Оинкан Брейтуей
Сестра ми, сериен убиец (20)

Петно

— Просто ми хрумна да обядваме заедно.

— Не, искала си да видиш къде работя.

— И какво лошо има в това, Кореде? — възкликва майка ми. — Работиш там вече година, а сестра ти не е идвала нито веднъж!

Ужасена е от този факт, както от всяка неправда, от която смята, че страда Айюла.

Домашната помощница донася яденето от кухнята и го слага на масата. Айюла се пресяга и пълни купата си. Развива амала^[1] и топи залъка в супата още преди с майка ми да сме си сипали.

Седим на обичайните си места на правоъгълната маса: аз и майка ми от лявата страна, Айюла от дясната. Преди имаше един стол начело на масата, но аз го хвърлих в големия огън, който бяха запалили близо до къщата. Не говорим за това. Не говорим за него.

— Днес се обади леля ви Тайво.

— Така ли?

— Да. Каза, че иска да ви чува по-често.

Мама замълчава в очакване на отговор.

— Ще ми подадеш ли окро^[2], моля?

Подава ми го.

— Е — продължава тя, след като нито една от дъщерите й не се хваща на предишната въдица, — Айюла каза, че в болницата има много сладък лекар.

Аз изпускам купичката и супата се разлива по масата. Зелената лепкава течност бързо попива в покривката на цветя.

— Кореде!

Попивам соса с кърпа, но почти не я чувам; мислите изяждат мозъка ми.

Усещам погледа на Айюла върху себе си и опитвам да се успокоя. Помощницата дотичва да почисти петното, но от водата то става още по-голямо.