Карин Фосум
Убийството на Хариет Крун (11) (Седмият случай на инспектор Конрад Сейер)

* * *

Инга-Лил пържи риба на печката. Носи се апетитна миризма. Чарло помага на Юлие да се съблече. Сваля дрехите една по една и накрая остава топло слабичко момиче с тънички ръце и крака. Тя се отскубва и влетява в кухнята. Изгаря от нетърпение да се похвали на майка си.

— Къде се забавихте толкова? — пита Инга-Лил и избърсва потта от челото си. В кухнята е горещо заради нажежения котлон.

— Яздих пони! — Юлие подскача. Вълнуват се и рижите й коси.

— Яздила си пони? — стъписва се майка й.

Чарло бърза да обясни:

— Ходихме в конната база и й позволих да пробва. Само няколко обиколки.

— Няколко, казваш? Поглеждал ли си часовника?

— Ще ходя на тренировки по езда. Тате се съгласи.

Юлие се тръшва на един стол и обляга лакти върху масата. Инга-Лил ги избутва. Изважда в чиния парчетата риба от тигана.

— Първо ще го обсъдим — казва тя. — Сигурно е доста скъпо.

Чарло отива до нея и й намигва многозначително.

— Няма какво толкова да обсъждаме. Довери ми се.

И стрелва съпругата си с красноречив поглед, отмята глава към Юлие и забелва очи, за да подскаже на какво е станал свидетел. Инга-Лил обаче не е присъствала. Стяга рамене. Не е очарована от идеята. Поставя чинията с рибата на масата. После излива водата от сварените картофи.

— Стават много злополуки — прошепва тя, та Юлие да не я чуе.

— Позволяваш й да кара колело по улицата. Това е по-опасно.

— Но носи каска.

— И при ездата слага каска — бързо я уверява той.

Споглеждат се. Юлие приковава настойчиво очи в очите на майка си.

— Ще яздя — категорично заявява и се втренчва в масата. Държи вилицата в готовност. Огладняла е.

— Първо си измий ръцете — намесва се Чарло. — Бяхме в конюшня. Хайде в банята!

Там й помага да смесят водата до приятна температура. Един до друг си насапунисват ръцете. Погледите им се срещат в огледалото.

— Искам да идем и утре — инатливо настоява Юлие и търка ръце, та чак хвърчи пяна.

Изплаква ги, Чарло й подава кърпа да ги подсуши.

— Юлие, разбрахме се за един час седмично. За повече нямаме пари.

— Ще ходя да го реша — упорства тя. — Ще го галя, ще му вчесвам опашката, ей такива работи. Ще му давам хляб и моркови.

Връщат се при Инга-Лил. Тя вече е седнала до масата.

— Ами екипировка? — подхваща притеснено. — За езда са нужни много неща: ботуши, каска, предпазна жилетка и какво ли още не.

— Не е проблем — успокоява я Чарло. — Дават всичко необходимо под наем. А и нищо не пречи да язди с нейните си ботуши, имат здрави подметки. Каска ще наемем. Е, най-много да се наложи да купим нагайка — струва трийсет крони, нищо работа. И чифт хубави ръкавици. И толкова.

Инга-Лил мълчи. Започва да се храни. Юлие я наблюдава внимателно. Хвърля по някой бърз поглед и на баща си. Струва й се, че обработката на майка й върви бавно. Чарло обаче действа планомерно. Познава Инга-Лил, знае, че й е нужно време.

— Не е честно Юлие да страда заради твоята тревожност — отбелязва той, докато дъвче. — Ами ако реши да се занимава с алпинизъм? Там травмите са още по-чести. При хандбала пък например състезателките непрекъснато се удрят. Я си представи, че един ден изяви желание да се гмурка?

— Добре де. — Инга-Лил го поглежда изкосо. — Стига да не прескача препятствия, може. Щом ще язди в закрито помещение в присъствието на инструктор, сигурно не е чак толкова опасно.

Чарло хапе долната си устна.

— Е, ще скача, разбира се. Именно препятствията са забавната част. Но спокойно: начинаещите започват със съвсем ниски препятствия. Обучават ги от нулата.

— Не искам да присъствам — отсича майката. — Не искам да гледам. Просто нямам нерви.

Чарло се усмихва.

— Аз пък имам. Инга-Лил, дъщеря ти е момиче с характер. Позволи й да бъде каквато е. Тя никога няма да танцува балет.

Чарло придружава думите си с усмивка.

— Между другото, танците са много тежка професия. Непрекъснато изискват да превъзмогваш травми и болка. Боже, как се радвам, че няма да ставаш балерина, Юлие.

