Беки Албъртали
С обич, Саймън (37)

Най-първите имейли на Саймън и Блу

От: [email protected]

До: [email protected]

Дата: 23.08, 20:12

Тема: Никога досега не съм правил нещо такова

 

Скъпи анонимен човек в интернет,

Не знам откъде да започна. Ако трябва да съм откровен, не съм сигурен дали това е истински имейл адрес, не съм сигурен и дали ти си истински. Но в случай че си: здравей! Аз съм авторът на онзи пост в Крийктайни за просторните къщи с малки прозорци и бряг, до който си струва да доплуваш. Препрочитам онова, което написах, и направо се изчервявам, така че ще започна, като ти се извиня за това. Обикновено не се гавря по този начин със сравнения и метафори.

Както и да е, не съм сигурен как да изтълкувам коментара ти, но ми се струва, че си съгласен с част от това, което написах. Може би? Дори ако не е така, радвам се, че остави коментар. Той ме накара да почувствам, че не съм хвърлил думите си в нищото, така че ти благодаря за това. И тъй като остави имейла си, предполагам, нямаш нищо против да ти пиша. Макар че не мога да повярвам, че го правя… наистина не мислех, че ще го направя. Мина обаче цяла седмица, а аз не мога да престана да мисля за коментара ти.

Вероятно ми се струва, че би било хубаво да си поговоря с някой, който разбира как се чувствам. Не искам да те притискам, естествено, но можеш да ми пишеш, ако искаш. Не искам да използвам истинското си име, но би могъл да ме наричаш Блу.

От: [email protected]

До: [email protected]

Дата: 24.08, 21:56

Тема: Относно: Никога досега не съм правил нещо такова

 

Здравей, Блу!

Леле, направо ще откача, защото наистина не мислех, че ще ми пишеш. Толкова се радвам, че си проверих тази поща!! Леле. Добре. Преди всичко, благодаря ти за имейла, както и за поста ти в тъмблр. Наистина ми хареса, Блу, и изобщо няма от какво да се изчервяваш, честна дума.

Е, и ти ли учиш тук (под тук, имам предвид „Крийкууд“)? Аз — да. В предпоследния курс. И съм момче (ти момче ли си?). Както и да е, и аз се чувствам по същия начин. За всичко, но най-вече за това, че съм гей. Аз също не съм казал на никого. Предполагам, че част от мен иска да го направи, ала друга част — не. Трудно е за обяснение. Не знам. Може би ти разбираш.

Така че, да, страшно се радвам да се запознаем! Готино, нали? Дори само от това да напиша този имейл вече се чувствам единайсет пъти по-малко самотен.

Жак (не е истинското ми име, буахахаха — двама могат да играят тази игра)

От: [email protected]

До: [email protected]

Дата: 26.08, 19:46

Тема: Относно: Никога досега не съм правил нещо такова

 

Жак,

Единайсет пъти по-малко самотен? Странно специфично. :-) Но знам точно какво имаш предвид.

Както и да е, леле. Здравей. Ти ми отговори. Наистина се радвам, че постът ми ти е харесал. Сега съм истински щастлив, че го написах. Трябва да си призная, че е странно да ти пиша доста личен имейл, когато дори не знаем кои сме в действителност. Но пък в известен смисъл това го прави по-лесно.

Момче съм и също съм в трети курс на „Крийкууд“. Мисля, че ти си единственото друго гей момче, което съм срещнал тук. Доста е сюрреалистично да говоря с теб. Чудя се дали се познаваме в реалния живот.

Мисля, че разбирам какво имаш предвид. Струва ми се, че непрекъснато си променям мнението за това дали искам да се разкрия, или не. Има моменти, в които едва се сдържам да не кажа на всички… естествено, именно така се чувствах, когато написах онова в тъмблр. Ала няколко часа по-късно винаги се чувствам адски странно и понякога изпитвам неописуемо облекчение, че все още никой не знае. Ами ти?

