Карин Фосум
Убийството на Хариет Крун (10) (Седмият случай на инспектор Конрад Сейер)

* * *

Дорестият кон ще го посрещне с огромни черни очи и дружелюбно изправени напред уши. А вероятно дори да изцвили от радост. Ще наведе едрата си глава и ще оближе солените му пръсти. Ще подръпне якето му с муцуна. Чарло поема към конната база. Приближава оградените ливади, намалява скоростта, паркира и притичва до конюшнята. Прекрачва прага, отива до бокса в дъното и смаян, се заковава. Боксът е празен.

Чарло гледа стъписан. Нима някой го е изпреварил? Не, не е възможно, конят е негов! В същия миг чува вратата да тропва и се появява Мьолер. Ботушите му за езда чаткат по цимента.

— Малката го язди в закрития манеж. Отваря ти се възможност да видиш уменията му.

Чарло си отдъхва. Мьолер спира пред него — разкрачен и мъжествен в зеленото си яке.

— Още ли проявяваш интерес?

— Абсолютно — потвърждава Чарло. — Какво казва дъщеря ти?

— Не възразява. — Мьолер разкрачва още по-широко крака, сякаш пази равновесие на борда на кораб при силно вълнение, и поглежда внимателно Чарло. — Ако си готов да броиш четирийсет хиляди, имаме сделка.

Чарло го гледа изумен. В главата му се върти вихрушка от мисли. Четирийсет хиляди. Може да ги даде. Сърцето му думка силно. Кимва с широка усмивка.

— Отивам да хвърля един поглед.

— Върви — окуражава го Мьолер. — Дъщеря ми не се смущава от зрители. Свикнала е. И много я бива.

Но не колкото Юлие, възразява наум Чарло. Отваря тежката врата на конюшнята и се спуска към закрития манеж. Широката врата зее отворена. Влиза бавно и на мига съзира дорестия кон. Сърцето му направо се преобръща. Възседнала го е девойка в бял жокейски брич и черен пуловер с поло яка. Тя хвърля бърз поглед на посетителя и пак се съсредоточава върху коня. Чарло сяда на близкия стол. Момичето насочва коня към стената. Там има музикална уредба. Започва да търси диск на етажерката. Иска да се поперчи с уменията си. Конят стои търпеливо и чака. Намира желания диск, протяга се, слага го в уредбата и пак хваща юздите. След секунда музика оглася обширното помещение. Първоначално той не познава песента. Началото не му говори нищо. После обаче зазвучават барабани и хор от тържествени гласове. Вангелис, „The Conquest of Paradise“. Звукът е усилен до дупка и оглася целия манеж с площ около две хиляди квадратни метра. Чарло усеща как музиката обхваща гръдния му кош, упоява го и го изпълва, най-безпощадно го превзема и го разчувства. Очите му се насълзяват. Кожата му настръхва. Девойката пуска коня ходом. Чарло поглъща гледката, а пулсът му бие в слепоочията. Тя държи юздите изкъсо, изпънати, и подава леки сигнали. Петдесеткилограмово момиче командва кон над половин тон. Помага си с леко докосване на нагайката по задницата на коня, едва забележимо мести тежестта си наляво-надясно или назад-напред и леко подръпва юздите. Конят, личи си, е добре обучен. Изпълнява полупристъпване, пиафе, пируети, „рамото вътре“ и летяща смяна. Преходът в галоп се извършва плавно. От тръс той преминава в къс работен галоп, а после — в удължен галоп. Муцуната му се разпенва, а изпод лъскавите му копита хвърчат стърготини. Не след дълго целият плувва в пот и лъщи като мед. Да, мисли си Чарло за момичето, бива си те. Умееш да си служиш с поводите, не ги дърпаш излишно, имаш добър контакт с коня, но не го яздиш целия. Не включваш задницата. Неочаквано ездачката поема към него. Погледът й е безстрашен.

— Ти ли ще купуваш Крейзи?

Има обло, симпатично лице под черната каска. Носи кожени ботуши с дълги шпори и елегантни черни кожени ръкавици.

