Саманта Йънг
Единственото истинско нещо (9)

9.
Купър

Беше безспорен факт, че кафето в „Еймърис“ е по-добро от кафето, сервирано в собствения му бар. В дните, когато особено много му се прищяваше да пийне от въпросното кафе, той се отбиваше при Еймъри преди работа и го правеше с ясното съзнание, че ще се наложи да изтърпи болезнената свенливост на собственичката.

Този ден не беше различен с нищо от всеки друг. В мига щом пристъпи в кафе книжарницата, Еймъри се изчерви от шията до линията на косата си само при вида му и мигом сведе очи.

Би било мило, ако неудобството й не го смущаваше толкова много.

— Добро утро, Еймъри — произнесе и се приближи към щанда. — Обичайното.

Тя кимна с поглед, устремен някъде над рамото му. През цялото време, откакто познаваше Еймъри Сондърс, тя май беше осъществявала визуален контакт с него всичко на всичко веднъж. Купър така и не успяваше да си го обясни. Беше с няколко години по-млада от него, може би на трийсет и нещо, красива и успяла да започне свой бизнес на ранна възраст. Всичко това би трябвало да й осигури предостатъчно самочувствие, може би дори мъничко арогантност, но Еймъри не можеше да се похвали с нищо такова, доколкото беше видимо за Купър.

Първия път, когато влезе в кафенето й, още преди години, реши, че може би го харесва заради начина, по който се изчерви, когато я заговори, но с времето осъзна, че е срамежлива с всички, особено с мъжете. Придобиваше тази симпатична руменина също и когато Джак говореше с нея.

Намръщи се. Нямаше нужда да си припомня за съществуването на този кучи син. Но беше трудно да се отърве от навика, предвид факта, че бяха най-близки приятели през по-голямата част от живота си.

— Нещо друго? — попита тихо Еймъри, като продължаваше да избягва погледа му.

— Не, ангелче, това е всичко — плати й и както винаги бързо напусна кафенето й. Може би това да го правеше гадняр, но беше трудно да се намираш около тази жена. Имаше усещането, че присъствието му е мъчение за нея, ако се съдеше по начина, по който шепнеше и се препъваше. Смяташе, че подхожда по-тактично, като изчезва от пътя й възможно най-скоростно, та тя да може да започне да диша нормално.

Купър се показа навън и отпи от кафето си.

Истинско блаженство в чаша.

Струваше си да понесе сковаността на собственичката.

С кафе в ръка той пое към бара. За малко обаче не се закова на място, когато разпозна фигурата под тентата на бара.

Помисли за дявола и той неизбежно ще се появи.

Проклетият Джак.

Почувства как у него се загнездва позната студена суровост, която обгръщаше мускулите му всеки път, щом се сблъскаше с бившия си приятел из града.

— Тук съм по работа — Джак вдигна ръце отбранително.

Гневът на Купър беше достатъчно контролиран, та да съумее да запази лицето си безизразно. Спря на броени сантиметри от него, като искаше да изпрати ясно послание с навлизането в личното му пространство. Посланието гласеше: „Не ме притесняваш, загубеняко, не си дори точка на радара ми“.

Отпи нехайно от кафето си, а Джак продължи да се взира в него. Купър пренебрегна грозното чувство на съжаление дълбоко у себе си и най-накрая произнесе:

— Значи на Иън се е сторила добра идеята да прати теб?

Джак повдигна рамене.

— Отдавна се отказах да се мъча да разгадая как разсъждава баща ми.

— И все пак продължаваш да работиш за мръсника? — това беше нещо, което Купър така и не успя да разбере.

Джак заобиколи забележката му и обяви:

— Увеличава офертата си за бара.

Боже Господи, защо хората около него не можеха да разберат от дума? Първо Дейна. Сега Иън. Добре, че умееше да владее гнева си, защото в момента беше прекалено близо до точката на кипене. Пристъпи още по-навътре в личното пространство на някогашния си приятел, за да му даде да разбере точно това, което си мислеше.

— Предай на баща си, че откакто барът стана мой, всяка година му повтарям… Не. Е. За. Продан. И ще е така, докато съм жив. Също така му предай, че ако пак се появи тук с някоя нова оферта, ще си има сериозни проблеми.

Джак кимна с все така непроницаемо лице, отстъпи назад и си тръгна.

Без разправии. Без спорове. Без увещания.

Това беше първата година, в която Иън Девлин пращаше Джак с предложението си. Също така беше първата година, в която Купър се отърваваше от някое от момчетата Девлин за по-малко от минута. Обикновено се опитваха да го стимулират да обмисли офертата за бара.