Блу

От: [email protected]

До: [email protected]

Дата: 27.08, 22:12

Тема: Относно: Никога досега не съм правил нещо такова

 

Искам да кажа, дай да си говорим сериозно, единайсет е най-готиното число, което е съвършено, защото и двамата сме в единайсети клас. ЛЕЛЕ. Не мога да повярвам, че и двамата сме в предпоследната година. Бас държа, че се познаваме, което е доста странна мисъл. Ами ако в реалния живот сме врагове? Ти имаш ли врагове? Не мисля, че аз имам, не и наистина. Макар че, вероятно, има разни случайни хора, които ме дразнят. Дори не е по тяхна вина. Просто някои хора имат лица, които ти се иска да фраснеш. (Държа да знаеш, че в действителност изобщо не съм агресивен. Или по-точно, аз съм агресивен човек, който обаче не иска да нарани никого, така че трябва да се задоволявам с това да си представям как фрасвам този или онзи. Много е сложно. Честно казано, обикновено просто изяждам чувствата си.)

Странно е, аз не толкова си променям мнението за това дали искам да се разкрия. По-скоро едновременно го искам и не го искам. Което, откровено казано, е адски изтощително. Сякаш постоянно се намирам в състояние на ПРОСТО ГО КАЖИ и НЕ, НИКОГА. Мислиш ли, че това някога ще свърши? Не знам, може би просто съм адски нерешителен човек.

Е, какво обичаш да правиш след училище и всичко останало?

Жак

От: [email protected]

До: [email protected]

Дата: 29.08, 21:13

Тема: Относно: Никога досега не съм правил нещо такова

 

Не мисля, че имам врагове, но сега определено се чудя дали съм от онези, които просто ти идва да фраснеш. Откъде можеш да си сигурен, че не си от онези, които на другите им идва да фраснат? Никога не са ме фрасвали, което, надявам се, е добър знак. Трябва да кажа, че определено сме на едно мнение за това да си изяждаш чувствата. Аз съм от онези, които никога не са пушили цигара, нито са се напивали или нещо такова, но веднъж изядох пет пълни буркана с „Нутела“ наведнъж. Не го препоръчвам.

Аз също съм нерешителен в някои отношения. Окей, миг на пълна откровеност: наистина бях раздвоен, когато ти отговори на поста ми. Непрекъснато си променях мнението дали да ти пиша, или не. Определено бях (и съм) заинтригуван, но освен това очевидно съм малко параноичен. Просто ти би могъл да бъдеш всеки, а понякога е трудно да си сигурен дали някой е искрен, или ти се подиграва. Ала наистина се радвам, че реших да ти пиша.

Вероятно ще си помислиш, че се държа абсурдно, но бих предпочел да не отговарям на последния ти въпрос. Просто… мисля, че ми харесва да си останем анонимни засега. Това окей ли е?

Блу

От: [email protected]

До: [email protected]

Дата: 30.08, 15:47

Тема: фрасваемост

 

О, Блу, толкова много имаш да научиш за правилата на фрасваемостта, като се започне от това, че е напълно невъзможно да имаш лице, което другите искат да фраснат. Правило номер едно: сладки типове, които използват метафори за океана между хората, автоматично не са от онези, които искаш да фраснеш. Правило номер две: няма правило номер две, само номер едно, така че го научи наизуст. БУМ.

Освен това пет буркана „Нутела“ наведнъж е най-смахнатото нещо, което съм чувал в живота си. Предизвикателството се приема.

Не мисля, че е абсурдно, Блу. Напълно разбирам защо не искаш да ми кажеш за извънкласните си занимания (предполагам обаче, че са интерпретативни танци, струва ми се в стила ти). Обаче сериозно, наистина разбирам. Странно противоречие, нали? Толкова по-лесно е да се откриеш пред някого, който изобщо не те познава.

Както и да е, и аз страшно се радвам, че реши да ми пишеш. :-)

Жак

От: [email protected]

До: [email protected]

Дата: 31.08, 10:20

Тема: Относно: фрасваемост

 

Жак,

Наистина се радвам, че отговарям на условието за изключване от категорията „фрасваеми лица“. Какво облекчение! Обаче съм объркан, защото чувам, че има и второ изключение за сладки типове с френски имена и адски лоша преценка относно „Нутела“, въпреки че са били предупредени. Всички останали да се оправят както знаят с това, че са ходещи боксови ябълки? Боксови торби? Сигурно щеше да прозвучи по-опасно, ако знаех правилната дума.

И откъде разбра за уменията ми в интерпретативните танци? Макар че то не е точно извънкласна дейност. А по-скоро призвание. Освен това знам точно какво имаш предвид, че е по-лесно да се откриеш пред някого, който не те познава. Пишем си от колко, седмица, а ти вече знаеш за мен неща, които не съм казвал дори на най-добрия си приятел. Трудно е да не се замислиш какво означава наистина да познаваш някого.

