Ларш Кеплер
Пясъчния човек (31)

30

Юна се беше опитал да убеди Сума, че се налага да се скрият някъде и да започнат нов живот. Ала тя никога не беше виждала Юрек Валтер, нямаше никаква представа до какви жестокости е в състояние да стигне той и преди всичко се съмняваше, че тъкмо той стои зад изчезването на Ребека, Йошуа и Рубен.

С трескава концентрация Юна се изправи очи в очи с неизбежното. Хладнокръвно и систематично той започна да обмисля всички подробности и аспекти на ситуацията. И така състави план, който щеше да спаси и тримата.

Отделът за криминални разследвания към Националната полиция не знаеше почти нищо за Юрек Валтер. Изчезването на семейството на Самуел Мендел представляваше убедително доказателство за наличието на негов съучастник, но този съучастник не беше оставил след себе си нито една улика. Той беше сянка на сянката.

Колегите на Юна прецениха положението като безнадеждно, обаче той отказваше да се предаде. Беше наясно, разбира се, че намирането на този съучастник в никакъв случай няма да бъде лесно. Допускаше, че ще отнеме много години. Години, през които той щеше да бъде съвсем сам. Нямаше как едновременно и да продължава издирването на престъпника, и да пази Сума и Луми. А наемането на лични бодигардове за съпругата и дъщеря му щеше да погълне семейните спестявания за не повече от шест месеца.

Съучастникът на Юрек беше чакал месеци, преди да отвлече семейството на Самуел. Очевидно този човек не бързаше за никъде — чакаше търпеливо и безотказно най-подходящия за целта момент.

Юна започна да обмисля как тримата биха могли да останат заедно. Можеха да сменят работата и самоличността си и да се преместят на друго място, където да заживеят тихо и кротко. Просто искаше да бъде заедно със Сума и Луми — нищо друго нямаше значение.

Но именно защото беше полицай, никой не знаеше по-добре от него, че промяната на самоличността не е никакъв изход. Вярно, предоставяше пространство за дишане — колкото по-далече, толкова повече спечелени дни. Ала сред предполагаемите жертви на Юрек Валтер беше и човекът от Банкок, изчезнал безследно от асансьора в хотел „Сукотай“.

Нямаше накъде да бягат.

С течение на времето Юна Лина беше принуден да признае пред себе си, че далеч по-важен от желанието му да остане заедно със Сума и Луми беше техният живот.

Бягството на тримата би било равносилно на директно предизвикателство към Юрек Валтер да тръгне след тях. А Юна беше наясно, че започне ли да търси, човек рано или късно открива плячката си, колкото и добре да е скрита тя.

Единственият начин да не бъдат открити беше Юрек Валтер изобщо да не тръгва да ги търси.

Решението беше само едно.

Юрек и неговата сянка трябваше да бъдат накарани да вярват, че Сума и Луми са мъртви.