Ларш Кеплер
Пясъчния човек (155)

154

Под прикритието на мрака Сага скрива таблетката под стелката на маратонката си и пак ляга в леглото. Няма представа дали младият лекар е все още пред вратата й, но е сигурна, че планира да влезе в стаята й веднага, след като реши, че е заспала. В очите му се виждаше, че не е приключил с нея.

Вчера вечерта тя беше толкова сащисана от неговата злоупотреба с власт, че му позволи да стигне твърде далече. А днес дори не е сигурна дали й пука какво ще се случи.

Тя е тук, за да спаси Фелисия, и ако се наложи, ще потърпи още няколко дена.

Утре или най-късно вдругиден Юрек ще й разкрие всичко. И тогава този кошмар ще свърши, тя ще може да се прибере у дома си и да забрави.

Сега тя се претъркулва на другата страна, поглежда към вратата и веднага забелязва силуета от другата страна на стъклото. Пулсът й се ускорява. Младият лекар няма търпение да се увери, че приспивателното хапче е подействало.

Но дали е готова да се остави да бъде изнасилена, само и само да скрие самоличността си? В главата й цари твърде голям хаос, за да се подготви както трябва за неизбежното.

Чува скърцането на ключа в ключалката на вратата.

В стаята нахлува хладен въздух.

Тя вижда как докторът се приближава до леглото й.

Затваря очи и слуша. Нищо не се случва.

Може пък да иска само да я погледа.

Тя се старае да издиша беззвучно, изчаква десет секунди и едва тогава вдишва. Представя си един квадрат, всяка страна на който е един миг.

Младият лекар поставя ръка върху корема й, следвайки дишането й. Сага усеща как същата тази ръка се смъква надолу към панталона й. Позволява му да го събуе, като даже го улеснява с пръстите на краката си.

Вече усеща топлината на тялото му.

Той погалва дясната й ръка и я повдига нежно над главата й. Първоначално Сага решава, че се кани да измери пулса й, но миг по-късно осъзнава, че не може да помръдне. Когато се опитва да измъкне ръката си, той мята широк колан над бедрата й и го стяга, преди да е успяла да се смъкне от леглото.

— Какво правиш, по дяволите?!?

Сага не може дори да ритне. Сигурно е вързал и глезените й, докато се е опитвала да освободи дясната си ръка с лявата. Той включва нощната лампа и вижда широко отворените й очи. Пръстите на свободната й ръка отчаяно се опитват да свалят дебелия усмирителен колан около дясната й китка.

Докторът я спира бързо, като издърпва лявата й ръка.

Тя се гърчи, за да се освободи, прави опит да се завърти, но напразно.

Отчаяна, Сага се отпуска на леглото. Той продължава систематично да добавя нови усмирителни колани, този път за да стегне раменете й, но когато се навежда към нея, тя стисва лявата си ръка в юмрук и го нокаутира в устата.

Ударът е сериозен — той прави крачка назад и се отпуска на едно коляно на пода. Цялата разтреперана от бяс, тя започва да развързва дясната си ръка. Но докторът идва бързо на себе си и вече избутва ръката й.

По брадичката му се стича кръв, когато й закрещява да стои мирна. Стяга повторно колана около дясната й китка, а после минава зад нея.

— Ще те убия! — изкрещява тя, като се опитва да го проследи с поглед.

Той е бърз и стисва лявата й ръка с двете си ръце, но тя се измъква и го сграбчва здраво за косата. Дръпва го рязко към себе си и с все сили забива челото му в рамката на леглото. После пак го придърпва към себе си и се опитва да го ухапе по бузата, обаче той я зашлевява толкова силно през врата, че тя е принудена да го пусне.

Опитва се да извърти тялото си, но установява, че е напълно приклещена за леглото.

Докторът хваща главата й и я обръща толкова силно настрани, че едва не измъква рамото й от ставата. Хрущялът изскърцва и Сага започва да вие от болка. Прави опит да издърпа поне единия си крак, но коланът се впива в кожата й. Удря доктора по бузата със свободната си ръка, но силите й вече са намалели. Той хваща ръката й, сваля я към леглото над главата й, слага колана около китката й и го стяга.

Силно задъхан, младият лекар изтрива кръвта от устата си с опакото на ръката си, прави две крачки назад и я оглежда доволно.