Блу

От: [email protected]

До: [email protected]

Дата: 01.09, 19:14

Тема: Относно: фрасваемост

 

Хмм… мисля, че онова, което имаше предвид, е „боксова круша“. Обаче… ами ако името ми всъщност не е френско? И ако преценката ми не е лоша (сериозно, истински съм объркан) — какво в петте буркана „Нутела“ те кара да смяташ, че имам лоша преценка. Освен това как така аз съм този, който има лоша преценка, когато ТИ СИ ТОЗИ, КОЙТО Е ИЗЯЛ НУТЕЛАТА, БЛУ. Ти. Това си бил ти.

Обаче, леле. Разбирам те толкова добре. И аз вече имам чувството, че мога да ти кажа неща, които не съм казал на най-добрия си приятел. Или на другия ми най-добър приятел. Или на третия ми най-добър приятел (имам много най-добри приятели). Наистина мисля, че голяма част от причината е анонимността. Но не е само това. Странно е, обаче имам чувството, че ме разбираш по някакъв начин. Което вероятно е причината да се нахвърля на поста ти в тъмблр като някакъв подивял фен.

Мисля, че си самотен, нали? Аз също.

Жак

От: [email protected]

До: [email protected]

Дата: 03.09, 18:36

Тема: Боксови круши

 

Не искам да задълбочавам прекалено в темата с „Нутела“, но държа да отбележа следното: едно е невинно да изядеш пет буркана в нощта преди бала в седми клас, резултатът от което бяха четири пъпки и няколко невероятно конфузни момента по време на танца на Купидон. Съвсем друго — да го направиш с широко отворени очи. Лоша. Преценка. (Но освен това — да ти е сладко! Умирам си да науча как е минало.)

Леле. Става ми притеснено от мисълта за това, че си фен на поста ми. Не по лош начин. Просто не съм свикнал да ме забелязват по този начин. Радвам се, че ти е харесал. Написах го съвсем набързо. Някога случвало ли ти се е да пишеш нещо и то просто да се излива от теб, без никакво усилие? Толкова е странно, когато се случи. Почти имаш чувството, че думите вече съществуват и ти просто ги записваш.

Действително мисля, че съм мъничко самотен. Ала бях по-самотен преди две седмици.

Блу

От: [email protected]

До: [email protected]

Дата: 05.09, 00:14

Тема: Относно: Боксови круши

 

Добре, обаче наистина — кога танцът на Купидон НЕ е невероятно конфузен? И още по-наистина: защо изобщо има балове в седми клас? Защо учителите си го причиняват? И съжалявам, обаче баловете в гимназията са още по-ужасни. Не че съм ходил на някой. Обаче сигурно си спомняш, когато Мила Одом и Адам Арнолд се измъкнаха от бала и отидоха да се натискат в кабинета на госпожица Найт. В проклетия й кабинет! ОТ ВСИЧКИ ВЪЗМОЖНИ МЕСТА. На това му се казва първокласен материал за тъмблр. О, Крийктайни, ти извор на красота и мъдрост.

Е, аз ВИНАГИ пиша без усилие. Но предполагам, че не говорим за едно и също. Не съм по писането, така че просто карам с каквито думи изскочат в главата ми. Някога пишех малко. Просто не мисля, че ме бива особено.

Аз също бях по-самотен преди две седмици. Интересно… майка ми дори изкоментира, че напоследък съм в добро настроение. Казах й, че е, защото Тейлър Суифт има нов албум. Не съм сигурен, че ми повярва. :-)

Жак

От: [email protected]

До: [email protected]

Дата: 06.09, 01:44

Тема: Относно: Боксови круши

 

Жак,

Абсолютно си спомням това с Мила Одом и Адам Арнолд. Не че присъствах тялом на този култов момент. Спомням си обаче, че в Крийктайни само за това се говореше.

Бележка: какво ти е мнението за Крийктайни? Аз имам смесени чувства. От една страна, те ме доведоха до теб, което е хубаво. От друга страна, смущението заради другите понякога е толкова силно, че буквално съм принуден да престана да чета. Не мога да повярвам какви неща са готови да споделят хората за себе си. А СНИМКИТЕ. Защо бих искал да видя снимка на срамни косми върху седалката на тоалетна чиния? Кой е предполагаемата публика за нещо такова?