Намръщи се, загледан в отдалечаващия се Джак.

Нищо у поведението на някогашния му приятел не изглеждаше логично.

Купър отключи бара и си даде малко време, след като хлопна вратата. Адреналинът му беше скочил сериозно. Искаше му се да метне кафето срещу стената или да я удари с юмрук. Каквото и да е, само да прогони гнева, накарал кръвта му да закипи.

Отпи от кафето. Напомни си, че беше прекалено хубаво, та да го прахосва заради Девлин. Но не настойчивостта на Иън беше онова, което го вбеси.

Както винаги причината беше, че видя Джак.

Не можеше да го разбере този мръсник.

Познаваше Джак от трийсет години, още откакто бяха на шест, и Джак го закриляше през междучасията, ако по-голямо дете закачаше Купър. Въпреки факта, че Джак беше от семейство Девлин и идваше от по-заможния южен район на Хартуел, а семейството на Купър нямаше кой знае какви средства и живееше в северната част на града, двамата станаха много близки приятели. И с годините им ставаше все по-ясно, че имат повече общи неща, отколкото предполагаха — и двамата имаха гадни бащи. Този на Купър си беше плюл на петите, а при малкото внимание, което Иън Девлин обръщаше на жена си, третия си син и дъщеря си, все едно също го беше направил. През тийнейджърските си години водеха много сходен живот. И двамата бяха част от футболния отбор, и двамата бяха популярни, и двамата работеха почасово, и най-важното — и двамата се грижеха за майките и сестрите си. Купър беше мъжът в къщата. Джак беше единственият мъж в тяхната къща, който се интересуваше от майка си и сестра си.

Купър гледаше на Джак Девлин като на свой брат и помежду им съществуваше много силна свързаност. Пазеха гърбовете си. Джак плака редом с Купър на погребението на майка му и му помогна да уреди всичко необходимо.

Дори се опита да го разубеди да задълбочава нещата с Дейна, за бога.

Не е добра, Купър. Мислех, че под красотата й се крие нещо повече, но тази жена е плитка като детски басейн.

Това беше единственият случай, когато бяха спорили за нещо. Скоро след това Джак се извини, но така и не свикна с Дейна.

Джак беше най-истинският мъж, когото познаваше.

Докато изведнъж не напусна работата си и не започна да работи за баща си — нещо, което цял живот се беше клел, че не би сторил. Още тогава на Купър му се изясни, че се случва нещо, но Джак стана дистанциран и затворен, изобщо не говореше.

И после беше изчукал Дейна.

Купър се чудеше дали Джак тайно не е усещал привличане към жена му през цялото време… но това някак не пасваше. Беше му известно как се държи Джак към жените, които харесваше. Или поне така си беше мислил.

Въобразяваше си, че познава Джак Девлин по-добре от всеки друг.

Оказа се, че изобщо не го е познавал.

Именно от това го заболя най-много.

Не от загубата на Дейна.

А от загубата на най-добрия му приятел. На неговия брат.

Купър почувства в гърдите болка, която обикновено къташе дълбоко у себе си.

— По дяволите — промърмори и направи гримаса.

Отпи подсилваща глътка кафе и се помъчи да изтласка болката обратно в скривалището й.

* * *

Същата вечер барът беше по-натоварен от всякога. Пикът на сезона наближаваше и това се отразяваше на неговия бизнес. Сега вече заведението беше пълно с местни и туристи. Това, че беше така пълно, го караше да се мъчи да обуздае раздразнението си по адрес на сервитьорката му, когато тя се появи от помещението за персонала, препасвайки престилка.

— Лили, закъсня. Отново.

Тя се изчерви заради забележката и му отправи красива и умоляваща усмивка.

— Ужасно съжалявам. Не можах да запаля колата.

Дявол го взел, дори не си даваше труда да измисли прилично обяснение.

— Какво? Онази чисто нова тойота, която всъщност не е по джоба ти?

Тя отново се изчерви и забърза да раздига мръсни чинии. Кухнята вече беше затворила, но преди час тя щеше да им дойде наистина от полза.

— Приключих, шефе — Кросби се появи в края на бара. Кимна на Купър, потупа Стария Арчи по рамото и пое към вратата. Такъв беше маниерът на Кросби в последно време. Пазеше своите неща за себе си. Купър се постара да не се тревожи за готвача си. Не и докато се тревожеше за сервитьорката си.

Тя започваше да се превръща в проблем. От типа проблеми, които предпочиташе да избягва в живота си. Реши да постъпи именно така и прие поръчка от Райли, която заместваше Лили в салона.