— Имаш ли нещо против баща ти да го продаде? — поглежда я притеснено Чарло.

Защо девойката ще се съгласи да се раздели с толкова великолепен екземпляр? Обзет от тревога, Чарло я поглежда крадешком. Тя вдига равнодушно рамене. Конят свежда глава и започва да хапе прасците си.

— Стига да ми купи друг, не ми пука — отвръща просто тя. — Сменяла съм вече няколко коня. Искам да яздя арабски. Те са по-леки.

Докато говори, тя се взира в него. Разглежда краката и ръцете му. Стрелва любопитно очите му. Личи си колко е наперена и смела. Явно е безстрашна ездачка.

— За обездка ли ти трябва? — пита го. — Май по-скоро за разходка.

По нищо не приличам на жокей, дава си сметка Чарло. Съвсем естествено е да си го помисли.

— Или за конкур-ипик? — продължава тя, недочакала отговор. — Отличен скачач е. Преодолява метър и трийсет и е много чувствителен на въздействие с поводите. Прави дълги скокове с добър разчет. Нареди няколко препятствия и ще ги прескочи от един мах.

— Не — дърпа се Чарло, без да откъсва очи от коня. — Костите ми са чупливи като макарони. Най-добре да си стоя на земята.

Девойката откопчава ремъка под брадичката си.

— Но не би си купил кола, без да врътнеш едно кръгче, нали? — предизвиква го тя.

Усмихва й се стеснително, поклаща глава, леко е смутен. Отдавна не е яхвал кон, но сега е изкушен.

— Не съм подходящо облечен — оправдава се неубедително.

В компанията на грациозната девойка се чувства безкрайно недодялан, той — зрелият, тромав, оплешивял мъж с шкембе, облечен в старо размъкнато пухено яке.

Момичето слиза решително от коня и му връчва юздите. Чарло си съблича якето. За миг се колебае. В какво се кани да се впусне? Къде ще свърши? Най-вероятно в стърготините, с главата напред, фрактура на врата. Или потрошени ребра.

— Нагайка? — най-невинно предлага тя.

Чарло поклаща глава.

— Ще го пусна в спокоен тръс. Това ми е достатъчно.

— Вече е добре загрял — уверява го момичето. — Ще се движи леко. Най-добре върви наляво — добавя тя — ако за теб има значение.

В погледа й се чете настойчивост. Забавлява се. Предизвиква го.

Чарло преглъща с мъка. Пъха крак в стремето, улавя поводите с лявата ръка, а с дясната се хваща за седлото. Наум брои до три, оттласква се силно от земята и се прехвърля над седлото.

— Само да не го стресна — отбелязва. — Тежа два пъти повече от теб.

— О, това е нищо за Крейзи — усмихва се тя. — Хайде да те видя!

Детска работа! Вижда се колко много се забавлява. Чарло подкарва коня ходом, опитва се да изправи рамене, да се отпусне. Движенията на животното са удължени, Чарло се подрусва плавно върху гърба му. Усеща топлото тяло на коня между бедрата си. Язди в кръг, навежда се леко напред и притиска пети в хълбоците на коня. Той мигновено преминава в лек, приятен тръс. Чарло се сгорещява. Бузите му пламтят. Изминава три обиколки в тръс и спира пред девойката.

— Хайде сега две обиколки в галоп! — ентусиазирано нарежда тя. Влиза в ролята на треньор. Говори назидателно.

Чарло се колебае. Гали коня по врата, усеща дебелите вени под кожата. Върху животното се чувства много голям, на точното място. Най-после контролира положението. Конят ще изпълни командите му. Чарло е негов господар. Усеща го. И все пак… галоп?

— Просто повтори волта с рамо вътре. Има много гладък галоп. Хайде де, давай!