Не мисля за себе си като за писател, но обичам да чета. Ами ти? Имаш ли любима книга? Странно… има толкова много неща, за които не мога да те попитам или да ти кажа, защото иначе много лесно ще се досетим кой е другият. Например не мога да ти кажа кой ми е любимият спорт. Предполагам, че мога да ти кажа кой е най-малко любимият ми спорт (американски футбол). Ти имаш ли най-малко любим спорт? Извинявай, ако това са неловки въпроси. Аз съм си малко неловък.

Блу

От: [email protected]

До: [email protected]

Дата: 07.09, 17:23

Тема: Но аз харесвам неловките хора

 

Окей, Блу, май ще започна с очарователно неловките ти въпроси. Любима книга: очевидно „Хари Потър“. Но всъщност харесвам всичко, освен нещата, които трябва да четем за часовете по английски (известни още като лайнатурата на стари бели мъже). Най-малко любимият ми спорт са всички спортове. Не знам, навярно би трябвало да си задаваме въпроси, които са по-малко свързани с ежедневния живот. Като например кой е най-любимият ти спомен? Освен онази снимка на срамни косми — очевидно нищо не може да се мери с това.

Опитвам се да се сетя кой е моят. Може би денят, когато си взехме куче. Блу, и представа си нямаш. Взехме го, когато беше на девет седмици, и едва не умрях, толкова беше сладък. Имаме семейни приятели в Алабама и на тяхното куче му се родиха цял куп кутрета. Аз бях на десет години. Както и да е, отидохме в Алабама веднага след като се родиха, и ето ги тях, едни малки, писукащи мъничета, толкова сладки и милички. Така че си избрахме това, което най-много ни хареса, и то беше направо да го изядеш. Само че беше прекалено малък, за да дойде с нас у дома, така че се върнахме няколко седмици по-късно. И през цялото това време бях толкова развълнуван, че не можех да спя. Продължи цели седмици. А после отидохме в Алабама и той се втурна право към мен. Абсолютно ме помнеше. През целия път до дома спа върху една хавлия в скута ми и аз заспах, като го прегръщах, и мисля, че това беше най-хубавият момент в живота ми. Оттам нататък всичко отиваше само на зле.

Жак

От: [email protected]

До: [email protected]

Дата: 09.09, 20:11

Тема: Радвам се, че харесваш неловките хора

 

Добре, трябва да си призная, че харесвам някои неща от лайнатурата на старите бели мъже, но харесвам и много други неща. Напоследък доста съм се запалил по графични романи. Както и да е, сигурно си прав — вероятно е по-безопасно да избягваме подробностите. Любимият ми спомен. Хмм.

Окей. Не знам дали се брои, защото не е един определен спомен (освен това е адски нърдовско. Ама НАИСТИНА нърдовско. Приготви се). В началното училище страшно обичах първия учебен ден. Нали се сещаш как си бил толкова развълнуван, задето ще си вземете кученце, че не си могъл да спиш? За мен това беше последната нощ на лятото, всяка година. Почти съм сигурен, че деветдесет и девет процента от вълнението се дължеше на пособията за училище. Страшно обичам пособията за училище, Жак. Те са новички и пълни с надежда, и винаги ме изпълват с усещането, че ТОВА ще бъде моята година.

Обаче, Жак, историята ти с кучето е толкова абсурдно сладка. Тотално мога да си го представя. Мисля си за кокер шпаньол, нали? МЪНИЧКО СЪНЛИВО КОКЕРЧЕ? Сега искам просто да го гушна и може би да го увия в одеяла и да му давам кучешка храна по една хапчица наведнъж. Толкова много обичам кучетата. Никога не съм имал, но цял живот съм искал. Твоето трябва да е на шест или седем години, нали? Прегърни го от мен, става ли?

Блу

От: [email protected]

До: [email protected]

Дата: 11.09, 00:02

Тема: Радвам се, че се радваш, че харесвам неловки хора

 

Е, Блу, не искам да си вадя прибързани заключения, обаче оставам с впечатлението, че си едно от онези хлапета, които душат пособията за училище. Не че те съдя или нещо такова. Училищните пособия наистина са толкова новички и пълни с надежда. Срамота е, че трябва да ги съсипваме с училище. Добре — заплювам си го. Най-готиното пособие: пергелът. Спомняш ли си го? Какви кръгли кръгове чертаех само с него.

