Карин Фосум
Убийството на Хариет Крун (6) (Седмият случай на инспектор Конрад Сейер)

* * *

Пак набира номера на Бьорнар Лин. Онзи не вдига. Разочарован и ядосан, Чарло се взира в купчината банкноти в отвореното чекмедже. Не му дават мира. Иска час по-скоро да се отърве от тях, да ги разкара. Надвечер сяда пред телевизора да изгледа централните новини. Преди да започне емисията, е разтревожен и нервен. Обикаля из стаята в очакване да избухне бомба. Убийството ще е водещата вест, предполага. Старицата ще изпревари всички въоръжени конфликти по света. Прогнозата му се сбъдва. Взира се в екрана с разширени очи, приседнал в края на стола. Излъчваните кадри — криминалисти в бели костюми обследват местопрестъплението — дават нагледна представа как заработва следствената машина. Репортерът интервюира полицай. Чарло прочита името, изписано вляво: главен инспектор Сейер. Инспекторът има зорък поглед, плътен, авторитетен глас. Върху пагоните на униформата му стои норвежкият лъв с корона и брадва^[1]. Чарло захлупва лицето си в шепи. Усеща, че се клати напред-назад. Знае: всяко чудо е за три дни. И все пак се озадачава с каква лекота се прехвърлят към други събития; колко бързо шокът от неговото престъпление избледнява на фона на конфликта в Близкия изток. Чарло се дразни, че деянието му е омаловажено. Струва му толкова много смелост. Изтърпя толкова много страх и отчаяние.

Неочаквано се сеща, че не е свършил нещо важно. Слиза в мазето и взема голям чук. Връща се в дневната, отваря чекмеджето, където си държи чорапите, изважда няколко чифта и нахлузва чорапите един по един върху главата на чука. Накрая сечивото заприличва на хавлиена топка — едновременно твърда и мека. С чука в ръка Чарло отива да погледне през прозореца. На улицата не се вижда жив човек. Измъква се навън, притичва до хондата, ляга и се пъхва отдолу. Ледени тръпки сковават гърба му. Опипва хлътналия калник. Иска незабавно да заличи този противен белег, това натрапчиво напомняне. Опитва да удари метала, но не успява. Замахва с повече сила. Чука ли, чука. Стреми се всеотдайно да изправи огънатата навътре ламарина. Тя крие опасност. Би могла да го разобличи. От време на време спира да си почине и затваря очи. Студеният мокър чакъл вледенява гърба му, но той упорито продължава да удря. Работата е тежка. Напразно се мъчи. Не се получава нищо. Няма пространство, за да замахне добре с чука. Обзема го желание да се откаже и да остане да лежи върху мократа земя, докато някой го открие и отнесе. Изтощен, пак спира да си почине. Направо не е за вярване, че лежи под колата и блъска с такова отчаяние. Проверява с ръка. Успял е да позаглади хлътнатината. Изтегля се, за да види. Не забелязва почти никаква разлика. Другата кола е оставила бели ивици. В днешно време криминалистите определят състава на лака дори само по няколко люспици и така установяват дали дадено превозно средство е участвало в произшествие. Втурва се към къщата, грабва джобно ножче, връща се тичешком и започва да стърже. Чегърта ожесточено. Чува се остро скрибуцане. Под лака се подава матов слой. После ще го мине с шкурка и с боя, та поне отчасти да заличи вдлъбнатината. Само защото си блъснал колата, не значи, че си извършил престъпление, казва си. Благодарен е, задето се налага да пазарува, да върши нещо, та времето да минава по-бързо. Жули с ножчето, докато накрая капва. Лакът е остърган много грозно, но той зарязва всичко и влиза в къщата да си почине. Вътре цари небивала празнота. Всеки звук ехти, все едно е изнесъл всички мебели. Досега не е забелязвал такова нещо. Жадува времето да минава по-бързо, да падне нощта. През нощта хората спят. Никой няма да мисли за него, никой няма да го търси. Чува тиктакането на стенния часовник и неуморното биене на сърцето си. Бомбата вече избухна. Целият свят научи за Хариет. Тогава защо е толкова тихо? Защото си шушукат по ъглите, та да не ги чуе ли? Апатично започва да гризе нокътя на палеца си. Опитва се да си даде сметка как се чувства. Лош навик от миналото се обажда и той дълго чопли с пръст счупения си зъб.