Беки Албъртали
С обич, Саймън (12)

12

От: [email protected]

До: [email protected]

Дата: 02.12, 17:02

Тема: Би трябвало…

 

… да пиша есе по английски. Ала предпочитам да пиша на теб. В стаята си съм и имам прозорец до бюрото си. Навън е толкова слънчево и изглежда така, сякаш е наистина топло. Имам чувството, че сънувам.

Окей, Жак, трябва да си призная, че от доста време съм любопитен за имейл адреса ти. В крайна сметка се предадох и се допитах до всемогъщия Гугъл и сега знам, че е стих от песен на Елиът Смит. Чувал съм за него, но не съм чувал музиката му, така че си свалих Waltz#2. Надявам се да не се шашнеш от това. Наистина ми хареса. Изненада ме, защото е наистина тъжна песен, а то не е нещо, което очаквам от теб. Обаче я изслушах няколко пъти и интересното е, че по някакъв начин ми напомня за теб. Не е текстът или пък цялостното настроение. А нещо неуловимо. Мисля, че мога да си те представя как лежиш на килима някъде, слушаш я и похапваш „Орео“, и може би пишеш в дневника си.

Трябва да си призная също така, че се заглеждам доста внимателно в дрехите на хората в училище, за да видя дали някой не носи тениска на Елиът Смит. Знам, че е малко вероятно. Знам също така, че не е честно, защото не би трябвало да се опитвам да отгатна самоличността ти, при положение че самият аз не ти давам никакви добри подсказки за моята.

Ето нещо. Този уикенд татко ще дойде от Савана и ни очаква традиционната хотелска Ханука. Ще бъдем само той и аз, и съм сигурен, че ще е пълно с неловки моменти. Незапалването на менората (защото не бихме искали да задействаме противопожарната аларма). А после аз ще му подаря нещо съвсем невпечатляващо, като кафе от „Аурора“ и цял куп от есетата ми по английски (той преподава английски, така че това му харесва). А после ще ме гледа как отварям осем подаръка поред, което ще подчертае факта, че няма да го видя отново до Нова година.

Работата е там, че обмислям дали да не удвоя елемента на неловкост, като превърна цялата тази бъркотия в уикенда на разкриването. Може би трябва да го напиша с главна буква: Уикенда на разкриването. Полудял ли съм?

Блу

От: [email protected]

До: [email protected]

Дата: 02.12,21:13

Тема: Относно: Би трябвало…

 

Блу,

Окей, първо най-важното — как така не знаех, че си евреин? Предполагам, че това е твоят начин да ми подскажеш, нали?)? Трябва ли да се оглеждам по коридорите за момчета, носещи ермолка^[1]. Да, проверих как се пише. И твоите хора са изключително изобретателни, фонетично погледнато. Както и да е, надявам се хотелската Ханука да мине добре и между другото, кафе от „Аурора“ изобщо не е невпечатляващо. Всъщност вероятно ще ти задигна идеята, защото бащите страшно си падат по кафето. А на моя особено ще му хареса заради „Литъл Файв Пойнтс“^[2]. Баща ми има тази щура идея, че е хипстър.

Но най-важното, Блу: Уикендът на разкриването. Леле. Изобщо не си полудял. Мисля, че си невероятен. Притесняваш ли се как ще реагира? Ще кажеш ли и на майка си?

Освен това съм адски впечатлен, че си открил Елиът Смит, който вероятно е най-страхотният бард от Ленън и Маккартни насам. А онова — как песента ти напомняла за мен — е толкова ласкателно и невероятно, че дори не знам какво да кажа. Нямам думи, Блу.

Едно обаче ще кажа: напълно си прав за „Орео“ и килима, но грешиш за дневника. Най-близкото подобие на дневник, което имам, си ти.

Сега трябва да си свалиш Oh Well, Okay и Between the Bars. Просто казвам.

Е, неприятно ми е да го кажа, но вероятно е загуба на време да се мъчиш да отгатнеш кой съм по групите върху тениските на хората в училище. Почти никога не нося тениски с групи, макар че мъничко ми се ще да носех. Според мен слушането на музика е самотно занимание. Или пък това е нещо, което хората разправят, когато са прекалено задръстени, за да ходят по концерти. Така или иначе, не се разделям с айпода си, но не съм ходил на никакви концерти и имам чувството, че да нося тениската на някоя група, без да съм бил на техен концерт, би било нечестно. Има ли смисъл в това? По някаква причина самата мисъл да си поръчам тениската на някоя група по интернет ме кара да се чувствам странно засрамен. Сякаш може би музикантът не би одобрил. Не знам.

Както и да е, съгласен съм, че това бе много по-удовлетворяващ начин да си оползотворя времето, отколкото да пиша есета по английски. Ти си страшно разсейващ.

Жак

От: [email protected]

До: [email protected]

Дата: 03.12, 17:20

Тема: Относно: Би трябвало да…

 

Жак,

За това, че не знаеш, че съм евреин — вярно е, че никога не съм го споменавал. Строго погледнато, всъщност не съм наистина, защото юдаизмът се предава по майчина линия, а майка ми е от Епископалната църква. Така или иначе, все още не съм решил дали ще го направя. Не беше нещо, което мислех, че ще бъда готов да сторя в близкото бъдеще. Не знам защо, но напоследък изпитвам желание просто да го кажа. Може би просто искам да приключа с това веднъж завинаги. Ами ти? Мислил ли си за Голямото разкриване?

Сложно става, когато във всичко това се намеси и религията. Строго погледнато, и евреите, и тези от Епископалната църква уж са приятелски настроени към хомосексуалността, но е трудно да си сигурен дали това важи и за собствените ти родители. Имам предвид, понякога четеш за гей хлапета с адски стриктни католически родители, които изведнъж започват да ходят по прайд паради и всичко останало. А понякога чуваш за родители, които уж нямат нищо против хомосексуалността, ала не са в състояние да го приемат, когато собственото им дете се разкрие. Просто няма как да знаеш.

Мисля, че вместо да сваля песните на Елиът Смит, които спомена, ще намекна на баща ми, че искам няколко от албумите му за хотелската Ханука. Можеш да си сигурен, че вече е избрал около шест от подаръците ми и отчаяно се нуждае от някакъв намек за това какво още да ми вземе.

Наясно съм, че с теб не можем да си разменим подаръци в истинския живот, но искам да знаеш, че ако можех, щях да ти поръчам онлайн цял куп тениски на най-различни групи. Дори ако това би означавало да си навлека неодобрението на музикантите по целия свят (защото съм сигурен, че точно така става, Жак). Или пък просто бихме могли да отидем на някой концерт. Искам да кажа, нищо не разбирам от музика, но предполагам, че би било забавно, ако съм с теб. Може би някой ден.

Радвам се, че ме намираш разсейващ. Иначе не би било честно.

Блу