Той изминава половин кръг ходом и преминава в тръс. Не е забравил съвсем ездовите си умения. Язди с известна елегантност. Но по въпроса за галопа изпитва несигурност. Не му се ще да падне. Вече не е в първа младост. Не е гъвкав като девойката. Тя следи движенията му с голям интерес. Та аз вече живея опасно, какво има да му мисля — казва си той, отпуска се върху седлото, притиска дясната си пета към хълбока на коня, веднъж, втори път и внезапно конят променя такта си и преминава в по-големи плавни движения. Галопирам, ликува вътрешно той, и вече нищо няма значение. Когато яздиш кон, всичко друго изчезва. Девойката започва да пляска. Чарло плувва в пот, съсредоточава се, оставя коня да препуска, гривата му да се вее, а копитата да се удрят в земята в равномерен ритъм. Чарло изпитва усещане за вятър, за разбиваща се вълна. Слива се с коня, изпълва го особена радост, двамата описват големи кръгове. И изведнъж го наляга изтощение. Привежда в тръс, после подкарва ходом. Спира коня и го гали по врата.

— Страхотен е — отбелязва и бърше потта от челото си.

Девойката го гледа гордо. Чарло се свлича странично от коня и меко се приземява.

— Сигурна ли си, че си готова да се разделиш с него?

Тя се усмихва надменно.

— Омръзва ми да яздя един и същи кон. Обичам разнообразието. Значи, ще го купиш?

— Да. Току-що говорих с баща ти. Разбрахме се. Само ще те помоля нещо.

Тя кимва.

— Искам да му направя две-три снимки. Ще подържиш ли?

Тя се приближава и хваща поводите. Чарло изважда фотоапарат от джоба си, вдига го пред очите си и намества коня и девойката в рамката на окуляра.

Конят вирва глава, все едно позира. Най-красивият в целия свят, мисли си Чарло и натиска спусъка.

 

 

— Тате!

Юлие стиска ръката му с топлата си потна длан.

— Може ли да пояздя? Още днес? Още сега? Ще ми помогнеш ли?

Тя дърпа ли дърпа ръката му. Зелените й очи умоляват, Юлие е напрегната, сякаш всеки момент ще гръмне като бомбичка. За пръв път посещават конна база и тя хвърля око на бяло пони. Чарло се усмихва и стиска ръката й. Оглежда се за персонал.

— Ще пояздиш, но първо да попитам. Не можем просто да го изведем. То си има собственик.

— Кой е собственикът? Ще попиташ ли? Нека да го пояздя.

Юлие се тресе от възбуда. Не спира да гали понито по тила. Очите й излъчват особен блясък, все едно е намерила злато. Чарло поглежда охраненото шетландско пони, после петгодишната си дъщеря в червена космонавтка и с дебели ботуши. Захвърлила е скиорските си ръкавици на пода. Негова е. Тя е най-скъпото му притежание. Да изпълнява всички нейни желания, е житейската му мисия. Моли я за малко търпение, тръгва по пътеката между боксовете и се спуска към закрития манеж, където инструкторка обучава група деца. Те се подрусват върху седлата. Всички са с пламнали лица и дълбоко съсредоточени.

— Прощавайте. — Чарло поглежда умолително инструкторката. — Може ли да оседлаем бялото шетландско пони и дъщеря ми да го поязди? Направо е неудържима.

Инструкторката, облечена в син термокостюм и с дебела плетена шапка с наушници, откъсва поглед от поверените й хлапета и поглежда Чарло.

— Яздила ли е преди?

— Тя не, но аз имам малко опит. Ще се справим и сами, не ни трябва помощ.

Неочаквано жената се извръща настрани и крясва в обширното помещение:

— Яздете в кръг, момичета, не толкова близко една до друга!

Чарло чака. Поглежда към конюшнята, после пак инструкторката. Мисли си как в момента Юлие пристъпва нервно от крак на крак. Сърце не му дава да я разочарова.

— Само пет минутки — моли той. — Ще го оседлая и ще я кача. А пък после ще видим, може дори да започне да идва на уроци при вас. Тя е на пет. Малка ли е? Колко ви е тарифата?

Инструкторката се усмихва, оглежда го внимателно.

— Сто и петдесет крони на час. Веднъж седмично е добре. Седлата са в склада. На закачалката пише Сноубол.

