Ангел Балашев
Свищов преди 60 и повече години (21)

Учителите в реалната гимназия „Алеко Константинов“

В Свищов имаше две гимназии: известната Търговска гимназия „Димитър Хадживасилев“ и Реалната гимназия „Алеко Константинов“. В Търговската гимназия учеха младежи — синове на търговци и фабриканти, и други младежи, които се готвеха за кариера в индустрията, търговията, финансите и банковото дело. В Реалната гимназия учеха младежи и девойки, които нямаха влечение към търговията. Те можеха да следват медицина, зъболекарство, инженерство, химия, литература, история, география и други хуманитарни дисциплини, както и да кандидатстват за Военната гимназия и Военното училище. Повечето от учителите в Търговската гимназия бяха завършили западни висши търговски и финансови училища, като някои от тях имаха и докторати. Нашите учители, в Реалната гимназия, бяха завършили Софийския университет, но не бяха по-лоши преподаватели и педагози от тези в Търговската гимназия.

Директор на Реалната гимназия дълги години беше г-н Минчо Минчев, син на богато семейство от с. Козловец, женен за свищовлийка, завършил естествена история в София. Той бе прекарал почти целия си живот като учител и директор на тази гимназия. Като активен член на БЗНС, през 1934 г.‍ правителството на Кимон Георгиев го премести за няколко години директор на гимназията в Берковица, след което бе върнат в Свищов. Г-н Минчев беше роден за директор. С представителна фигура, мълчалив, със строг поглед, винаги спретнат и добре облечен, той даваше тон на всички учители. Никога не изпадаше в дребнавост — не сме го запомнили да спира ученици в коридора или на двора, за да им се скара, че тичат или викат или че не са облечени униформено. Това той предоставяше на класните наставници и другите учители. Когато влизаше в клас да ревизира някой учител, сядаше на свободен чин и слушаше внимателно, без да си взема бележки, за да не смущава учителя.

Зимно време директорът често участваше в пързалките ни със ски на Сър пазар заедно с учителя по рисуване Никола (Боби) Гугушев. Държеше се непринудено, но дистанцията между него и нас се чувстваше. Г-н Минчев прекарваше ваканциите в София, като използваше това време, за да осигури от Министерството на просветата средства за ремонти на гимназията, за кабинети, музикални инструменти и други пособия.

Безспорно след г-н Минчев по авторитет, знания, педагогически способности и опит, беше учителката ни по естествена история г-ца Вера Милде — дъщеря на стария учител дядо Карл Милде, дошъл в България от Чехия след Освобождението, участвал в устройството на Борисовата градина в София, в организирането на Българското горско стопанство и, не знам по какви причини, довършил кариерата си като учител по естествена история в Търговската гимназия в Свищов. Госпожица Милде беше много взискателна учителка, рядко се усмихваше. Преподаваше в добре уреден кабинет, около стените на който имаше стъклени шкафове с изсушени растения, препарирани пеперуди и дребни животни, различни камъни и руди.

Тя ни научи да правим препарати и да ги наблюдаваме под микроскоп, с какъвто всеки разполагаше в кабинета. Най-вълнуващо събитие беше, когато всеки от нас беше задължен да донесе по една жаба, да й направи дисекция и да види как бие сърцето й.

Всред учителките имаше доста възрастни госпожици. Някои впоследствие се омъжиха, други се преместиха от Свищов, а трети, като г-ца Милде, се пенсионираха неомъжени.

Втора по „строгост“ беше учителката ни по френски език г-ца Пенка Арнаудова, свищовлийка, следвала в Париж. Първите години в гимназията имахме много часове по френски език. По това време английски не се изучаваше, а по немски нямаше преподавател. Г-ца Арнаудова беше много добра учителка. Чрез различни препитвания, изпитвания, домашни упражнения, диктовки и класни упражнения успяваше да накара всички ученици старателно да учат френски. След дълга дружба с учителя по музика Павел Николов тя се омъжи за него и в напреднала възраст им се роди син. Друга добра учителка беше г-ца Петрова, която преподаваше български език. Тя също се омъжи доста възрастна — за учителя по математика в Търговската гимназия г-н Драганов и двамата се преместиха в София. Интересна фигура бе г-н Георги Попхристов, женен за свищовлийка и родом от Македония, който, въпреки че беше завършил български език и литература в Софийския университет, говореше с македонски акцент. Към 1934 г.‍ той написа книгата „Свищов. Принос към историята му“. Беше редовен оратор на честванията на годишнините на Алеко и на него се падаше честта да поднесе венец на бюста на писателя в Градската градина, който венец той поставяше в скръстените му ръце, в които Алеко държеше цигара. По-късно разбрахме, че г-н Попхристов е бил деятел на ВМРО. Той беше първият директор на гимназията след 9.IX.1944 г.‍ Учителите ни по математика — винаги забързаният г-н Политов, всеотдайният г-н Андреев и г-н Ермоленко, преподаваха кратко време в Свищов, но бяха добри учители. Последният остави спомен и като талантлив певец, участвал в ученическата постановка на оперетата „Трите сестри“, в която изпълняваше ролята на Шуберт.

