Ларш Кеплер
Пясъчния човек (112)

111

Тримата полицаи пристъпват предпазливо в антрето. Лъхва ги крайно неприятна воня на застоял боклук. В къщата е тихо и точно толкова студено, колкото и навън.

— Има ли някой вкъщи? — провиква се Юна Лина.

Единственото, което чуват, са собствените им стъпки.

Звуците от съседната къща не достигат дотук. Инспекторът протяга ръка, за да включи осветлението, но такова няма.

Зад него Мари Франсен включва фенерчето си. Насочва го притеснено в различни посоки, докато навлизат все по-навътре в къщата. Юна забелязва как собствената му сянка нараства и се плъзга по спуснатите щори на прозорците.

— Полиция! — провиква се пак. — Искаме само да поговорим!

Влизат в кухнята и под масата зърват цяла купчина празни кутии — от корнфлейкс, спагети, захар и брашно.

— Какво, по дяволите, е всичко това? — промърморва Елиот Сьоренстам.

Хладилникът и фризерът са изключени и празни. Всички кухненски столове липсват, а стайните цветя по первазите на прозорците са изсъхнали.

Сякаш семейството е напуснало дома си.

Влизат в голяма стая с телевизор и голям ъглов диван. Възглавниците от него са изтръгнати и нахвърляни по пода. Юна Лина ги прескача една по една.

Мари прошепва нещо, което той не чува добре.

Дебелите завеси на прозорците стигат чак до пода на стаята.

През вратата към антрето се вижда стълба, отвеждаща към избеното помещение.

Заковават се на място, когато зърват мъртво куче с найлонова торбичка, нахлузена на главата му. Животното лежи на пода пред шкафа с телевизора.

С нарастващо грозно предчувствие Юна продължава към антрето и стълбата за мазето. Зад себе си чува стъпките на своите колеги.

Дишането на Мари се е ускорило. Лъчът на фенерчето й играе.

Юна се дръпва встрани, за да успее да види по-добре напред в тъмния коридор.

Малко по-нататък вратата на банята зее отворена.

Прави знак на колегите си да спрат, но Мари вече е до него и е насочила лъча на фенерчето към стълбите. Прави една крачка напред и се опитва да разгледа обстановката.

— Какво е това? — прошепва, неспособна да скрие притеснението в гласа си.

На пода до отворената врата на банята има нещо. Тя насочва лъча на фенерчето в тази посока.

Оказва се кукла с дълга руса коса. Светлината играе по лъскавото й пластмасово лице. Внезапно някой издърпва куклата зад вратата.

Мари Франсен се усмихва и прави крачка напред, но в този момент отеква мощен изстрел.

Проблясъкът на пушката изпълва коридора като светкавица. Изстрелът е насочен към гърба на Мари. Куршумът попада право в тила й. Главата й отскача назад и от изходната рана на гърлото й бликва гейзер от кръв.

Фенерчето пада на пода. Мари вече е мъртва, когато прави последната си крачка с отметната назад глава. Срива се на пода. Краката й са извити под странен ъгъл.

Юна Лина светкавично вади пистолета си и вдига предпазителя. Коридорът към стълбите е празен. Няма жива душа. Който и да е произвел този изстрел, вече е изчезнал в мазето.

От врата на Мари Франсен все още блика кръв, вдигаща пара в студения въздух на къщата.

Фенерчето й се претъркулва на пода до нея.

— О, боже! Боже мой! — прошепва Елиот.

Ушите им още кънтят от силния изстрел.

Внезапно откъм банята се появява дете, прегърнало куклата си. Момиченцето се хлъзва върху кръвта, пада по гръб и изчезва в мрака към стълбите. Трополене надолу, а после стъпките заглъхват.