Беки Албъртали
С обич, Саймън (34)

34

От: [email protected]

До: [email protected]

Дата: 29.01, 17:24

Тема: съжалявам, е повече от меко казано

 

Здрасти, Спиър,

Предполагам, че ме мразиш, което би било напълно обяснимо при тези обстоятелства. Дори не знам откъде да започна, така че май ще започна, като ти кажа, че съжалявам. Макар да знам, че съжалявам, е напълно недостатъчно и навярно би трябвало да го направя очи в очи, но ти вероятно не искаш дори да ме погледнеш, така че, предполагам, нямам друг избор.

Както и да е, не мога да престана да мисля за разговора ни на паркинга и думите за онова, което ти отнех. И наистина се чувствам така, сякаш ти отнех нещо огромно. Преди като че ли не си позволявах да го видя, ала сега, когато го сторих, не мога да повярвам всички неща, които ти причиних. Всичко. Изнудването — а ти си прав, то наистина си беше изнудване. Поста в тъмблр. Сигурно не знаеш, но аз го изтрих още преди модераторите да успеят да го направят. Знам, че това не променя стореното, но предполагам, просто ми се искаше да го знаеш. Повдига ми се от чувство на вина за всичко това и дори няма да те помоля да ми простиш. Просто искам да знаеш колко много съжалявам.

Дори не знам как да го обясня. Ще се опитам, но предполагам, че ще прозвучи глупаво по всяка вероятност, защото наистина е глупаво. Преди всичко трябва да знаеш, че не съм хомофоб и наистина мисля, че гей хората са страхотни или нормални, или каквото предпочиташ. Така че с това всичко е наред.

Както и да е, брат ми се разкри миналото лято, преди да се върне в „Джорджтаун“, и то беше наистина голяма работа за семейството ми. Родителите ми се опитват да го превърнат в нещо страхотно и сега къщата ни прилича на някаква гей утопия. Което е адски странно, защото Картър дори не си е вкъщи, а когато си дойде, изобщо не говори за това. Тази година с родителите ми се включихме в Прайд парада, а него дори го нямаше, и когато му казах, той отговори: „Ъм, окей, добре“, сякаш може би беше малко прекалено. И вероятно е така. Това беше през уикенда, преди да вляза в пощата ти. Предполагам, че в главата ми е царяло особено състояние.

Навярно обаче само си намирам оправдания, защото може би наистина става дума просто за това, че си падах по едно момиче и не знаех какво да направя. И че завиждах, задето момиче като Аби може да се премести тук и да избере да се сприятели точно с теб, а ти вече имаш толкова много приятели и не мисля, че изобщо осъзнаваш колко голяма работа е това. Не се заяждам, нито се опитвам да те засегна или нещо такова. Просто казвам, че изглежда така, сякаш ти е толкова лесно, и би трябвало да знаеш, че си истински късметлия.

Не знам дали в това изобщо има смисъл и вероятно отдавна си престанал да четеш, но просто исках да го кажа. И не че означава нещо, но наистина толкова невероятно, невъзможно много съжалявам. Както и да е. Говори се, че сега не си на себе си от щастие и си влюбен в някой си Ейбрахам Грийнфийлд, и искам да знаеш, че страшно се радвам и за двама ви. Напълно го заслужаваш. Ти си страхотен тип, Спиър, и беше готино да те опозная. Ако можех да се върна във времето, бих те изнудил да ми бъдеш приятел и нищо повече.

Изключително искрено,

Марти Адисън