Фредерик Форсайт
Лисицата (19)

19.

На сър Ейдриън му отне три дни да открие спонсор за корейското съпротивително движение, доброволците от „Без вериги“, работещи под ръководството на господин Сон. Отначало Уестън проведе дискретни разговори с двама свои стари познати от Националната агенция за борба с престъпността, доскорошната Агенция за борба с тежката организирана престъпност. Въпреки че не е част от столичната полиция, тя си сътрудничи с нея, но има национална юрисдикция.

В Агенцията също има отдели, които се занимават с наркотиците и руския подземен свят. Сър Ейдриън разговаря с началниците и на двата отдела и накрая се спря на господин Иля Степанович, бивш бос на руската престъпност, който, подобно на Владимир Виноградов, по време на икономическия колапс на Русия преди години използвал пари, подкупи и насилие, за да придобие контролния пакет акции в цяла една промишленост. Ставаше въпрос за руския добив на платина. Това го беше направило милиардер.

Богатството му позволило да подкрепя Вожда с пари и влияние още когато той станал за пръв път премиер — преди да овладее президентския пост с „уредени“ избори и властта му да стане вечна. Връзките между двамата оставаха стабилни. Пипалата на Степанович още стигаха и до Кремъл, и до подземния свят. Криминалните му регистрации бяха изчистени и той живееше в Лондон, където му бяха позволили да се установи със статут на временно пребиваващ.

Олигархът обитаваше имение за двайсет милиона лири в най-богатия столичен квартал, Белгрейвия, държеше частния си самолет на „Нортхолт“ и обществената му легитимация, вместо футболен отбор, бяха неговите състезателни коне, тренирани в Нюмаркет. Имаше няколко публични телефонни номера за приятели и познати и един секретен, защитен със стени, инсталирани от най-добрите киберспецове в бранша. Степанович го смяташе за непробиваем. Люк Дженингс разби кодовете за достъп за броени дни. Доктор Хендрикс, който за пореден път нямаше представа как е успял да го направи тийнейджърът, включи телефона на непроследимо подслушване и след известно време засече обаждане до номер в Панама Сити. Номерът беше на банка.

Сър Ейдриън възложи на младия гений нова задача. След няколко дни проникнаха във фирмената база данни, съдържаща тайни документи за чуждестранни титуляри на сметки. База данните попита контакта, очевидно разпознат като самия господин Степанович, защото всички идентификационни кодове бяха верни, каква сума иска да бъде преведена, на каква сметка и в коя банка.

В операцията всъщност не участваха истински телефони. Връзката се осъществяваше между два компютъра. Сър Ейдриън играеше ролята на контакта. С доктор Хендрикс бяха в компютърната зала в Чандлърс Корт и ученият, който седеше на клавиатурата, поиска по-нататъшни инструкции. Уестън погледна листа в ръката си.

Там бяха данните на нова сметка в уважавана търговска банка на Нормандските острови. Сър Ейдриън ги прочете буква по буква и цифра по цифра. Доктор Хендрикс ги въведе на клавиатурата и инструкциите за наносекунда стигнаха до Панама. Той погледна по-възрастния мъж.

— Панама пита колко искате да прехвърлите от сметката.

Уестън не беше мислил за това. Сви рамене и отвърна:

— Всичко.

Преводът беше направен за миг.

— Мамка му — вторачен в екрана, изруга доктор Хендрикс. — Това са триста милиона лири!

Фалшивият господин Степанович прекъсна връзката. Вече се бяха погрижили проверките на трансакцията да не доведат до Чандлърс Корт. Доктор Хендрикс се разкикоти. Седящият на стол в отсрещния край на помещението Люк Дженингс се усмихна. Младежът беше щастлив, защото е направил нещо, което доставя радост на приятеля му.

Сър Ейдриън се върна в Лондон.

Естествено, парите бяха прекалено много за нуждите на господин Сон в Сеул. Уестън му преведе приличен оперативен фонд, с който можеше да залее Северна Корея с пропагандни материали, и си позволи да предложи щедри анонимни дарения на благотворителни организации, сред които такива в помощ на малтретирани или гладуващи деца по света и на болни или сакати военни.