— Добре, че умея да изпълнявам много задачи накуп — отбеляза Райли, докато той приготвяше двата джина с тоник, поръчани от нея. — Става все по-натоварено.

И не е от помощ, като имаш сервитьорка, която се възползва от теб, помисли ядосано.

Райли се подсмихна, все едно прочела мислите му.

— Шефе, постъпи, както е редно да постъпиш — произнесе многозначително и взе питиетата.

Отправи умислен поглед към Лили. Усмихваше се, докато вземаше поръчка.

Тя беше мило момиче, добра в работата си, когато решеше да се появи навреме… и той мразеше да уволнява.

Вратата на бара се отвори и през нея влезе точно човекът, нужен да разсее Купър.

Лекарката.

Цялото му същество се напрегна при вида на Джесика, придружавана от Бейли и Том.

Беше минала седмица, откакто я видя, и се налагаше да признае, че често мислеше за нея с надеждата тя отново да се появи в бара. Колкото повече време минаваше, без да я вижда, толкова повече се усилваше решимостта му да отиде да я потърси.

— Купър — Бейли се усмихна, докато приближаваше към бара с Том и Джесика по петите си. — Как си? — настани се на висок бар стол. Том зае този вляво от нея, а Джесика седна вдясно.

Както винаги, радваше се да види Бейли. Беше му като по-малка сестра. Най-сладката, най-забавната, най-прямата жена, която познаваше. Очите му се прехвърлиха върху Том Сътън. Той работеше за малка уеб компания в Дувър. Двамата с Купър бяха различен тип мъже, така че не общуваха кой знае колко, но, както изглеждаше, той правеше Бейли щастлива, а това беше единственото от значение.

Кимна на Том и той му се усмихна в отговор.

След това погледът на Купър се прехвърли върху лекарката. Очите му останаха миг по-дълго върху красивото й лице и тази нейна фантастична коса, а после поеха надолу.

Кръвта му се загря.

Беше облечена в тъмночервена блуза, горните няколко копчета бяха разкопчани и разкриваха цепката между гърдите й. Той мигом си представи какво имаше под блузата.

Почувства похот, но бързо я овладя, преди очите му да срещнат нейните.

— Добър вечер, докторе. Радвам се да те видя отново.

— Аз теб също — отговори тя с мек и топъл глас.

Дявол го взел, беше забравил колко харесваше звученето на гласа й.

— Каква отрова ще избереш тази вечер?

— Ще взема „Лонг Айлънд“.

Бейли я стрелна завистливо с поглед.

— О, това звучи чудесно. Но не бива. Формално погледнато тази вечер съм на повикване и може да се напия, ако избера „Лонг Айлънд“. За мен бяло вино.

— Имаш нужда от персонал — въздъхна Том. — Трябва да си върнеш живота обратно — обърна се към Купър. — За мен обичайното.

Той се зае да приготвя питиетата им, като през цялото време слушаше разговора им. Главно, за да чува Джесика да говори.

— Хотелът е моят живот — заяви Бейли.

— Не може една сграда да бъде животът ти.

На Купър щеше да се наложи да прояви несъгласие по този въпрос. Барът беше неговият живот. Беше абсолютно наясно какво имаше предвид Бейли.

— След като бизнесът ми се помещава в тази сграда, тогава да, тя е животът ми. Не целият ми живот, но наистина голяма част от него.

— Погледни Джесика — настоя Том. — Имам предвид, че тя е лекар и все пак успява да намери време да живее живота си.

— Ъъ… Какво имаш предвид с „тя е лекар“? Нима омаловажаваш моята работа?

— И би трябвало да добавя, че си позволявам една почивка в годината… През останалото време работя… Много — поясни Джесика.

— Не, не омаловажавам работата ти, миличка — Том пренебрегна напълно думите на лекарката. — Онова, което постигна с хотела, е изумително. Просто се тревожа за теб.

Купър се обърна с коктейла „Лонг Айлънд“ в ръка и в този момент Бейли целуна Том по устните.

— Добре съм — увери го.

Те останаха взрени един в друг и явно споделяха някакъв вид лична комуникация, а Купър погледна към лекарката и мигом беше запленен от онова, което зърна върху лицето й.

Не само, че там се долавяше намек за копнеж, но също така странна смесица от любопитство и тъга.

Тя погледна към него, залови го да я изучава и изражението й мигом се промени.

Интересно.

— Твоят „Лонг Айлънд“, докторе — остави чашата на плота пред нея.

— Благодаря — отказа да срещне погледа му.

