Метаданни
Данни
- Серия
- Криминален инспектор Юна Лина (4)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Sandmannen, 2012 (Пълни авторски права)
- Превод от шведски
- Антоанета Дончева-Стаматова, 2019 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,1 (× 7 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Ларш Кеплер
Заглавие: Пясъчния човек
Преводач: Антоанета Дончева-Стаматова
Година на превод: 2019
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Enthusiast
Град на издателя: София
Година на издаване: 2019
Тип: роман (не е указано)
Националност: шведска
Печатница: Алианс Принт
Излязла от печат: 24.06.2019 г.
Отговорен редактор: Мария Чунчева
Редактор: Райчо Ангелов
Коректор: Людмила Стефанова
ISBN: 978-619-164-299-1
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11463
История
- — Добавяне
12
В среднощния мрак през заснеженото поле се носи влак. Локомотивът тегли близо триста метра вагони зад себе си.
В кабината седи машинистът, отпуснал ръце върху контролните лостове. Тракането на машината върху релсите е ритмично и монотонно.
В яркия тунел, образуван от двата фара на локомотива, нахлува силен сняг. Останалото е мрак.
Когато целият влак взема широкия завой край Ворща, машинистът увеличава скоростта.
Снежната виелица е толкова силна, че той решава да спре в Халсберг ако не и по-рано, за да провери спирачките.
Далече пред него в мъглата две сърни прескачат елегантно релсите и се втурват през белите поля от другата страна. Носят се през снега с магическа лекота и изчезват бързо в нощта.
Машинистът дръпва леко лоста на спирачките и качва внимателно дългия влак върху високия мост. Има усещането, че лети. Снежната вихрушка пред фаровете на локомотива побеснява.
Влакът се намира вече в средата на моста, високо над ледовете на Халсфярден, когато в мъглата пред локомотива се мярва сянка и изчезва. На релсите има човек. Машинистът надува рязко свирката и вижда как фигурата прави голяма крачка надясно, прехвърляйки се на съседните релси.
Влакът приближава бързо към мястото. За части от секундата фаровете осветяват човека на релсите. Той примигва. Млад мъж с мъртвешко лице. Дрехите му плющят около изпосталялото тяло. А после той изчезва.
Машинистът не си дава сметка, че автоматично е дръпнал спирачките и че целият влак вече забавя ход. Следват грохот, разтърсване и скърцане на метал, а той не е сигурен дали не е прегазил младия човек.
Треперещ като лист, набира бързо спешния номер.
— Обажда се един машинист — казва. — Току-що минах покрай някакъв човек на моста Игелста. Беше в средата на релсите, но не мисля, че го ударих.
— Има ли ранени? — пита операторът.
— Не, не мисля, че го блъснах. Зърнах го само за няколко секунди.
— Къде по-точно го зърнахте?
— В средата на моста Игелста.
— На релсите?
— Че къде другаде?! Тук няма нищо друго освен релси! Нали е шибан железопътен мост, по дяволите?! — крещи машинистът.
— Неподвижен ли стоеше човекът, или вървеше в определена посока?
— Не знам.
— Колегата ми вече вдига на крак полицията в Сьодертеле. Ще пратим и линейка. Движението по моста веднага ще бъде спряно.