Ларш Кеплер
Пясъчния човек (73)

72

Сага превърта два пъти ключа в ключалката и слиза по стълбите на кооперацията. Когато се показва на входа, усеща как в стомаха й нещо изпърхва при вида на микробуса на Службата по затворите, който вече чака в тъмната улица. Но отваря вратата и се настанява до седящия зад волана Натан Полок.

— Качването на стопаджии в днешно време може да бъде много опасно — подхвърля вместо поздрав.

— Успя ли изобщо да поспиш? — пита Полок.

— Донякъде — отговаря тя и си слага предпазния колан.

— Знам, че вече го споменахме няколко пъти — казва той, като я поглежда, — но пак държа да ти напомня в никакъв случай да не се опитваш да го манипулираш да ти разкрива някаква информация!

После включва микробуса на скорост и потегля по тихата улица.

— Това ще бъде най-трудното — отвръща Сага. — Ами ако иска да говорим само за футбол? Или пък изобщо не иска да говори?

— Каквото, такова. А ти по никакъв начин не се опитвай да променяш нещата!

— Но Фелисия може би има броени дни! — възкликва Сага.

— Сага, не мисли за това! Ти не носиш отговорност за това! — отсича Полок. — Запомни, тази твоя инфилтрация е залагане на сляпо! Всички го знаем. Всички сме приели този факт. Невъзможно е да предвидим резултатите. Това, което предстои да направиш ти, е съвсем отделно от вече течащото предварително разследване. Ние ще продължим да говорим с Микаел Колер-Фрост, ще тръгнем по стари следи и…

— Ама никой не вярва, че така ще спасим Фелисия, освен ако Юрек не реши да ми се довери!

— Не трябва да мислиш по този начин! — предупреждава я Полок.

— Добре. Спирам — кимва тя и се опитва да се усмихне.

— Хубаво.

Сага потропва с крака, загледана напред. Бледосините й очи са стъклени, сякаш е потънала в мисли.

Край микробуса прелитат тъмни постройки. Тя поставя ключовете, портмонето си и разни дребни предмети в специалната торбичка за лични вещи на Службата по затворите. Преди да стигнат до затвора „Кроноберг“, Натан Полок й подава подслушвателното устройство в силиконовата му капсула заедно с малко кубче краве масло.

— Разграждането на мазнини протича по-бавно — пояснява той. — Но въпреки това ти препоръчвам да не чакаш повече от четири часа!

Тя отваря пакетчето краве масло, глътва кубчето, а после за миг оглежда микрофона в меката му капсула. Прилича на насекомо, приклещено в кехлибар. После изпъва гръб, мята капсулата в устата си, отмята назад глава и преглъща. Болка пронизва гърлото й и по цялото й тяло избива пот, докато бръмбарът бавно, но сигурно слиза по хранопровода й.