— Шефе — провикна се Лили от другия край на бара.

Райли беше заета да приготвя друга поръчка и Купър неохотно се отмести от мястото, където седеше Джесика, за да изпълни поръчката на Лили.

През цялото време, докато работеше, поглеждаше крадешком към Джесика. Отстрани изглеждаше все едно двете с Бейли се познават от цяла вечност. Седяха близо една друга, бъбреха с лекота и близост и се смееха в един глас на онова, което им казваше Том.

Най-накрая му се отвори свободен момент, та да има възможност да се върне обратно при тях.

— И така, докторе — намеси се. — Харесва ли ти Хартуел?

Коктейлът трябва да я беше хванал доста бързо, защото му отправи далеч по-открита усмивка от преди.

— Обожавам го. Прекрасни хора — побутна Бейли с рамо и тя се изкиска. — Отлични гледки. Добри ресторанти. Хубава атмосфера. Никога преди не бях попадала в така сплотена общност. Тук всички сте като едно голямо семейство. Имам усещането, че сигурно бихте сторили всичко един за друг. Донякъде чак завиждам — усмихна се широко. — И, честно казано, това е най-добрият „Лонг Айлънд“, който някога съм пила.

Той кимна на комплимента й.

— Радвам се, че ти харесва. Искаш ли още един?

Стана му приятно, че й харесва абсолютно всичко. Допадаше му, че Джесика се впечатлява от любимите му неща в града. Но нещо повече от това — харесваше му, че тя прозира по-дълбоко от обичайните туристи. Долавяше кое прави това място така забележително — стабилната връзка между всички работещи на дъсчената еспланада, заради която идването на работа тук да те кара да се чувстваш, все едно се прибираш у дома.

— Да, моля.

Изведнъж той си представи друга ситуация, в която тя използваше думата „моля“ пред него. Щеше да я произнесе умоляващо, а не любезно. И двамата щяха да са голи.

Купър обърна глава, преди да е успяла да разчете в очите му какво си мисли.

— О, и аз ще поръчам още една чаша вино — подвикна Бейли зад гърба му и той долови развеселеността в тона й.

Беше напълно наясно за какво беше цялата работа. Бейли го познаваше от дълго време. Стрелна я с поглед през рамо.

— Ще изчакаш реда си, Бейли.

Тя му се усмихна многозначително.

— Разбира се, Купър.

Той й намигна и продължи да приготвя питието на Джесика.

— Един от гостите ми днес каза толкова ужасен виц, че чак беше забавен — подхвана Бейли зад гърба му.

— Джесика ли беше? — поинтересува се Том.

— Не, Шърман от Западна Вирджиния — обясни Бейли. — Добре, ето. Един будист спира пред сергия за хотдог и казва „Make me one with everything“^[1].

Купър поклати глава заради тъпия виц и погледна през рамо, а Джесика прихна. Това го накара да се усмихне.

Том въздъхна.

— Направо ужасен.

— Според Джесика беше смешен — запротестира Бейли. — Хайде, беше сладко смешен.

— Ето ти един сладко смешен — отговори Том. — Как наричаш християнин, който пропуска посещенията в църквата?

Купър се обърна да плъзне по бара коктейла на Джес и се залови да сипе наливна бира за Том.

— Не знам — Бейли се усмихна. — Как наричаш християнин, който пропуска посещенията в църквата?

— Крисчън Бейл^[2].

— О, боже — приятелката му потрепери, докато се смееше. — Този е ужасен.

— Според Джесика е смешен.

Беше самата истина, тя се кикотеше.

— Изглежда Джесика няма много високи стандарти за вицове.

Очите й проблеснаха развеселено.

— Наистина не са високи.

— Тогава ти ни разкажи виц, докторе — подкани Купър.

Тя отпи от питието си, като явно го обмисляше.

— О, хайде! — побутна я закачливо Бейли. — Всички са по-добри от този на Том.

— Моят го биваше повече от твоя, бейби.

Джесика я пресече тъкмо когато Бейли отвори уста да спори.

— Добре — лекарката остави чашата си. — Мъж и жена се опитват да въведат нова парола за компютъра си. Мъжът казва „Курами“, слято — Джесика се ухили. — Жената се гърчи от смях, защото на екрана се изписва „Грешка. Недостатъчна дължина“.

Купър се засмя заради това колко я забавляваше този глупав виц. И не само нея. Том се усмихна.

— Твоят печели.

— О, щом е позволено да говорим мръсотии, аз имам един — заяви Бейли.

Лили се появи до бара и Купър се отдалечи да изпълни поръчката й. Но Бейли беше достатъчно шумна, та да успява да я чува.