Тя яде риба и се подхилва. Доволна е, защото баща й е на път да сломи съпротивата на майка й.

— Непременно трябва да я регистрираме в Жокейския клуб. Задължително е заради застраховката.

Инга-Лил въздъхва.

— Радвай се — настоява Чарло. — Дъщеря ти си поставя цели и ги преследва. Нали виждаш какви започват да ги вършат другите момичета, като навлязат в пубертета. Вечер висят пред бензиностанцията и се оглеждат за момчета. По-добре да е в конюшнята. Там ще се занимава с нещо сериозно.

В крайна сметка Инга-Лил намира сили да се усмихне храбро и капитулира. Юлие излапва двойна порция. Започва да подготвя бъдещето си на ездачка.

— Ще се наложи да ринеш конски фъшкии — предупреждава я сериозно Чарло. — Това си е доста тежка работа.

Юлие кима енергично. Изгаря от нетърпение да чисти конски тор. Тръпне в очакване какво ще й поднесе животът. Приключението тепърва започва.

Чарло се усмихва благодарно на Инга-Лил. Изглежда много изморена. Още тогава е била болна, но никой от тях не го е знаел.

 

 

Именно часовете в конюшнята го сближава толкова с Юлие. Заедно споделят всичко: и радостта, и изтощителния труд, и сълзите, и смеха. Излизат вечер при всякакво време: и в лятна жега, и в есенни бури, и в зима, и в кучи студ. Когато е особено мразовито, амунициите са толкова вкоравени, че ремъците не се огъват. На Юлие обаче винаги й е топло. След три обиколки в закрития манеж захвърля якето. Тя расте и трупа опит, започва и скокове. Препятствията стават все по-високи. При всяко прелитане над поредното препятствие сърцето на Чарло блъска до пръсване. Изпитва едновременно страх и тържество. Шейсет сантиметра, метър, метър и двайсет. Сбогом на понито Сноубол. Качва се на голям кон — кастрата Мефисто. Нещата вече са много сериозни. Страстта е неизлечима. Обсебва и дните, и нощите. Зелените й очи са постоянно впити настойчиво в него:

— Искам мой кон.

— Нямаме пари, Юлие.

— Тогава ще спестявам. Ще си намеря работа.

Той кима окуражително. Харесва му, че тя има стремежи, че притежава силен характер.

— А може да ми дадат пари и по случай конфирмацията. С тях ще купим кон.

— Все нещо ще измислим.

Тя сграбчва якето му и го стисва:

— Обещаваш ли, тате?

— Обещавам — предава се той.

При спомена го полазват тръпки. Тя спести двайсет хиляди, а той ги проигра зад гърба й. Изниква още един спомен. Инга-Лил ги е пратила с Юлие да напазаруват продукти. На излизане от магазина Чарло спира до игрален автомат, започва да рови из джобовете си и намира монета от десет крони. Пуска я в машината. Юлие го наблюдава скептично, проследява как символите се въртят зад прозорчетата. В купичката долу изтракват няколко монети. Хората се обръщат след тях. Надават ухо на разговора им.

— Забавно, а? — пита той с усмивка и пуска нова десетачка.

Машината забръмчава. Чарло се радва като дете. В купичката издрънчават още монети.

— Мама няма да е очарована — напомня колебливо Юлие. — Видиш ли такъв автомат, все спираш.

— Отиват за благородни цели — и пъхва нова монета. — Пък и се случва да спечеля.

— Искам вече да се прибираме. Гладна съм.

— Ей сега приключвам. Останаха ми още малко пари. Тя въздъхва отчаяно, слага ръце на кръста. Юлие е най-прекрасното същество на света, но разсърди ли се, да не си й насреща. Той изгубва всички спечелени монети, свива рамене и тръгва след нея. Ето това си спомня сега. Как обръща гръб на автомата и тръгва, усещайки как машината го тегли към себе си, все едно го е вързала с въже. Иска да се върне, да стои под светлината и да играе, докато падне нощта. Гложди го неистов порив, глад. Около машината светът се смалява, стеснява се до тунел. Съществуват само той, звуците, светлината. Забравя, че Инга-Лил е болна, а дрънченето на монетите го увлича със силата на стремителен поток.

Обещал е на Юлие да я заведе в „Йовревол“.

— Най-красивият хиподрум в Европа. — Чарло я гледа въодушевено.

Инга-Лил обаче слуша с изопната физиономия.