Трайни спомени оставиха софиянците — учителят по музика Павел Николов и учителят по рисуване Никола (Боби) Гугушев, който също се ожени за свищовлийка. Г-н Николов работеше предимно с музикалните ученици, които по тяхно желание, а понякога и без тяхно желание, включваше в оркестъра, хора и духовата музика на гимназията. В часовете по пеене не се стараеше много за музикалното образование на всички ученици. Амбициите му бяха за слава. Към 1942 г.‍, след пенсионирането на г-н Минчо Минчев, Павел Николов беше назначен за директор на гимназията. Син на известен български музикант и майка рускиня — певица, той бе живял в последните години на царизма в Русия, помнеше тежките години на Болшевишката революция и обичаше да държи речи срещу комунизма, за което след 9 септември беше осъден на няколко години затвор (за него писах в раздела „Музикалният живот“).

Хубави спомени остави и Никола Гугушев, когото всички, кой знае защо, наричаха „Боби“. Когато постъпихме в гимназията, той беше нарисувал всички забележителности на Свищов. В час той работеше с всички ученици, независимо от рисувалните им способности. От него, между другото, усвоихме понятието „перспектива“. Обичаше да изпълнява и задълженията на учител по гимнастика и да свири със свирка на манифестациите. След 9.IX.1944 г.‍ беше назначен за художник в Министерството на народното здраве и напусна Свищов.

Много добър преподавател беше учителят по химия г-н Христо Ненов, кореняк свищовлия. Доста късоглед, с очила като лупи, висок и изправен, вероятно заради осанката и държанието му приятелите му го бяха нарекли „Графа“, така го наричахме и ние. Той преподаваше уроците по Самообучителната система. На голямата маса в кабинета по химия поставяше новия химически елемент и всички средства, необходими за опита, изваждаше някой от силните ученици, който трябваше да открие по цвят, мирис, вкус и със съответните стандартни химически опити къде се намира в таблицата на Менделеев и как се нарича този елемент. Голямата таблица на Менделеев висеше на стената. Графа имаше една много дълга пръчка — показалка за таблицата на Менделеев, която използваше за невнимателни и приказливи ученици и за подсещане, с лек удар по главата, на преподаващия урока ученик. За да избегнем ударите по главата, ние преглеждахме предварително следващите уроци, за да открием по-лесно новия елемент. Това беше „номерът на Графа“. Методът на Самообучителната система беше много ефективен. В него участваше не само изваденият на масата за опити ученик, но и целият клас, когато ученикът-преподавател не можеше да се сети за някои свойства.

Много заслужил за Свищов беше учителят по история Стефан Стефанов, който беше и уредник на музея „Алеко Константинов“. Той изучаваше историята на Свищов и на римския град Нове. Местността на римския град Нове, както е известно, се казва Стъклен, защото там се изкопаваха много благородни и полублагородни обработени камъни, които хората наричаха „стъкълца“. Г-н Стефанов събираше за музея такива камъни, старинни монети и други, като заплащаше на тези, които му ги носеха, по някой лев. Когато ни омръзнеше да слушаме уроците по програмата, използвахме подходящ случай да покажем някоя стара монета или друга антика от Стъклен и той започваше в тази връзка да ни разказва за миналото на нашия град.

Различните учители преподаваха по различни методи. Някой с големия си авторитет и знание, като г-н Минчев, г-ца Милде и г-жа Арнаудова — Николова, други с големите си интереси към предмета, като историка Стефанов, трети с особените си педагогически похвати, като химика Христо Ненов. Най-ефикасен метод според нас беше методът „с любов към учениците и предмета“. Така преподаваха двете млади и хубави, току-що завършили Университета в София учителки — по български език г-ца Фанка Мушмова и по френски език г-ца Надя Йосифова, които внесоха свежа педагогическа струя в нашата гимназия. В тях бяха влюбени и като преподавателки, и като жени всички ученички и ученици. Когато минаваха по коридора с дневник под мишница учениците ги гледаха с обожание, а ученичките с малко завист, мислейки си кога ще захвърлят черните престилки и ще облекат хубави рокли като младите учителки. Тези учителки не ги постигна учителската съдба на „стари госпожици“. Фанка Мушмова скоро се омъжи за учителя по физика г-н Георгиев (Ампера), който дълги години след 9.ІХ.1944г. беше директор на гимназията, а Надя Йосифова се омъжи за уважавания млад лекар д-р Тодоров, който беше от Плевен, и те се преместиха там.

Свищовската реална гимназия нямаше звание „Образцова“ като някои Софийски гимназии по това време, но учителите в нея бяха наистина образцови. За да не си помислят читателите, че заключението ми е продиктувано от местен патриотизъм, ще си позволя да цитирам писателя Георги Данаилов, който в книгата си „Доколкото си спомням“, пише: „Свищовската реална гимназия имаше едно забележително качество — с малки изключения, по-скоро недоразумения, там преподаваха добри учители. Писал съм и в друга книга, повечето от тях владееха предмета си из основи и бяха една класа над софийските“.