— Една майка приготвя вечерята за семейството в кухнята, когато влиза дъщеря й. Дъщерята пита „Мамо, откъде се появяват бебетата?“ Майката мисли няколко секунди и отговаря: „Ами, миличка, мама и татко се влюбиха и се ожениха. Една вечер влязоха в спалнята си, целуваха се и се прегръщаха, а после правиха секс.“ Дъщерята изглежда озадачена и майката продължава: „Това значи, че татко е поставил пениса си във вагината на мама. Така се получават бебета, миличка“. Детето дава вид, че разбира. „О, ясно — казва — но онази вечер като дойдох в спалнята ви, пенисът на татко беше в устата ти. Така какво се получава?“ Майката се усмихва и отвръща: „Бижута, скъпа. Бижута“.

Изведнъж Стария Арчи стовари длан върху бара и изкрещя към Бейли:

— Този си го биваше.

Джесика бършеше сълзи, а Том се смееше с пълно гърло.

— Хей — Райли се ухили на Бейли, докато сипваше наливна бира. — Смешно и вярно.

Очите на Купър се прехвърлиха обратно върху Джесика. Лицето й беше зачервено от алкохола и смеха. Изглеждаше щастлива. И й отиваше.

— О, не — Бейли измъкна телефона от чантата си и го долепи до ухото си. — Ало… Господин Полък, с какво мога да помогна? — затисна с пръст другото ухо и се намръщи. — Добре. Идвам веднага — затвори и погледна извинително към Джесика. — Налага се да тръгвам. Има проблем с душа в една от стаите.

— Тогава позвъни на водопроводчик — настоя Том, видимо раздразнен. — Прекарваме добре, Бейли.

— Знам — тя го погали любящо по бузата. — Но не мога просто да позвъня на водопроводчик. Налага се да бъда там, в случай че е нужно да преместя гостите в друга стая — погледна обратно към Джесика. — Съжалявам. Ти остани. Довърши питието си.

— Не ти ли е нужна помощ?

— Ти си ми гост. Разбира се, че не — Бейли я целуна по бузата. — Но благодаря, че предложи. До утре.

Том изропта под нос, остави пари на бара и се надигна.

— Какво правиш? — Бейли се намръщи.

— Идвам с теб.

— Не е нужно.

— О, напротив. Обеща тази вечер да останеш да спиш при мен. Това ще се случи единствено, ако дойда с теб.

Тя го изгледа кръвнишки.

Помежду им се настани напрежение, което дори Купър успя да почувства.

Бейли се насочи към вратата. Улови погледа му и помаха.

— Лека нощ, Купър.

Той й кимна, а тя пожела лека нощ на Стария Арчи и Райли. Том я следваше и се чумереше.

О, радостите на сериозната връзка.

Купър побутна чашите по бара към Лили и се насочи към Джесика, която отпиваше от коктейла и си играеше с телефона си.

Чашата й беше почти празна.

— Още един?

Тя сбърчи нос, което й придаде прелестен вид.

— Не знам дали е редно. Вече се чувствам доста замаяна.

— Както кажеш, докторе.

Джесика помисли за секунда.

— По-добре да мина на шардоне.

Когато след около минута остави пред нея чашата, тя отпи и после въздъхна.

— Обичам Бейли.

Купър се усмихна.

— Да, наистина е чудесна.

— Не, наистина я обичам. Тя е така мила. И толкова хубава. Истинска фея.

Това го накара да се закове на място за секунда. Нима през цялото това време беше грешал за свързаността между тях? Дали лекарката… Дали лекарката не играеше за другия отбор?

У него започна да се трупа разочарование.

Джесика се засмя.

— О, само да си видиш лицето. Не съм гей. Но и жените имаме право да демонстрираме привързаност помежду си, без да е замесен секс.

Той й се усмихна с облекчение.

— Не си гей, обаче си пияна, докторе.

— Подпийнала, не пияна. Не възразявам срещу това — повдигна рамене. — И не съм гей — повтори. — Просто преди не съм срещала жена като Бейли. Казва какво мисли и как се чувства, без да я интересува нищо.

— А ти не го ли правиш? — той се облегна на бара и доближи лице към нейното. Очите й се стрелнаха към устата му.

У него се разля топлина заради начина, по който гледаше устните му.

Джесика върна очите си върху неговите. От толкова близо той успяваше да зърне златните и зелени точици в огромните й кафяви очи. Прелестни очи.

— Понякога — отговори тя и се наведе по-близо, за да прошепне: — Например не съм убедена, че Том е точният човек за Бейли.

