка и го кани със семейството си да види филма. Командирът гледа филма, одобрява го и в следващата сряда следобед желаещите войници са под строй на кино. Идва музикален филм. Киранов среща учителя по музика и го кани на кино, разбира се гратис. На другия ден учителят споделя с учениците какъв хубав музикален филм се прожектира и ги съветва да го посетят.

Киранов обърна голямо внимание на хотел „Роял“. Хигиенизира го и смени мебелите и завивките. В Свищов вече идваха професори от София и от чужбина да четат лекции. Много от студентите, преди да си намерят квартири, отсядаха в хотела. Гостите на хотела гледаха филмите безплатно и се хранеха в ресторанта с намаление. По това време в града имаше още три хотела: „Вагона“, „Америка“ и „Дунав“, но хотел „Роял“ беше най-добър.

И така към 1942 г.‍ Иван Киранов не само изплати заемите, които беше направил, но натрупа капитал, замина за Германия, закупи машини, доведе от София майстори и откри в Свищов фабрика за памучен трикотаж, която нарече „Лебед“. Войната беше започнала. Трикотаж се търсеше и разпределяше от Комисарството с купони. На черна борса се продаваше на високи цени. Фабриката тръгна много добре и ако не беше 9.ІХ.1944 г.‍ може би сега в Свищов щеше да има една голяма трикотажна фабрика. Но дойде 9.ІХ.1944 г.‍ и комунистите, които не обичаха Киранов, казаха: „Както е дошъл гол в Свищов, така и гол ще го изпратим!“ И действително му взеха всичко. Той натовари багажа си на един ж.п. вагон и със семейството си замина за Шумен, където имаха къща. Синът му, който беше летец-изтребител, завършил Военното училище на Негово Величество, беше уволнен и стана чиновник в Шумен. Дъщерите му, завършили Академията, също станаха чиновнички — едната в Плевен, другата в Шумен. Дядо Иван и баба Стоянка завършиха живота си с малката офицерска пенсия.