— Няма да залагаш — предупреждава го строго тя. Чарло се разсмива гръмко. Няма да залага, разбира се, просто ще се полюбуват на хубави коне и ще позяпат хора, нищо повече. Ще изпият по едно безалкохолно на слънце, ще разпуснат. Говори така, защото си мисли, че държи положението под контрол.

Ротативките бяха първото леко повишаване на температурата, което впоследствие се разви в треска. Тя го изгаряше ден и нощ. Правеше го щастлив и го докарваше до отчаяние. Радва се, че Инга-Лил не е свидетел какво се случва сега; че почина, докато той все още беше почтен човек. Всъщност някога изобщо бил ли е почтен? Или от самото начало коренът е бил прогнил и затова сега всичко започва да линее? Оттам ли е слабостта в коленете? Пак се връща в кухнята на Хариет. Вижда гърба й до кухненския плот. Край ушите стърчат кичури посивели коси. Той удря с всичка сила, удря, а в главата му отеква гръм. Объркан, притичва до прозореца, вкопчва се в рамката и се втренчва навън. Отново го обзема чувство на изнемога. Продължава едва няколко секунди, после пак си възвръща силата. Откъсва се от прозореца и сяда до бюрото. Изважда телефонния указател и започва да прелиства жълтите страници в търсене на ветеринар.

 

 

Лекарката е слаба жена с момчешко излъчване, гъст бретон и лунички по носа. Облечена е в протрити дънки и винтяга с връв на кръста. Докато говори, непрекъснато си движи главата. Прави впечатление на дейна и енергична. Косата й подскача около ушите. Пристига в комби, измъква тежък куфар и влиза в конюшнята. Чарло я следва. Върху капака на куфара прочита надпис: A horse is the ladyʼs best friend.^[1]

— Охо! — Тя оглежда дорестия кон. — Голям е хубавец.

Чарло кима гордо. И Мьолер е съгласен. Стои със скръстени ръце и следи всичко с ястребов поглед. Добре подготвен е, гарантира за качествата на коня, но сега експертката е поела нещата в свои ръце и Мьолер няма друг избор, освен да й преотстъпи инициативата. Слага оглавник на Крейзи и го извежда от бокса. При стъпките по цимента се чува глухо ехо от копитата. Ветеринарката ще направи обстоен преглед на коня. Със сгъване и разтягане проверява всички стави, всички мускулни групи; симетрията, очите, ушите, устата, зъбите. Опипва меките тъкани между копитото и копитната кост и се натъква на удебеляване. Мьолер твърди, че му е по рождение; не е симптом на заболяване. Ветеринарката извежда коня навън и тича с него в снега. После моли Мьолер да направи същото. Лекарката определя, че конят има равномерен тръс. Иска да види паспорта с ваксинациите. Мьолер го вади от джоба си. Лекарката дава на коня обезпаразитяваща паста против тении и глисти. Отваря голямата му уста, изстисква вътре малко жълтеникава паста, събира челюстите и ги задържа, докато той преглътне. Задава въпроси за хранителния режим, за претърпени травми и прекарани заболявания. Иска да види родословието му. Отлично е. Бащата и майката на Крейзи са Перикъл и Адора 3. Роден е в конен развъдник в Холандия, после е изпратен в Дания, а през 2001 година пристига с кораб в Норвегия. Пътува без проблеми, свикнал е да участва в състезания и е послушен като дете. Не се съпротивлява при извеждане и въвеждане в бокса. Лесно се подковава. Накрая лекарката се усмихва широко и погалва коня по тила.

— Колко ти искат? — прошепва на Чарло.

— Четирийсет хиляди.

Тя се усмихва още по-широко. Между предните й зъби има разстояние.

— Изцяло си струва парите.

Чарло ги държи във вътрешния си джоб. Кървави пари, стрелва се през ума му, но никой не знае. Никой не знае, никой не го е видял, онази вечер на седми ноември беше тъмно, хората са си стояли по домовете. Плаща седемстотин крони на ветеринарката за посещението, благодари й за помощта и тръгва след Мьолер към кабинета на етажа над боксовете.

Таванът е скосен. Вътре е тъмно и приятно топло. Носи се характерна миризма на коне и на байцвана дървесина. Предстои да подпишат договор за покупко-продажба. Моментът е тържествен. Чарло изпитва детинско въодушевление. Сяда на близкия стол. Мьолер изважда купчина документи. Предишните собственици на коня са двама. Връчва всичко на купувача да го прочете. Чарло изважда парите от портфейла си и моли Мьолер да ги преброи, докато той преглежда книжата. В уютния кабинет са изложени купи, трофеи и снимки на коне. На Чарло му хрумва идея. Поглежда крадешком Мьолер, който съставя договора. Да се престраши ли? Какво толкова може да стане? Най-много да му откажат.

