Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- My Sister, the Serial Killer, 2018 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Ирина Манушева, 2019 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Silverkata (2021)
- Разпознаване, корекция и форматиране
- VeGan (2021)
Издание:
Автор: Оинкан Брейтуей
Заглавие: Сестра ми, сериен убиец
Преводач: Ирина Манушева
Година на превод: 2019
Език, от който е преведено: английски
Издател: ИК „Прозорец“ ЕООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2019
Тип: роман (не е указано)
Печатница: Инвестпрес АД
Излязла от печат: 27.10.2019
Редактор: Любослава Русева
Художник: Виктор Паунов
Коректор: Светла Маринова
ISBN: 978-619-243-038-2
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15948
История
- — Добавяне
Рози
Не мога да заспя. Лежа в леглото си и се въртя отляво надясно, отдясно наляво. Накрая ставам и излизам от стаята си. Къщата е притихнала. Дори домашната помощница спи. Запътвам се към дневната, в която цветята сякаш предизвикват мрака. Приближавам се до розите и докосвам листенцата им. Откъсвам едно. После още едно. И още, и още. Времето минава бавно, а аз стоя по нощница до масата и скубя цветята, докато целият под се покрива с бели и червени листенца.
Сутринта чувам писъка на мама, който пронизва съня ми и ме връща в съзнание. Отмятам одеялото и изтичвам на площадката; вратата на Айюла се отваря и чувам стъпките й зад гърба си, докато двете трополим надолу по стълбите. Усещам как ме заболява главата. Снощи направих два прелестни букета на парченца, а сега майка ми стои пред тях, убедена, че в къщата е влизал злосторник.
Домашната помощница се втурва в дневната и изхленчва:
— Входната врата е заключена, ма.
— Тогава… кой може да е… да не си била ти? — скарва й се майка ми.
— Не, ма, не бих направила такова нещо, ма.
— Как тогава е станало?
Ако не кажа нещо бързо, майка ми ще реши, че е помощницата, и ще я глоби. В края на краищата кой друг би могъл да бъде? Прехапвам устни, докато майка ми разярено хока уплашеното момиче, чиито плитчици треперят ведно с тялото му. Не заслужава това наказание и аз знам, че трябва да се намеся. Но как да обясня чувството, което ме беше обзело? Нима трябва да призная ревността си?
— Аз го направих.
Каза го Айюла.
Майка ми спира насред думите си.
— Но… защо…?
— Снощи се скарахме. С Таде. Той ме предизвика. И аз ги накъсах. Трябваше да ги изхвърля. Съжалявам.
Тя знае. Айюла знае, че аз съм го направила. Не вдигам глава, забила поглед в листенцата по пода. Защо ги оставих там? Та аз ненавиждам разпилени неща. Майка ми клати глава, мъчейки се да разбере какво става.
— Надявам се… че си се извинила.
— Да, сдобрихме се.
Помощницата отива да вземе метла, за да събере останките от гнева ми.
Двете с Айюла не говорим за случилото се.