Оинкан Брейтуей
Сестра ми, сериен убиец (29)

Гривна

Таде пристига да я вземе в седем часа в петък. Идва навреме, но Айюла, разбира се, не е готова. Още дори не си е взела душ, а лежи изтегната на леглото си и се хили на клипчета с котки.

— Таде е тук.

— Подранил е.

— Минава седем.

— О!

Въпреки това не помръдва. Слизам обратно долу и осведомявам Таде, че сестра ми се приготвя.

— Няма проблем. Заникъде не бързаме.

Мама го гледа, грейнала до уши, и аз сядам на дивана до нея.

— Та какво казвахте?

— Да, имам страст към недвижимите имоти. С брат ми строим жилищна сграда в Ибежу-Леки. Остават около три месеца до завършването й, но вече имаме купувачи за пет от апартаментите.

— Удивително! — възкликва тя, пресмятайки печалбите му наум. — Кореде, предложи нещо на госта.

— С какво да те почерпя? Кекс, бисквити? Вино? Чай?

— Не искам да те затруднявам…

— Просто донеси от всичко, Кореде.

Ставам и отивам в кухнята, където домашната помощница гледа нигерийска сапунка. Щом ме вижда, скача от мястото си и заедно преравяме килера. Връщам се с подноса в дневната, но Айюла още е няма.

— Много вкусно — възкликва Таде, щом опитва сладкиша. — Кой го е правил?

— Айюла — отвръща бързо майка ми, като ме поглежда предупредително.

Глупава лъжа. Това е обърнат сладкиш с ананаси, сладък и мек, а Айюла не може да изпържи и яйце, ако ще животът й да зависи от това. Тя почти не влиза доброволно в кухнята, освен да си вземе нещо за хапване.

— Охо.

Таде дъвче щастливо, доволен от новината.

Виждам я първа, защото гледам към стълбите. Той проследява погледа ми и се обръща. Чувам как дъхът му секва. Айюла се е спряла, за да му даде възможност да й се полюбува. Носи роклята, която скицираше преди няколко седмици. Златните мъниста се сливат прекрасно с кожата й. Растите й са сплетени в дълга плитка, преметната през дясното й рамо, а токчетата й са толкова високи, че друга на нейно място би паднала по стълбите.

Таде бавно се изправя и отива да я посрещне. Пътем изважда дълга кадифена кутийка от вътрешния джоб на сакото си.

— Изглеждаш прекрасно… това е за теб.

Айюла взима подаръка и го отваря. Усмихва се и вдига златната гривна, та да можем и ние да я видим.