Докато обслужващият персонал в имението в Белгрейвия си приказваше на по бира след работа в близкия „Краун & Анкър“, някой спомена, че след вечеря чул рев като от ранено животно, идващ от дневната на собственика.

Никой от тях обаче не знаеше, че потъналото вдън земя богатство не принадлежи на господин Степанович. Той го съхраняваше от името на „ворм в законе“. Това бяха „кокаиновите пари“ на руския подземен свят, който е известен като много скептичен към оправдания, в случай че изчезнат негови средства. Господин Степанович си спаси кожата, като върна всичко, но се наложи да се откаже от състезателните си коне.

 

 

В деня след наздравиците с бира под мертеците на кръчмата в Белгрейвия в Чекърс се проведе извънредно дискретна среща. От политиците присъстваше министър-председателката, която председателстваше съвещанието, но почти не отваряше уста и както винаги предпочиташе да слуша експертите: външния министър, министъра на отбраната и заместник-министри от три други министерства. Но те бяха там, за да изслушат някои изключително висши държавни служители.

Това бяха началникът на отбраната, началникът на СРС, директорът на Националния център за киберсигурност и неговият колега от ЦПК и по един представител на СРС и Форин Офис, които през цялата си кариера бяха изучавали Източна Европа и Русия. От различни източници постъпваха новини и нито една от тях не беше добра.

След няколкогодишно проучване екип от холандски учени стигнал до категоричното заключение, че през юли 2014 г. самолетът на „Малайзия Еърлайнс“, извършващ полет 17, е бил свален съвсем съзнателно — загинали всичките двеста осемдесет и трима пътници и петнайсетчленният екипаж — от руски разчет, изстрелял ракета „Бук“ от окупираната от Русия Източна Украйна.

Засечен разговор по радиостанция потвърждавал, че виновниците не били украински бунтовници и отлично знаели, че тяхната цел е пътнически самолет. Повечето пътници били холандци.

— Трябва да има наказание — заяви началникът на отбраната. — Или поне да бъдат възпрени. Провокациите непрекъснато се увеличават и положението вече е нетърпимо.

Хората около масата закимаха в знак на съгласие.

Следващите докладчици бяха от Форин Офис и НЦКС.

Била извършена опустошителна кибератака срещу Украйна — срещу банките, правителството и електропреносната мрежа, — получила името „НеПетя“. Била замаскирана под формата на изнудване за получаване на откуп, но нито една западна служба за борба с киберпрестъпността не се съмняваше, че зад нея стои руското правителство.

Нещо повече, каза шефът на НЦКС, извършваните от Русия кибератаки срещу Великобритания с всяка следваща седмица ставали все по-ожесточени и по-чести. Всяка от тях нанасяла щети и защитата струвала скъпо.

Накрая премиерът покани външния министър да обобщи обсъждането.

— Живеем във време, по-опасно от всяко друго през живота ни. Повечето материали в медиите са за глобален тероризъм, организиран от някаква шантава псевдорелигиозна секта, която изопачава исляма и издига в култ смъртта. Но това не е главната заплаха, въпреки атентаторите самоубийци. ИДИЛ не е национална държава. Днес над десет страни притежават ядрени бомби и ракети, с които да ги изстрелват. Четири от тях са абсолютно нестабилни. Други три не само са безпощадни диктатури във вътрешно отношение, но и са крайно агресивни във външно. Това са Северна Корея и Иран, а водач на групата по свой избор стана Русия. Положението не е било толкова лошо още от Сталиново време.

— Каква е позицията на министерството на отбраната? — попита госпожа Греъм.

— Трябва да се съглася с външния министър — отвърна министърът на отбраната. — Опитите на руски подводници и военни кораби да проникват в наши води и на ядрените им бомбардировачи да нарушават въздушното ни пространство са постоянни — поне веднъж седмично. Нашите изтребители прихващачи и подводната ни защита винаги са нащрек. Великобритания не е единствената мишена в Западна Европа, а само главната. Както отбеляза външният министър, Студената война се завърна, но не по наш избор, а на Москва. Западът е под скрита атака, маскирана като провокации на всички равнища.

— А положението в Русия? — попита министър-председателката.

