Ларш Кеплер
Пясъчния човек (113)

112

Юна Лина прикляква и оглежда внимателно Мари. За съжаление вече никой не може да й помогне.

Елиот Сьоренстам е извадил радиостанцията си, ридае на глас и крещи за подкрепление и линейка.

— Полиция! — провиква се Юна по посока на стълбището към избеното помещение. — Хвърлете оръжието и…

В отговор се чува нов изстрел. Този път куршумът улучва само стълбите, предизвиквайки порой от трески.

Юна долавя металното прищракване от отварянето на пушката. Втурва се напред и точно когато стига началото на стълбите, чува тихата въздишка от излизането на празната гилза. Хуква надолу през няколко стъпала едновременно. Пистолетът му е насочен право напред.

Елиот вдига фенерчето на Мари и осветява пътя на инспектора. Лъчът стига до подножието на стълбите тъкмо навреме, за да предотврати набиването му в барикадата.

В подножието на стълбите са струпани кухненски столове с краката напред. Към изострените като върхове на копия крака на столовете с тиксо са прикрепени кухненски ножове. Зад барикадата се вижда помещение с маса за билярд.

Юна насочва напред бойния си колт.

И тук няма жива душа. Всичко е тихо.

Адреналинът, кипящ из тялото му, го прави необичайно спокоен, като че ли се намира в друга, по-ярка версия на реалността. Сваля пръст от спусъка и развързва въжето, с което са вързани столовете, за да заобиколи барикадата.

— Какво, за бога, ще правим сега? — шепне паникьосано Елиот, като се присъединява към него.

— Нали си с бронежилетка? — пита инспекторът.

— Разбира се.

— Тогава насочи фенерчето по-навътре в избата.

На пода се виждат две гилзи сред парчета стъкло и празни консерви. Дишането на Елиот е учестено. Държи фенерчето успоредно на пистолета си и осветява ъглите. Тук е значително по-топло. Разнася се остър мирис на пот и урина.

Точно на прага на вратата, на височината на вратовете им, е опъната тел, която ги принуждава да се снишат. Телта се разлюлява зад тях.

Чува се шепот. Юна се заковава на място и дава знак на Елиот. Леко прищракване, последвано от стъпки.

— Бягайте, бягайте! — извиква някой.

В мазето нахлува студен въздух и Юна се втурва напред. Играещият лъч от фенерчето на Елиот се плъзва из помещението. Вляво се вижда котелната част, вдясно бетонни стъпала отвеждат към вдигнат дървен капак. Откъм отвора по стъпалата нахлува сняг.

Юна вече е забелязал притаената фигура, когато под лъча на фенерчето проблясва острие на нож. Прави крачка напред и чува задъхано дишане, последвано от хленчене.

Откъм сенките изскача висока жена с мръсно лице и нож в ръка. Юна инстинктивно насочва пистолета към гърдите й.

— Внимавай! — провиква се Елиот.

За част от секундата инспекторът решава да не стреля. Напълно автоматично прави крачка напред към нея и посреща атаката на ножа с крачка встрани. Блокира ръката на жената, сграбчва я и с плавно движение на раменете забива дясната си длан във врата й. Ударът е толкова силен и бърз, че я отхвърля назад. Стисва здраво ръката с ножа. Чува се силен звук от пропукване, като два камъка, които се удрят един о друг под водата. Лакътят на жената се чупи. Тя се свлича на пода, виеща от болка.

Ножът изтрополява на пода. Юна го изритва надалече, а после насочва пистолета си към котелното.