— Случайно да имате свободно работно място? — пита Чарло и мигом съжалява, защото Мьолер го поглежда изненадан и изведнъж Чарло се чувства като просяк.

— Да ви кажа… — подхваща провлечено Мьолер — от дълги години стопанисвам това място почти без чужда помощ. Та, на вашия въпрос, за работата… — Прави пауза. — Трудно ми е да отговоря. Бих наел човек, но не на пълен работен ден.

— А на половин сте склонен, така ли? — Чарло се усмихва, опитва се да поддържа неангажиращия тон.

— Случвало се е да ми се прииска да имам общ работник — признава Мьолер. — При двайсет коня има много чистене. Освен това все изниква нещо за ремонт в закрития манеж. Сръчен ли сте в ръцете?

Чарло кима енергично.

— Имам шофьорска книжка, категория Б — добавя. — Ако това е от значение. Отдавна съм безработен и, нали знаете, започвам да скучая.

Мьолер кима с разбиране и плъзва договора към Чарло.

— Може и да измислим нещо. Дайте ми малко време. Ако в началото се задоволите с по-ниско заплащане… Ето, попълнете празните полета: новия собственик на коня и вашия подпис.

Чарло взема химикалката и подписва. Върху пунктираната линия за името на новия собственик написва „Юлие Торп“.

 

 

Седи на стола с бира в ръка и разглежда договора. Лежи на масата отпред — златен къс хартия. Вдига го, за да го прочете. Пръстите му се разтреперват. Направо не може да повярва, че най-после ще успее да се реваншира на дъщеря си. Докато пие, се размечтава. Въображението му рисува красиви картини на Юлие върху коня. Същевременно усеща как неувереността стяга вътрешностите му на възел. Страхува се, че Юлие ще му затръшне вратата в лицето. Ще го отпрати, преди да е успял да продума. Цената беше висока, но всичко си има цена. Понякога се измерва в кръв. Това отвежда мислите му към дамгата в неговото сърце. Сега е покрита с грапава сива тъкан. Всички хора имат белези, мисли си, и външни, и вътрешни. Обляга се удобно на стола. Не пуска нито телевизията, нито радиото, защото тишината му допада. Стеле се из стаята и го успокоява. Но спокойствието му е много крехко. Полага усилия, за да седи кротко, да диша дълбоко и равномерно. Пак си представя Юлие и образът й го дръпва рязко назад в миналото. Тя пъхва левия си крак в стремето и прехвърля десния над седлото на Мефисто. Чарло държи якето й. Юлие бързо се сгорещява. Треньорката се приближава и протяга нещо към Чарло.

— Последните четири часа не са платени — връчва му фактура.

Той се плясва по челото — ох, вярно, съвсем съм забравил. Юлие го държи под око, вижда какво се случва. Отклонява коня и се отдалечава. Чарло вади портфейла си — празен е. Най-ясно от всичко си спомня срама, защото го изпитваше непрекъснато — парите изтичат от портфейла му в безспирен поток и се вливат в ротативките. Все едно кърви, но капят пари. Чарло изблъсква настрани болезнените спомени. Иска да си представи нещо друго, нещо приятно.

Пред вътрешния му взор изниква погребението на Инга-Лил. Траурната музика, шепнещите гласове, Юлие стиска ръката му силно, силно — още малко и ще я смачка. Как ще се оправяме оттук нататък? — пита се той. Инга-Лил беше мой коректив. Сега я няма и той полита в безтегловност: скъсва се и последната, бездруго изтъняла нишка, свързваща го със света.

Опомня се. Оглежда се. Ето, започна да влиза в релси. Намери си работа. Ще се труди. През годините, които му остават, ще вложи всичките си сили, ще си изкупи греха посвоему. Взира се в улицата. Покрай тротоара има няколко паркирани коли. Чарло ги оглежда най-внимателно. Втълпил си е, че го преследва сиво волво. Сега не го вижда. В автомобилите няма никого. До края на живота си все ще съм като на тръни, дава си сметка той. Или поне докато изтече давността на престъплението. Това ще стане чак след двайсет и пет години. Тогава може вече да съм мъртъв. Но би било хубаво да доживея този ден. За него погасяването по давност е почти равнозначно на опрощение. Да, извършил си ужасно деяние, но повече няма да те мъчим. Чакат ни други важни случаи. Ето така си представя нещата. Поглежда ръчния си часовник. Дали Юлие вече си е легнала? Навярно чете книга в леглото. Дори не подозира каква изненада я очаква.