Той повдигна вежда.

— Какво те кара да мислиш така?

Тя сви рамене и сведе поглед към чашата си.

— Просто чувство. Не мога да го обясня.

— Е, тайната ти ще бъде запазена.

Тя отново вдигна поглед и му се усмихна мило.

— Имаш толкова сини очи.

Купър се усмихна.

— И аз така съм чувал.

— Цяла вечер ще флиртуваш с тази красива жена и ще я държиш за себе си или ще я представиш и на приятелите си? — провикна се Стария Арчи.

Купър въздъхна, задето ги прекъсват, изправи се и стрелна клиента си с поглед. Подлият стар мръсник се беше ухилил от ухо до ухо.

— Здрасти — Джесика помаха към него.

Стария Арчи й кимна.

— Аз съм Арчибалд Браун, но всички ми казват Арчи.

Лекарката се намръщи.

— Защо ти казват Стария Арчи, като имаш толкова отличително име като Арчибалд Браун? Ако това беше моето име, щях да настоявам да бъда наричана винаги Арчибалд Браун. Не Арчи, не Арчибалд, а Арчибалд Браун.

Усмивката на Купър се превърна в отражение на тази на лицето на Арчи.

— Е, може и да постъпя точно така. И с кого имам удоволствието да говоря?

— Арчибалд Браун, аз съм Джесика Хънтингтън.

— Доктор Джесика Хънтингтън — вметна Купър.

Стария Арчи повдигна вежда.

— Впечатляващо, докторе. Хирург ли си?

— Бях — отговори тя и здраво изненада Купър. — Преди бях стажант-хирург — обща хирургия.

Исусе, хирург. Хирурзите си бяха чиста проба рокзвезди.

Беше секси.

— Била си? — Стария Арчи наклони глава любопитно.

— Реших, че не е за мен. Биваше ме — добави, но не го каза с арогантност, а просто откровено. — Но… — повдигна рамене. — Не е за мен.

Купър искаше да научи повече, но нямаше да я притиска за тази информация пред публика. Стрелна Арчи с поглед, като безмълвно му поръча и той да не го прави. Стария Арчи разчете посланието.

Усмихна се към Джесика.

— Умна и красива. Ти си двойна беда, миличка.

Лекарката присви очи, но продължаваше да се усмихва.

— А ти си истински чаровник, Арчибалд Браун. Обзалагам се, че го казваш на всички момичета.

— Не, някои от тях са тъпи като галош.

Челюстта й увисна.

— Ужасно е да се говори така.

— Хей, наоколо има и много мъже, които са тъпи като галош. Не проявявам сексизъм.

— Само обиждаш.

— Просто съм откровен — оспори той.

— Усещам, че се нуждая от още едно питие, ако ще продължаваме да се опознаваме — отбеляза Джесика и разсмя Стария Арчи.

Купър прибра празната й чаша.

— Сигурна ли си, че искаш още едно, докторе?

Тя сбърчи нос.

— Мразя махмурлука. Ще поръчам вода.

— Дадено.

След час Стария Арчи вече беше на бар стола до Джесика. Двамата го забавляваха цялата вечер.

Най-накрая се появи Анита и ако се съдеше по изражението на Стария Арчи, беше му казала да си затътри задника у дома. Купър изчезна да изнесе боклука през задната врата на бара и като се върна, столът на Джесика беше празен.

— Лекарката в тоалетната ли е? — кимна към стола й.

Райли се усмихна многозначително.

— Не. Плати си сметката, поръча ми да ти пожелая лека нощ и си тръгна.

— По дяволите — промърмори разочаровано. А в следващия момент разочарованието му беше заменено от решимост. — Наглеждай бара.

Райли изсумтя.

— Все едно не знаех, че ще кажеш точно това.

Купър пренебрегна подкачането й и забърза навън от бара с надеждата да настигне лекарката, преди да се е прибрала в хотела. Първо, не му допадаше идеята да се разхожда сама толкова късно и второ, надяваше се да останат насаме. Искаше да я изведе на истинска среща и имаше желание да й покаже, че не търси просто поредното чукане, все едно тя е просто туристка, преминаваща през града му.

Умееше да бъде джентълмен и искаше да й го демонстрира.

Тъкмо се канеше да забърза по дъските, когато почувства познатите тръпки по гърба и нещо привлече погледа му към плажа.

И именно тогава я зърна.

Изпод стъпалата на Джесика се вдигаха облачета пясък, косата й се вееше зад гърба, а обувките и чантата й висяха от ръката. По това време на нощта беше хладно близо до водата, но ако се съдеше по това как се въртеше и се смееше, когато вълните обгръщаха глезените й, Джесика дори не го усещаше.