— Също толкова лошо, ако не и повече — отговори специалистката по Източна Европа от Форин Офис. — Кремъл държи руснаците във все по-здрава хватка. Повечето руски медии вече се отнасят сервилно към властта. Критичните журналисти обикновено се ликвидират от наемни убийци. Другите са си научили урока: дори не се опитвай да критикуваш Кремъл. Ще платиш не с кариерата си, а с живота си. Извършват се и убийства на критици извън Русия — както добре ни е известно. Като че ли нямаме друг изход, освен да продължаваме да приемаме агресиите — освен открита война, а това е немислимо.

 

 

Мрачното съвещание приключи след половин час. Министрите и висшите държавни служители се разотидоха да обядват. Онези в дъното на залата изчакаха своя ред. На изхода госпожа Греъм срещна погледа на сър Ейдриън и му кимна към библиотеката. Отиде при него няколко минути по-късно.

— Не разполагам с много време — каза министър-председателката. — Чухте оценките. Вашето мнение?

— Те са напълно прави, разбира се. Перспективата е доста черна.

— А представителката от Форин Офис? И тя ли е права? Нищо ли не можем да направим?

— Нищо официално, госпожо премиер. Но ако Русия бъде сполетяна от истинска катастрофа и после Кремъл дискретно бъде предупреден, че ако провокациите престанат, повече няма да има злополуки, може и да се вслушат. Не може и дума да става обаче за нищо явно. Всички правителства трябва да пазят достойнството си.

— Моля ви, пратете ми предложението си, Ейдриън. Писмено. Със специална доставка. Лично за мен. В рамките на седмица. Прощавайте, трябва да тръгвам.

И излезе. Уестън потегли за дома си. Имаше една идея.

 

 

Сър Ейдриън винаги предпочиташе подробно да проучва нещата преди да се изкаже или да даде писмено мнение. Той идваше от област, в която подчинените плащаха с живота си грешките на началниците. След като прерови източниците на информация за газопроводите, за тяхното създаване и функциониране, Уестън се съсредоточи върху Международния институт за стратегически проучвания, съкратено МИСП, и Обединения кралски институт за изследвания в областта на безопасността и отбраната. От първия се спря на доктор Боб Лангли.

— Русия хвърля безумни суми и усилия за Турски поток и залага всичко, за да спечели. И като че ли никой не обръща абсолютно никакво внимание — каза доктор Лангли. — Което е странно, защото това ще даде отражение върху цяла Западна Европа за десетилетия.

— А Турски поток е…

— Най-големият газопровод на планетата. В момента го строят и планират да го приключат в края на две хиляди и двайсета. Тогава нашият свят ще се промени, и то не за добро.

— Разкажете ми всичко, което знаете за Турски поток, докторе.

— Природният газ все повече се използва в нашата промишленост и тази тенденция ще се запази. Известни количества идват с танкери от Близкия изток под формата на втечнен нефтен газ, но голяма част днес идва от Русия по различни газопроводи. Германия вече реално е зависима от руския природен газ, което обяснява защо Берлин се държи сервилно с Москва. Газопроводите минават през Украйна, Полша, Молдова, Румъния и България. Всички те получават транзитни такси, които играят съществена роля в техните икономики. Турски поток напълно ще ги замени. Когато по него потече руският газ, Европа ще стане зависима за газови доставки от Русия и на практика ще се превърне в неин слуга.

— А ако не го купуваме?

— Европейското промишлено производство ще стане неконкурентоспособно на световните пазари. Според вас кой ще спечели? Принципността или печалбата? Турски поток се състои от два газопровода. И двата идват от вътрешността на Русия и потъват под земята при Краснодар, близо до черноморското крайбрежие в западната част на страната. Син поток минава по дъното на Черно море, излиза в Турция и се насочва към Анкара. Това, плюс снижените цени, е подкупът за Турция. Затова Турция и Русия сега са дупе и гащи.

— Вторият, много по-дълъг газопровод, Южен поток, също минава по дъното на Черно море, но излиза в Западна Турция, близо до гръцката граница — продължи той. — Там ще бъде построен остров, който ще приема флотилиите танкери, обслужващи Западна Европа. Тогава зависимостта ще е пълна.

— Значи човекът в Кремъл си знае работата, така ли?

— Напълно — потвърди доктор Лангли. — Първо, военната заплаха, плюс постоянните кибератаки, после енергийното господство. Един негов предшественик използвал Червената армия. Сега природният газ заменя Червената звезда.