Той й благодари и хуква. Заварва Юлие, обвила ръце около понито.

— Хайде, позволиха ни! — съобщава той. — Ела да му намерим седлото. Но ще яздиш само в единия ъгъл на закрития манеж, защото в момента провеждат тренировка и не бива да пречим.

Юлие започва да подскача и да пляска.

— Ще ме слушаш и ще изпълняваш каквото ти кажа — предупреждава той.

Тя кимва. Тръгва след него. Влизат в склада със седлата. Наблюдава как баща й смъква конското седло. Бузите й са поруменели от възторг. Той оглежда ботушите й — да провери здрави ли са подметките. Здрави са. Взема седлото и го изнася. Извежда понито на пътеката. Юлие не пропуска и едно негово движение. Същевременно не спира да гали понито и току го подръпва за опашката — не може да се стърпи. За кратко Чарло се суети с оглавника, но постепенно си спомня как се прави, поставя го правилно и притяга ремъците.

Поглежда краката на Юлие и скъсява стремената. На куки висят каски. Подбира подходящ размер и я слага на главата й.

— Е, да вървим — подканва я той. — Пази си краката. Понито е тежко.

— Искам аз да го водя — настоява Юлие. Направо прелива от въодушевление. Не я е виждал толкова ентусиазирана.

— Не може — възразява Чарло. — Първия път аз ще ти помагам. Не знаем дали е кротко. Понитата са малко своенравни — и я поглежда сериозно.

Юлие се чумери. Понито е послушно — изобщо не се съмнява в това. Ще изпълнява каквото му каже, сигурна е. У нея се е появило нещо упорито, своего рода целеустременост, сякаш някой е натиснал копче. Чарло разбира. Нали и той е бил дете. И той се е разхождал из конюшни. Знае какво е да те подгони непреодолимо желание. Спускат се към закрития манеж. Чарло въвежда понито, намира уединено място, където да не пречат на другите, и повдига Юлие. Тя хваща юздите, очите й грейват.

— Сега си пъхни стъпалата в стремената — наставлява я Чарло. — Изтегли се леко назад, за да ти е удобно, и вдигни брадичка. Чудесно — хвали я той и дръпва поводите.

Понито мигновено тръгва с къси, полюляващи се крачки. Юлие стиска здраво юздите, тялото й започва да се поклаща. Онемяла е. Погледът й е отнесен, тя вече нито вижда, нито чува Чарло. Пренесла се е другаде. Понито върви с наведена глава и обикаля в кръг. Юлие се оглежда гордо — дали другите я виждат, забелязват ли колко е хубава. От време на време хваща юздите само с една ръка, за да погали понито. Чарло изпитва дълбоко удовлетворение, защото й е доставил удоволствие. Не е подготвен за предстоящото. Вървят така в продължение на двайсет минути. Чарло започва да си поглежда часовника. Знае, че Инга-Лил ги чака с вечерята.

— Юлие, време е да приключваме. Беше забавно, а?

Тя не отговаря. Дори не кимва. Само стиска здраво устни, приковала решително поглед пред себе си.

— Още една обиколка — заявява и се вкопчва в понито. Чарло отстъпва. Изминават още една обиколка. В желанието си да се покаже великодушен, й позволява още една.

— Е, стига толкова. Става късно.

Юлие стиска здраво юздите. Отказва да ги пусне.

— Не искам да се прибирам — отсича сърдито. В погледа й проблясва почти фанатичен пламък. — Искам да яздя още. Още няколко обиколки. Още много.

Чарло се подсмихва под мустак, но се старае Юлие да не го види, защото държи на авторитета си пред нея. Да й покаже, че трябва да го слуша. Не могат да останат повече.

— Юлие, ще дойдем пак. Ще уредим да започнеш да идваш тук на уроци. Ще бъде чудесно, а? Но сега е време да се прибираме за вечеря.

— Не съм гладна — категорично отсича тя. — Искам да яздя.

