Ларш Кеплер
Пясъчния човек (116)

115

Когато Андерш Рьон се прибира от срещата в Центъра за аутисти и страдащи от синдрома на Аспергер, заварва Петра на компютъра да плаща сметки. Приближава се към нея и я целува по тила, но тя го отблъсква с рамене. Той се усмихва накриво и я потупва по бузата.

— Престани! — просъсква тя.

— Не може ли да се опитаме да бъдем поне приятели?

— Не! Стигна твърде далече! — отвръща тя.

— Да, знам. Извинявай. Мислех, че ти искаш…

— Престани да предполагаш какво мислят хората! — прекъсва го безцеремонно тя.

Андерш кимва и отива да види Агнес. Тя седи до кукленската си къщичка с гръб към него и четка за коса в ръка. Сресала е всичките си кукли и ги е струпала една върху друга на едно от кукленските креватчета.

— Много добра работа! — хвали я той.

Агнес се обръща, показва му четката за коса и за няколко секунди го поглежда в очите.

Той сяда до нея и обгръща с ръка тънките й рамене. Тя веднага се отдръпва.

— Значи сега всички спят — отбелязва весело Андерш.

— Не! — отсича детето.

— Какво правят тогава куклите?

— Гледат! — отговаря Агнес и посочва нарисуваните им широко отворени очи.

— Искаш да кажеш, че не могат да спят, докато гледат? Можеш да се престориш…

— Те гледат! — повтаря тя и тревожно върти глава.

— Да, виждам — отвръща с успокояващ глас той. — Но тъй като вече си лежат в леглото, както трябва да бъде, и това е много добре…

— Ау, ау, ау… — започва да повтаря Агнес, да върти глава и да пляска с ръце.

Андерш я прегръща силно, целува я по главичката и й прошепва, че наистина се е справила много добре с куклите. Телцето й се отпуска, тя се успокоява и започва да си реди по пода части от „Лего“.

На вратата се звъни. Андерш поглежда за последно към дъщеря си и отива да отвори.

Външната лампа разкрива висок мъж с костюм, мокри панталони и разкъсан джоб. Косата му е чуплива и разрошена. На бузите му има трапчинки. Очите му гледат сериозно.

— Андерш Рьон? — пита той с фински акцент.

— Да. С какво мога да ви помогна? — пита Андерш.

— Аз съм от Отдела за криминални разследвания към Националната полиция — представя се мъжът и показва полицейската си карта. — Може ли да вляза?