Макар и специалист по стратегия, Боб Лангли разбираше и от техническите детайли. Той обясни на лаика сър Ейдриън, че макар подводните изкопни работи да били още до средата, газът вече течал по тръбите. Но за тази цел трябвало да остане течен и да не се връща отново в газообразно състояние.

За да останел течен и под налягане, на всеки осемдесетина километра от трасето трябвало да има компресорни станции. Компресорите били три вида, които обаче вършели една и съща работа.

— Как се управляват?

— Ами, с компютър, естествено. Компютрите майки се намират в съоръжение край Краснодар в Русия. Дълбоко под земята и на километри под Черно море веригата компресорни станции приема течния газ, регулира налягането му и го праща нататък към следващата станция, докато накрая излезе на турския бряг. За да се снабдяват с енергия, те използват утечки на природен газ. Хитро, нали? Не се влагат допълнителни средства, а газът просто продължава да тече от Сибир.

Сър Ейдриън си спомни старата поговорка „Който плаща, той избира музиката“. Или в този случай, който поддържа въртенето на колелата на промишлеността. В своя кремълски бункер Вожда може и да господстваше над бедняшка икономика от гледна точка на потребителските стоки, но с помощта на едно-единствено оръжие възнамеряваше някой ден да подчини европейския континент на своята воля.

Уестън вече разполагаше с достатъчно информация, за да съчини и прати предложението си на министър-председателката. След това отдели още два дни за технически проверки и след като получи отговор от нея, потегли на север към Чандлърс Корт. Там щеше да се консултира с доктор Хендрикс.

Уважаема Госпожо премиер,

Пращам Ви моето предложение, както пожелахте.

Бъдещето на нашата част от тази планета, Западна Европа, и на нашата родина не зависи от сигурността. Тя идва по-късно, защото първо трябва да сме в състояние да си я позволим. Първата ни грижа е благоденствието. Народът ще негодува, ако бъде обречен на вечна бедност.

Надвисналият фалит на Германия през 30-те години на XX век кара Хитлер да нападне съседните държави. Той се нуждае от техните ресурси, за да предотврати националния банкрут, предизвикан от безразсъдното му разхищаване на средства. Народът щял да престане да го боготвори, ако отново бъдел поставен в условията на гладните години от предишното десетилетие. Оттогава не се е променило почти нищо.

Днес ключът към благоденствието е енергията — евтина постоянна енергия, при това в огромни количества. Ние се опитваме да овладеем вятъра, водата, слънцето — това е находчиво и модерно, да, но е нищожна частица от потребностите ни.

С въглищата, черни или кафяви, е свършено. Дървените пелети замърсяват околната среда. Петролът също. Бъдещето е в природния газ. Под кората на нашата планета има достатъчно за цял век отопление, осветление и двигателна енергия. Резултатът от тях е богатство, комфорт и храна. Народът ще бъде доволен. Няма да негодува.

Известно ни е къде могат да бъдат открити огромни неексплоатирани находища и постоянно се регистрират нови. Но тази своенравна дама природата не ги е поставила точно под големите концентрации от хора, които имат нужда от тях.

Неотдавна край бреговете на Израел беше открито много голямо находище на природен газ. (То продължава в териториалните води на три други държави, но главната му част принадлежи на Израел.) Има един проблем.

Природният газ може да се пренася на кратки разстояния от източника до потребителя чрез собственото му налягане. Новото израелско находище се намира на осемдесет километра навътре в морето. Съвсем наблизо, нужни са само няколко компресорни станции. За по-големи транзити газът трябва да се втечнява и замразява във втечнен нефтен газ. В този вид той може да се транспортира с танкери. При пристигане на местоназначението газът се връща в газообразно състояние и обем хилядократно по-голям от този на танкера. После може да се транспортира по газопреносната мрежа в цялата страна и да се използва като евтина и чиста енергия.

Би било много разумно Великобритания да сключи дългосрочен ексклузивен договор с Израел. Те имат газ, но нямат завод за втечняване. Ние разполагаме със средствата и технологиите да построим такъв на крайбрежна платформа. Такова партньорство е двустранно изгодно и ще ни избави от десетилетна зависимост, най-вероятно от вражески държави. Това изложение обаче не се отнася за Израел. Дълбоко в Русия има много по-големи находища, но те са на много километри от потенциалните купувачи в Западна Европа.