С нежно движение той се протяга внимателно към нея, но тя се извива настрани и го отблъсва с ръка. Неочаквано забива пети в хълбоците на понито и то хуква. Чарло се спуска след него.

— По-спокойно, Юлие — пъхти той. — Не можем да стоим повече тук. Ако ти харесва, ще дойдем пак, но сега е време да си вървим.

Тя пак притиска пети в понито и обявява над главата му:

— То изобщо не е изморено! Иска още. Знам, че иска да побяга още!

Чарло не може да излезе наглава с дъщеря си. Малката е изключително своенравна. Изолира го. Сляла се е с тантурестото бяло животно, което търпеливо обикаля в кръг.

— Мама ще се притесни за нас! — Чарло се опитва да улови погледа й, но тя му се изплъзва.

— Ще пояздя още няколко обиколки. — В гласа й звучи упорство, каквото въобще не е допускал, че е способна да проявява.

Вкопчва се собственически в понито. Чарло обикаля с тях. Какво си докарах до главата, тюхка се той.

— Утре — поглежда умолително дъщеря си. — Утре ще дойдем пак. Ще говоря с инструкторката и ще те запиша на тренировки. Ще идваш веднъж седмично. Скъпичко е, но ще се опитам да убедя мама.

Юлие не го чува. Милва понито, тялото й се поклаща меко. Той оценява умението й да балансира, отчита колко комфортно се чувства. Въпреки това спира рязко, дръпва поводите на понито и заявява с по-строг тон:

— Тръгваме, Юлие. Достатъчно за днес.

Строгостта му звучи някак фалшиво и Юлие го разкрива. Схваща, че той не говори сериозно, и продължава да язди. Непроницаема е като стена. Отдала е сърцето си на Сноубол. Това е първата й голяма любов. Тук закони и правила не важат. Чарло прокарва длан по косата си и въздъхва. Внезапно му хрумва идея.

— Хайде, ще го яздиш до конюшнята. Тъкмо ще се поразходим на чист въздух.

Неохотно тя му позволява да поведе понито. Лицето й е посърнало — мисълта да се раздели с понито й е непоносима. Чарло извежда животното навън, копитата чаткат по асфалта. Юлие изправя гръб. В очите й се чете болка. Звездният миг е отминал. Неописуемо трудно й е да го понесе.

— Животът продължава и утре — успокоява я баща й. — Нали все пак трябва и да спим. Много си добра, направо самороден талант. Ще те похваля пред мама и тя ще се съгласи да идваш на уроци. Е, какво ще кажеш? Радваш ли се?

Стигат до металната врата. Юлие определено не е радостна. Долната й устна е издадена напред и потреперва.

— Хайде, плъзни се надолу и аз ще те поема.

Тя обаче не се плъзва. Продължава да седи и да стиска здраво юздите. Чарло се протяга на пръсти, обвива кръста й с ръце и започва да я дърпа.

Юлие се вкопчва в гривата и стиска. Чарло дърпа по-силно. Понито започва да проявява признаци на безпокойство.

— Юлие — моли бащата с изтънял глас — дръж се като голямо момиче и престани да се инатиш. Идва ми в повече.

Накрая тя му позволява да я смъкне от седлото. Тялото й е сковано и неподатливо като дърво. Не пуска юздите.

— Добре, заведи го в бокса — примирява се Чарло и Юлие повежда охраненото пони по пътеката. — Сега трябва да се погрижим за него, защото се потруди доста — обяснява той. — Първо ще свалим амуницията, после ще намерим чесало. Ще почистим копитата и ще го възнаградим с ласки.

Юлие се спуска в склада и се връща с чесало. Започва да сресва коня с неописуемо усърдие. Косата й овлажнява от пот. Чарло отнася амунициите на мястото им, измива удилото с топла вода. Обзема го странното чувство, че се заражда нещо голямо. Нещо, което напира да вземе връх. В единия ъгъл намира плик със сухи парчета хляб. Взема едно и го дава на Юлие. Показва й как да го поднесе на понито. То излапва лакомството за нула време. А Юлие дълго стои до вратата на бокса и гали ли, гали бялата муцуна. Чарло едва я скланя да тръгнат. Тя се вкопчва в решетката и се съпротивлява до последно.