Тръпките се спуснаха надолу по гръбнака му.

Кръвта му закипя.

И изведнъж Купър вече нямаше чак толкова джентълменски намерения към сексапилната лекарка.

Джесика

Водата беше студена, но я чувствах прелестно върху парещата ми кожа. След като си угодих с коктейл „Лонг Айлънд“, бях редувала виното с вода, така че не бях пияна. Кръвта ми обаче все още беше загрята от алкохола и от седенето на бара срещу Купър Лоусън цяла вечер. Хладният морски бриз беше точно онова, от което се нуждаех.

Залитнах след лекото замайване от въртенето си, спрях на брега и се взрях в небето. Стъпалата ми потънаха във влажния пясък. Усещането беше приятно, дори отпускащо, и това, смесено с мекия звук на прибоя и необятната тъмнина на небето и морето, действаше наистина успокояващо.

Звездите бяха по-ярки, отколкото в града. Не бяха приглушени от градските светлини.

Бяха красиви.

Изведнъж косата ми настръхна и от устните ми се откъсна лека въздишка.

Може би Бейли беше права. Може би тук наистина имаше нещо магическо.

— Докторе?

За миг реших, че си въобразявам гласа в тъмното и го приписах на факта, че напуснах бара, без да се сбогувам с Купър.

Проявявах прекалена чувствителност към него, което не беше добре.

Онова, което предизвикваше у мен този непознат, този бар, ами… всичко това, представляваше нежелано усложнение.

Нечия ръка докосна рамото ми и този път подскочих и се обърнах уплашено.

Заляха ме облекчение и онова проклето привличане към него, докато се взирах в лицето на Купър.

— Куп… — името му прерасна в ахване, защото изведнъж се озовах в ръцете му и устата ми беше притисната у неговата.

Объркването ми бързо беше заместено от похот и целувката мигом стана неконтролируема. Едната му ръка беше на гърба ми, а пръстите на другата се преплетоха в косата ми и придържаха главата ми близо до устните му.

Всичко в начина, по който ме държеше, даваше да се разбере, че няма да позволи да му избягам.

И за няколко мига, заобиколена от усещането за сгряващата му сила и с кипнала заради ненаситната му, страстна целувка кръв, аз се отърсих от желанието да му избягам.

Вкопчих се в него с пръсти, мачкащи плата на тениската му и прославях усещането от отъркването на езика му в моя, твърдите мускули на гръдния му кош притиснати към моите гърди, възбуждащата здравина, с която пръстите му стискаха косата ми…

Изведнъж от телефона ми зазвуча мелодия и неприятната й пискливост ме върна рязко към действителността.

Измъкнах се от хватката на Купър и той ме пусна с неохота.

Взря се в мен с присвити очи, а устните му бяха апетитно подпухнали от целувките ни.

Стоях, вгледана в него, с отворена уста и шокирана.

— Докторе — подхвана той, но аз наведох глава и зарових в чантата си за телефона. Докато го измъкна навън, вече беше спрял да звъни.

Не бях изненадана да видя, че пропуснатото обаждане е от Андрю. Той беше единственият сред познатите ми, който би звъннал толкова късно.

Заля ме вина. Имах договорка с Андрю. Не се предполагаше, че ще тръгна да целувам друг. Без значение колко изкушаващо беше това!

Изгледах Купър кръвнишки.

— Какво беше това, по дяволите?

Той повдигна вежда заради тона ми.

— Нещо, което достави наслада и на двама ни.

— Дойде от нищото!

— Струва ми се и двамата сме наясно, че не дойде от нищото — направи крачка към мен и аз се запрепъвах назад. — Докторе, какво те спира да изследваш тази разгорещеност помежду ни?

— Като начало тук съм само на почивка. Няма как от това да излезе нещо добро. И… и…

Той направи нова крачка към мен, беше така близо, че гърдите му почти се отъркаха в тялото ми.

Коленете ми затрепериха заради близостта. Не можех да си спомня последния път, когато мъж бе накарал коленете ми да се разтреперят. Не мисля, че това изобщо се беше случвало.

Погледнах невярващо нагоре към Купър. Как беше възможно някой мъж да пробужда такъв сексуален апетит у мен?

— И? — подкани той и прибра кичур от косата ми зад ухото, а нежният допир на пръстите му върху кожата ми накара зърната ми да се втвърдят.

Заради вятъра е, излъгах сама себе си.

— Аз съм… Ъъ… Може да се каже, че се срещам с някого.

