Оинкан Брейтуей
Сестра ми, сериен убиец (73)

Баща

Йоруба имат обичай да кръщават близнаците си Тайво и Кехинде. Тайво е по-големият — онзи, който излезе първи. Кехинде е вторият. Но Кехинде е и по-големият, защото казва на Тайво: „Излез пръв и изпробвай света вместо мен“.

Това със сигурност е начинът, по който баща ни възприемаше позицията си на втория близнак. И леля Тайво беше съгласна: правеше всичко, което й кажеше, изпълнена с безусловно доверие във всичко, което той правеше. Ето как — вършейки каквото й се каже, без да задава въпроси — тя се озова у дома понеделника, преди баща ни да умре, и ми крещеше да пусна Айюла.

— Не! — пищях аз и я дърпах все по-близо до себе си.

Баща ми го нямаше и макар да знаех, че по-късно ще си платя за ината, дотогава имаше време. Отсъствието му ми вдъхваше кураж, а мисълта, че ще се върне — решителност.

— Баща ти ще разбере! — заплаши ме леля Тайво, но на мен не ми пукаше.

Вече чертаех планове как двете с Айюла ще избягаме от къщи. Тя се държеше здраво за мен, а аз й обещавах, че няма да я пусна.

— Моля те — простена майка ни от ъгъла, — много е малка.

— Тогава да не беше флиртувала с госта на баща си.

Зяпнах от изумление. Какви лъжи разправяше баща ми? И защо настояваше Айюла да се срещне сама с вожда в дома му? Трябва да съм изрекла въпроса на глас, защото леля Тайво отвърна:

— Няма да бъде сама, и аз ще бъда там.

Като че ли това можеше да ме успокои.

— Айюла, трябва да го направиш заради баща си — опита се да я придума тя. — Тази възможност е много важна. Щом сключи договора, ще ти купи какъвто телефон поискаш. Не се ли радваш?

— Не ме карай да ходя — изплака Айюла.

— Никъде няма да ходиш — уверих я аз.

— Айюла — продължи да я увещава леля Тайво, — вече не си дете. Имаш менструация. Много момичета биха се развълнували от такава възможност. Този човек ще ти даде всичко каквото пожелаеш. Всичко.

— Всичко? — попита Айюла, подсмърчайки.

Аз я плеснах, за да я вразумя. Но разбрах. Половината от страха й се дължеше на моя. Тя всъщност не знаеше какво се иска от нея. Да, беше на четиринайсет, но тогава децата на четиринайсет бяха по-малки, отколкото сега.

Това беше последният дар на баща ни за нас. Сделката, която беше сключил с друг мъж. Но той беше предал силата си на мен и аз бях твърдо решена, че този път няма да стане на неговата. Айюла беше моя отговорност и ничия друга.

Грабнах пръчката от пиедестала й и я размахах пред себе си.

— Ако се приближиш, лельо, ще те бия с тази пръчка и няма да спра, докато той не се прибере.

Тя беше готова да рискува. Беше по-висока и по-тежка от мен, но щом ме погледна в очите, отстъпи назад. Окуражена, аз замахнах насреща й. Тя отстъпи още. Пуснах Айюла и прогоних леля Тайво от дома ни. Когато се върнах, сестра ми цялата се тресеше.

— Той ще ни убие — изхлипа тя.

— Не и ако ние го убием първи.