За да извади този газов океан на пазара, Русия — и по-конкретно нейният петролно-газов монополист Газпром — трябва да построи един-два гигантски газопровода от находищата през Източна Европа до подходящи пристанища, откъдето с танкери може да снабдява западната половина на континента.

Обсъждани са по-малки газопроводи през Беларус, Полша и Украйна с пристанища за танкери в Румъния и България. Но Русия по същество извърши нашествие в Украйна и отношенията й с Полша, Румъния и България са обтегнати, защото и трите страни са членки на Европейския съюз и новата агресивност на Кремъл ги безпокои. Последният избор е Турция — оттук и яростното ухажване на тази едва крепяща се в НАТО държава и нейния крайно авторитарен президент.

Сега Русия е съсредоточила всичките си надежди върху стремежа да залее Западна Европа със своя природен газ и като ни направи енергийно зависими, да стане наш господар. Те планират да го постигнат чрез газопроводи до Турция. Вече се строят два. Наричат се Южен поток и Син поток.

Главният проблем е технически. За да стигнат от Русия до турска територия, те трябва да минат по дъното на Черно море в продължение на стотици километри. Изкопните дейности се извършват в момента, в който четете тези редове.

Изкопните машини са изумително сложни и подобно на всички такива съвременни устройства се управляват с компютри. Както знаем, компютрите решават много проблеми, но могат да дават и дефекти.

Ваш покорен слуга

Ейдриън Уестън

В Чандлърс Корт сър Ейдриън изложи идеята си на доктор Хендрикс.

— Ще се сблъскаме със страхотна защита — отвърна спецът от ЦПК. — Даже да успеем да проникнем, какъв малуер ще им пуснем? Какви инструкции бихме могли да дадем?

— Посъветваха ме и за това — каза Уестън. — Само един дефект в спускова функция, който ще доведе до злополучни последици.

След час двамата разговаряха с едно свито момче, което седеше пред клавиатурата си в компютърната зала.

— Люк, край град Краснодар има един компютър майка…

* * *

След седмица дълбоко под сините води на Черно море в буталния компресор К15 от Син поток се случи нещо. Буквата К в означението беше съкращение от руската дума „компрессор“. Нужното и зададено по инструкция налягане започна да се променя. Не спадаше. Тъкмо обратното. Повишаваше се.

В компютърен център, намиращ се в комплекс от ниски стоманени сгради край Краснодар на близо петстотин километра оттам, нечии сръчни пръсти въведоха корекция. Това не доведе до нищо. Налягането в машината дълбоко в Черно море продължи да се повишава. В компютърния център бяха въведени нови, още по-настойчиви инструкции. К15 отказа да се подчини. Индикаторът на налягането наближаваше червената линия.

В К15 бяха достигнати допустимите граници. Сглобките се обтегнаха, после се пръснаха нитовете. Конструкцията имаше определен допуск, но той беше надвишен. Компресорът приличаше на гигантски автомобилен двигател с бутала, които се въртяха на колянов вал. Коляновият вал има нужда от смазка под формата на мазут. Той започна да пуши. И престана да смазва.

Край Краснодар комбинацията от сериозна загриженост и пълно озадачение прерасна в паника. Когато далечният компресор избухна, никой не чу нищо. Но в най-дълбоката точка на Черно море, където се намираше К15, дълбочината е две хиляди и двеста метра и налягането е по-голямо, отколкото може да издържи която и да е машина.

През цепнатините нахлу морска вода — солена, разяждаща, тласкана от невероятната сила на собственото й налягане. Тя потече по газопровода, километър след километър, докато бяха затворени всички хидравлични затвори в двата му края.

Водата погълна изкопните машини, които престанаха да се въртят на мястото, до което бяха стигнали. До вечерта се наложи Турски поток да бъде спрян.

— Това не би трябвало да се случи — каза главният учен в компютърния център край Краснодар. — Просто не може да се случи. Аз съм построил тази система. Тя беше абсолютно надеждна. Беше непробиваема.

Но последвалата проверка установи, че някой всъщност е успял да проникне в краснодарския компютър майка и е вкарал в него незабележим малуер.