 

 

Ето така започна всичко.

Страстта й към конете приличаше на неговата страст към хазарта. Постоянно, изгарящо влечение в тялото. От един момент нататък цялото ти същество се стреми единствено да утоли жаждата си. Чарло виждаше, че Юлие се пристрастява. Пламъкът никога нямаше да угасне. И сега си мисли за това, пресичайки улица „Блум“ — отива за вестници. Подминава ветеринарната лечебница и пекарната и вижда срещу него да върви жена. Хвърля й бърз поглед. Разстоянието между двамата го настройва философски. Какво собствено е тази граница между мен и всички други хора. Все едно съм попаднал в чужда страна с непознат език, живея при условия, съвършено различни в сравнение с тези на другите. Обременително е.

Влиза в магазина, взема три вестника от стойката, плаща ги, стисва ги под мишница и поема обратно към къщи. Най-спокойно върви надолу по улицата, ала неочаквано нещо се случва с крака му. Сковава се като при схващане, после поддава, лявото коляно се подкосява, Чарло полита безпомощно напред и се захлупва по очи на земята. Ожулва си брадичката в асфалта. Раната пари. Вестниците се разлитат в различни посоки. Лежейки на земята, Чарло размахва непохватно ръце. Оглежда се зашеметен — търси да разбере в какво се е спънал. Не вижда обаче никакво коварно препятствие. Иска да се изправи, но изпитва несигурност в коляното — ще удържи ли тежестта? Объркването му е тотално. По улицата се задават минувачи. Става му неудобно — да не го помислят за пиян. Най-сетне успява да се надигне. Предпазливо отпуска тежестта си върху лявото коляно. Дали пак няма да го предаде? Навежда се да събере вестниците. Минувач се спуска да му помогне. Чарло изтупва ръкавите на якето си и му махва отрицателно с ръка — няма нужда. Събира вестниците. Намокрили са се. Ожулената брадичка гори болезнено. Все още объркан, Чарло плъзва поглед по тялото си. Не проумява какво се случи. Продължава да изпитва известна слабост в ставата на лявото коляно. Е, поне не се огъва. Колебливо прави крачка, после още една и тръгва. Да рухне на земята като старец. Дойде му като гръм от ясно небе. Да не е болен? Ами! Нищо му няма. Винаги е бил в отлично здраве. Като дете често боледуваше от простуда, а в последно време са му нужни очила, защото зрението му поотслабна, но това е само на моменти. Иначе обаче, както вече стана дума, се радва на цветущо здраве. Винаги го е приемал за даденост. Стиска здраво вестниците под мишницата си. Падането го хвърли в смут. Усеща признаци на безпокойство, отблъсква го, прибира се, сяда на стол. Дълго седи така и се чуди, търси обяснение за инцидента. Вероятно се е подхлъзнал по заледен участък. Глупости! Какъв ти заледен участък в това меко време! Само тук-там се мярка по някое парче лед, и то раздробено. На обелка от банан? Не, просто коляното му се подкоси, поддаде напълно неочаквано. Изтласква настрани неприятната случка. Много време й отдели. Стига толкова. На всекиго се случва да падне — я ще се препъне, я ще се подхлъзне, я по невнимание ще стъпи накриво. Е, голяма работа. Ох, как го боли брадичката. Разтваря единия вестник. На пръв прочит не вижда нищо за убийството в Хамсюн. Мечтае кога ще настъпи голямата тишина — убийството повече няма да се обсъжда и всички ще са го забравили. Разгръща следващия вестник. Прелиства го бавно. Преобладават спортните страници. Темата изобщо не го вълнува. Неочаквано вижда снимка на мъж и веднага се сеща кой е: този инспектор ръководи следствието по случая „Хариет Крун“. Чарло чете бележката:

„Във връзка с убийството на седемдесет и шест годишната Хариет Крун в Хамсюн на седми ноември полицията издирва мъж, участвал в пътнотранспортно произшествие, настъпило около десет и половина във вечерта на убийството на метри от дома на жертвата. Пред нашия микрофон главен инспектор Конрад Сейер поясни, че по неизяснени причини мъжът е отказал да подпише протокол за установени материални щети. Въпросното лице, както уточнява Сейер, се издирва само в качеството му на свидетел по случая.“

Ужасен, Чарло пуска вестника. Търка ожулената си брадичка. Катастрофата, сепва се той. Тя ще ме закопае. Най-страшните му опасения се сбъдват. Тойотата, избухването. Инцидентът е привлякъл вниманието на полицията. Издирват колата му. А вероятно вече са го открили и го наблюдават, дебнейки подходящ момент. Чарло седи, запушил устата си с ръка, с ококорени очи. Обзема го паника, бързо наднича през прозореца. Полицаите са спецове по издирването. Нали това им е работата. Разнищват всички подробности. Как можа да ги подцени толкова! Сега, разбира се, е въпрос на време да го пипнат. Притиска длан към сърцето си, защото то блъска мощно. Глупости, нищо не знаят, само стрелят напосоки. Проверяват всичко, до което се доберат. А и нали подчертават, че е свидетел, не заподозрян. Но той няма как да се обади в полицията. Това обаче, като се замисли човек, само по себе си също е подозрително. Чарло седи и го наляга все по-голямо отчаяние. На всичкото отгоре и коляното му създава грижи. Пак го обзема коварно безпокойство. Влиза в банята, смъква си панталоните. Коляното му изглежда съвсем нормално. Сравнява го с дясното. Никаква разлика. Просто нещо съм се разсеял, казва си, краката ми са се преплели и затова паднах. Нищо тревожно. Същевременно е наясно, че не е точно така. Вътрешният му глас възразява, твърди друго: ставите му са износени. Той не иска да слуша, вдига си панталоните, приближава до огледалото. Раната на брадичката е безобидна. Не вижда смисъл да й слага лепенка. Връща се в дневната и разтваря третия вестник. И в него са публикували снимка на Сейер в кос страничен ракурс. Мъж с характерна физиономия и прошарена, късо подстригана коса. Пак историята за Хамсюн. „Както при всяко подобно разследване, проверяваме какви автомобили са минали в района — уточнява инспекторът. — Затова искаме да се свържем с мъж, който на седми ноември вечерта се е сблъскал с тойота «Ярис» на кръстовището до гарата. Като човек, намирал се в близост до местопрестъплението, е възможно да е забелязал нещо важно за следствието.“

„Знае ли се каква марка кола е карал въпросният мъж?“ — питат журналистите. Въпросът е отпечатан с удебелен шрифт.

„Най-вероятно червена хонда «Акорд».“

Чарло отива до прозореца и се заглежда в улицата. Ами съседът Ерлансон? И той чете вестници. А и не е изключено да е забелязал вдлъбнатината в калника. Пък е и голям любопитко. Често застава на прозореца и зяпа. За момента страхът го завладява напълно. Издирват червена хонда. Краката му се подкосяват. Там долу май вижда сиво волво. Струва му се познато. Ако Инга-Лил беше жива, нищо от това, дето му се изсипва сега върху главата, нямаше да му се случи.

Как изглеждам всъщност? Имам ли отличителни черти? Рядка коса и зелена парка — онзи младеж с тойотата едва ли ще си спомни повече, защото го стъписах с моето поведение. Не вярвам да е обърнал внимание на подробностите. Съмнявам се да е запомнил номера на колата. Е, възможно е, но само частично. Да, но сега ще погнат всички собственици на автомобили с подобни номера и ще ги изключват един по един. Ще дойдат и при мен да ми задават въпроси. Аз ще се притесня, погледът ми ще блуждае, ще започна да си противореча. Не, няма. Ще запазя самообладание. Важно е да бъда съсредоточен. Стисва пръсти в пестници и пак ги разгъва. Подпира се на подпрозоречната дъска. Нали някои се измъкват. Ще си мълчиш!