Не е кокер! Но предполагам, че не би трябвало да ти казвам каква порода е заради анонимността и всичко останало. Не че очаквам хората да познават кучето ми, но знае ли човек. Ще кажа само, че е по-голям от чихуахуа и по-малък от немски дог. Това би трябвало да стесни кръга на възможностите, нали? Определено ще го прегърна от теб, макар че той спи като пън и хърка. Върху леглото ми. Ама че нахалник. Мисля да се гушна с него.

Жак

От: [email protected]

До: [email protected]

Дата: 11.09, 22:51

Тема: НЕ душа училищните пособия… много често

 

Жак,

Кучето ти спи в леглото при теб и толкова ти завиждам. Мисля, че представата ми за идеалното бъдеще е огромно легло със съпруг и куче. Както и да е, обикновено не съм буден толкова късно (АЗ СЪМ НЪРД. ШШТ. ЗНАМ СИ ГО), така че имейлът ми ще бъде кратък. Извинявай! Просто исках да ти отговоря днес. Освен това имам още един въпрос. Най-смущаващият момент. Давай.

Блу

От: [email protected]

До: [email protected]

Дата: 12.09, 21:08

Тема: Сам си го изпроси

 

Блу,

Всъщност имам приблизително пет-шест милиона най-смущаващи момента, но този е буквално най-ужасният. Надявам се, че си готов да го чуеш. Просто помни: предупредих те.

Мисля, че бях на около шест години и бяхме на басейн. Беше адски горещо и страшно претъпкано. И всъщност си го спомням, почувствах, че ми се пърди, така че го направих. САМО ЧЕ НЕ БЕШЕ ПРОСТО ПРЪДНЯ. Беше… ами, да. Е, по онова време си казах, че е просто лайно, нищо особено, така че го изтърсих от банския си и продължих да плувам. (Да, аз бях ТАКОВА дете.)

Както и да е, ЕСТЕСТВЕНО, че някой го видя и всички откачиха, и настана страшна суматоха. Трябваше да излезем от басейна, за да го дезинфектират, и всички стояха наоколо и се бършеха с кърпите си, мъчейки се да отгатнат кой го е направил. Честна дума, спомням си как си помислих „Мааааааамка му“. (Окей, бях на шест, така че вероятно е било по-скоро „леле“ или „да му се не види“. Обаче, сериозно: МАААААААМКА МУ.) Бях просто: „Господи, не позволявай да открият, че съм бил аз“.

В крайна сметка всичко се проточи толкова дълго, че татко реши да се приберем у дома. Изпитах такова облекчение. Честно, толкова бях готов да се пръждосам от там и толкова доволен, че никой не беше идентифицирал лайното. Не можех да повярвам, че ми се е разминало.

Ала в колата на път към къщи баща ми започна да пее: лайно, лайно, лайно, то плува си само. А после, когато спряхме на един червен светофар, се обърна и ми намигна.

ЗНАЕШЕ.

(Моля те, кажи, че все още си ми приятел, Блу. Сега съм много по-малко отвратителен.)

Жак

От: [email protected]

До: [email protected]

Дата: 13.09, 19:15

Тема: Относно: Сам си го изпроси

 

ТОВА БЕШЕ ТИ?!

Не, не се притеснявай — дори не живеех в Атланта, когато бяхме на шест. :-) Това е трагично смешно, Жак. Макар че сега се притеснявам, че ще останеш разочарован, когато ти разкажа моя.

Значи, като малък страшно си падах по Барни (предполагаемата „динозавърска сензация“). Имах една доста отвратителна плюшена играчка, която носех навсякъде и с която спях нощем, и когато бях нервен, дъвчех ръцете му. Според майка ми всяка сутрин съм прекарвал целия път до детската градина, плачейки и молейки я да ми позволи да взема Барни със себе си.

Ами една сутрин, предполагам, се е предала и ми разреши да го взема. Спомням си как го прегръщах в колата, чувствайки се истински победител. Когато пристигнахме в градината, го занесох чак до класната стая и едва тогава ми хрумна, че това е най-ужасната идея на света. Сериозно, стоях на прага, докато всички се взираха в мен, и в този момент осъзнах: Барни е ужасен.

Така че направих единственото, за което можах да се сетя в този момент: задъвках ръката на Барни.

Ако има нещо, което харесвам в преместването ни тук, то е, че вече никой не ме нарича Динозъбър.

Блу

П.П. Най-сетне престанах да спя с Барни, когато бях на около тринайсет.

П.П.П. Не, шегувам се. Бях на единайсет.

П.П.П.П. И половина.

П.П.П.П.П. Все още мислиш, че съм готин, нали?