Карин Фосум
Убийството на Хариет Крун (22) (Седмият случай на инспектор Конрад Сейер)

* * *

Прекарва четири седмици в следствения арест.

После още четири. За целия този период писма и свиждания не са разрешени. През по-голямата част от времето лежи и дреме върху тесния нар под прозореца. Отнася се, забравя за всичко, докато внезапно дрънчене на ключове не го изтръгва от унеса. Дните протичат по един и същи начин, сливат се, безсъбитийни. Често просто седи и се взира през прозореца. Навън не се случва нищо. Жена върху колело е свидно събитие. Забелязва всички подробности — лъскавия лак, ветреещата се пола, заголилия се златист прасец. Хлапета карат скейтборд. Дребни неща. Облаците, поклащането на дърветата от вятъра, полюшващите се корони. Ято птици по небето.

Храната му харесва. Храни се добре. Вечер го пускат да се поразходи в двора. Изпушва по някоя цигара. Осведомява ги за болестта си, с патос им обяснява какво може да го сполети в срок от няколко години. Те го слушат и кимат, но не проявяват съчувствие, както е очаквал. Засега е добре, но е в очакване на голямото изригване. Болестта е задрямал вулкан. Често лежи на нара и се вслушва в организма си. Не му убягва и най-дребната промяна в тялото. Смущават го и най-невинните симптоми: бодеж в ребрата, изтръпване на прасеца. Подлага всичко на щателен анализ.

Най-сетне му разрешават свиждания. Той съобщава на Юлие и започва да чака. Обикаля из килията, чак се сгорещява. Толкова много му тежи на сърцето. Дъщеря му има пълното право да получи обяснение. Той вече е намерил думите. Толкова пъти си го е преповтарял наум, а после и с адвоката. Знае, че може да обясни паниката, обзела го, когато старицата му се нахвърли изотзад и започна да крещи. Поглежда си часовника, надзърта през прозореца. Приглажда одеялото върху нара, нервно си оправя яката. Юлие е толкова умна, толкова свястна. Всичко ще е наред. С пръсти сресва косата си, пак поглежда часовника. Чака. Непрекъснато се ослушва напрегнато към коридора: не се ли чуват стъпки или дрънчене на ключове. Ей сега ще се появят на вратата и ще кажат: имаш посетителка, Торп. От улица „Оскар“ до Съдебната палата са пет минути пеша. Юлие няма да закъснее. Със сигурност ще се радва да го види. Чарло прави още една обиколка. Подготвя се. Усеща, че контролира положението. Накрая застава до прозореца. По улицата не минава почти никой, ако не броим някоя и друга кола или майка с количка. Навън е топло, пече слънце. Чарло не мисли, че ще прекара години в тази килия. Не може дори да си го представи. Не мисли, че ще трябва да лежи. Нали е болен. Затова е в приповдигнато настроение, на душата му е леко. Мисли само за Юлие, която ще дойде всеки момент. Напълно сигурен е.