Ларш Кеплер
Пясъчния човек (174)

173

Микаел си шепти нещо и не откъсва очи от заключената врата. Внезапно ключът излиза напред и пада върху покрития с паркет под с приглушен звън.

Рейдар притиска с ръка гърдите си. Вече е в агония. На няколко пъти се е опитал да каже на Микаел да бяга, но момчето отказва да помръдне.

— Спаси ме! — шепти ужасено то.

— Микаел, можеш ли да ми помогнеш да ходя?

Откъм ключалката се чува стържещ звук. Микаел премята ръката на баща си през рамо и се опитва да го издърпа към библиотеката.

Стърженето откъм вратата продължава.

Двамата вървят бавно. Заобикалят висок шкаф и тръгват покрай стена, на която са закачени поставени в дървени рамки гоблени.

Рейдар спира, закашля се и прошепва:

— Почакай!

Плъзва пръсти по ръба на третия гоблен. Това е тайна врата, водеща към стълбата за прислугата и оттам към кухнята. Двамата се вмъкват в тесния проход и оставят гобленът да се върне тихо на мястото си зад тях.

Рейдар се обляга на стената. Кашля колкото му е възможно по-тихо, като се опитва да пребори болката, пълзяща надолу по ръката му.

— Слизай по стълбите! — прошепва на сина си.

Микаел отваря уста да каже нещо, когато вратата в голямата стая се отваря с трясък. Юрек Валтер е проникнал в стаята.

Баща и син се вцепеняват от ужас и го наблюдават през гоблена, покриващ тайната врата.

Той пристъпва леко приведен напред, с дългия нож в ръка, оглеждайки стаята като хищник. Тихото му дишане се чува съвсем ясно.

Вече е толкова близо до тях, че потната му воня ги удря даже през гоблена.

Двамата затаяват дъх, докато Юрек минава покрай тайната врата и се насочва към библиотеката.

Микаел вдига към баща си насълзените си очи и Рейдар му сочи тясната стълба, като му прави знак да се измъква бързо, преди хищникът да е разбрал, че е бил измамен.

Едва сдържа поредния си пристъп на кашлица, прави крачка към Микаел и се препъва. Дъската на пода под десния му крак проскърцва. Микаел го поглежда ужасено.

Юрек Валтер се завърта светкавично и впива очи право в тайната врата. Бледите му очи стават странно спокойни, когато си дава сметка какво точно има там.

Откъм коридора се чува изстрел и из стаята се разлитат трески от високия шкаф.

Юрек се дръпва назад като сянка и се скрива.

Микаел дърпа баща си по тясната стълба към кухнята.

Зад тях откъм коридорчето за библиотеката излиза Бершелиус. Държи в ръка колта на Рейдар. С пламнали бузи дребният мъж бутва очилата си нагоре и прави крачка напред.

— Остави Мике намира! — изкрещява, докато минава покрай високия шкаф.

Смъртта идва толкова бързо, че първата реакция на Бершелиус е изненада. Усеща как някой стисва здраво китката на ръката му, която държи пистолета, а после идва изгаряща болка — когато острието на големия нож прониква между ребрата му и стига до сърцето.

Оттам нататък няма никаква болка.

Прилича по-скоро на продължително схващане, въпреки че обилно количество топла кръв руква към краката му, когато острието напуска тялото му.

Бершелиус се срива на една страна на пода. Иска му се да изпълзи и да се скрие някъде, но усеща как постепенно го обхваща непосилна умора.

Даже не забелязва, когато Юрек забива ножа в него за втори път. Този път острието влиза под друг ъгъл, право през ребрата му, и остава там.