— Може да се каже, че се срещаш с някого?

По някаква причина се почувствах длъжна да обясня.

— С Андрю не сме във връзка, защото никой от двама ни не иска това, но се договорихме, че докато правим, каквото правим, няма да го правим с други.

Той скръсти ръце пред гърдите си и аз забелязах весели искрици в така сините му очи.

— И какво точно правите?

Прихнах.

— Знаеш какво.

Купър отново ме дари с онази своя крива секси усмивка.

— Докторе, нима правиш, каквото правиш, и не можеш да го изречеш на глас?

Засмях се, защото нямаше как да не го сторя, когато той ми се усмихваше така.

— Хубаво. Правим секс, само секс, но сме сексуално моногамни.

— Чукате се.

Бузите ми пламнаха и изведнъж почувствах облекчение, задето беше толкова тъмно.

— Да.

Той ме съзерцава около трийсет секунди. И тези трийсет секунди ми се сториха наистина много дълго време.

— Най-добре да се прибирам вкъщи — промълвих най-накрая и отстъпих една крачка.

Той кимна бавно.

— Ще те изпратя.

— Не е нужно.

— Без възражения.

И тъй като тонът му не оставяше място за спор, не понечих да възразя. Вместо това влязох в крачка с него, напълно и сто процента чувствителна към присъствието му. Още преди целувката бях чувствителна към присъствието му. Сега бях така чувствителна, че абсолютно всяко нервно окончание се беше пробудило заради близостта му. Тялото ми беше възпламенено и податливо. С други думи, готово за секс.

Съзнанието ми обаче се намираше в състояние на пълно объркване.

Ако можеше да се съди от целувката, сексът с Купър имаше потенциала да бъде върховен. Но Купър… Купър беше лоша идея. При него нямаше нищо между бялото и черното. Или поне така изглеждаше.

Едно на ръка това.

Още — съществуваше Андрю.

Освен това не исках връзка и следователно не желаех да усложнявам ситуацията тук.

Досега Хартуел ми харесваше особено много. Ами ако решах да се върна догодина за нова почивка? Преспях ли веднъж с Купър Лоусън, това би могло да направи нещата между нас наистина неловки. А и той беше приятел на Бейли. Това чувство би могло да повлияе на приятелството ми с нея. Не исках подобно нещо!

— Буквално успявам да чуя жуженето на мозъка ти — промърмори развеселено Купър.

— Не жужи — оспорих. — Прекалено уморена съм за такива неща.

— Да бе — хвърли ми кос поглед. — Уморена? След тази целувка?

Присвих очи.

— Леле, колко сме самонадеяни.

Той се подсмихна, устремил поглед право напред през плажа по посока на хотела.

— Разпознавам страхотната целувка, като я поделя с някого.

Направо се разтекох от този комплимент. Радвах се, че е почувствал електричеството между нас. Не! Не се радвах. Мамка му. Начумерих се.

— Беше просто прилична целувка.

Купър отметна глава назад и се изсмя гръмко.

— Да бе. Продължавай да си го повтаряш, докторе.

Реших, че занапред ще е най-добре да си държа устата затворена. Да разговарям с него само ме объркваше допълнително.

Мълчанието ни беше пропито със сексуално напрежение, докато се придвижвахме обратно към частта от дъсчената алея в близост до хотела. Всеки път, когато ръката му случайно се допреше до моята, все едно пращаше сигнали до гърдите ми, а те на свой ред пробуждаха тръпки в долната част на корема и между бедрата ми.

Беше нелепо!

— Оттук мога да продължа сама — казах с глас, леко предрезгавял от желание.

Очите на Купър се прехвърлиха върху лицето ми. Изведнъж чертите му се бяха изопнали, все едно знаеше точно какво си мисля и това го разочароваше. Аз го разочаровах.

Това стана още по-ясно, когато поклати раздразнено глава и продължи по пътя към хотела. Изпрати ме до самата врата и като се обърнах да пожелая лека нощ, той опря двете си длани във вратата и ме приклещи в капан.

Поех рязко въздух, без да съм сигурна дали трябваше да го спра, ако ме целунеше отново. Какво беше всичко това, по дяволите.

Купър се наклони към мен, а топлият му дъх погъделичка устните ми.

— Това не е краят, докторе.

И преди да успея да отговоря, той се отдръпна рязко от мен, прекоси верандата и си тръгна.

Останах загледана след него в състояние на пълен шок.

Виж ти.

Как се очакваше да устоя на изкушението, ако изкушението имаше всички намерения да бъде неустоимо?