Саманта Йънг
Единственото истинско нещо (28)

28.
Джесика

Бейли се вгледа в мен с пребледняло лице и очи, станали кръгли от тъга заради историята, която й бях разказала.

Купър ме увери, че не дължа обяснения на никого, но също така ме увери, че познава добре Бейли и знае колко ме обича тя. Каза ми, че ако реша да споделя с приятелката си, всичко, което би сторила тя, щеше да е да ме приеме и да ми помогне да осъзная, че съдбата ми не е да бъда отблъсквана от обичаните от мен. Също така ме насърчи да се свържа с Териза.

— Тя е твоя роднина, Джес. Дай й шанс.

Реших да проявя смелост и да последвам съвета му.

Първо щях да започна с Бейли.

Когато свърших да й описвам през какво бях преминала, тя просто поклати глава и по бузите й започнаха да се стичат сълзи, а после протегна ръце към мен и ме придърпа за така здрава прегръдка, че едва успявах да дишам.

Бейли се отдръпна и притисна длани в бузите ми почти по майчински.

— Как? — прошепна. — Как е възможно някой като теб да е преминал през толкова много? — усмихна се през сълзи. — Ти си най-смелият човек, когото познавам, Джес. Най-смелият човек, когото познавам.

У мен се разля облекчение. Беше мой ред да я прегърна, така че да я лиша от кислород.

— Благодаря ти — произнесох задавено.

— Не мога да повярвам, че си го пазила в себе си толкова дълго — отдръпна се леко. — Ще ми се да се беше обърнала по-рано към мен, та да бях имала възможност да ти влея малко здрав разум по отношение на Купър.

Засмях се.

— Да. Аз съм идиотка. Но това вече е зад гърба ни.

Ухили се.

— Добре. И така… На тема хотела. Това значи ли, че ще си те получа обратно?

Усмихнах й се извинително.

— Всъщност… Мислех си да кандидатствам за мястото в клиниката на доктор Дуган.

— Наистина ли? — сграбчи ръцете ми в своите, като изглеждаше искрено въодушевена.

Пак се засмях.

— Да. Доколкото схващам, ти не възразяваш, нали?

— Разбира се, че не, Джес! Ти си лекар, а не хотелиер. Не, че няма да ми липсва помощта ти — побърза да ме увери. — Просто ще се наложи да намеря друг, на когото имам доверие.

— Ще намериш — уверих я на свой ред аз.

— Това е наистина вълнуващо — дари ме с лукава усмивка. — Нямаш представа какво те очаква като лекар в малък град.

— Какво имаш предвид? — поинтересувах се, загрижена заради дяволитите пламъчета в очите й.

— Да си лекар в малък град значи постоянно да си лекар. Няма значение къде се намираш, навън за обяд или се разхождаш с Купър по плажа… Хората ще идват при теб, ще ти изплакват болежките си и ще очакват диагноза.

Направих физиономия, понеже не бях убедена, че ми харесваше как звучи това.

— Ще се наложи да си непреклонна от самото начало — отсече. — Казвай им „Елате в кабинета ми. В момента не работя.“

— Добре — това обаче не ме накара да те тревожа по-малко.

— И, разбира се, ако аз съм с теб, няма да ти се налага да обелиш и дума, защото аз ще накарам идиотите да се разкарат.

Изсумтях, защото знаех, че говори сериозно и ще го изпълни.

— И така — тя въздъхна. — Наред ли е всичко между вас с Купър?

Истината беше, че никога нямаше да забравя начина, по който ме гледаше и красивите думи, които изрече предишната вечер.

Боли ме неописуемо да знам, че си видяла, каквото си видяла, че си извършила, каквото си извършила, но то е било резултат от борба за оцеляване, сила, смелост и лоялност. Във всичко това не виждам друго, освен красота.

Не мислех, че е възможно да го обичам повече, отколкото вече го обичах.

— Повече от наред… но Купър има проблем — това беше втората причина, заради която дойдох при Бейли. Купър беше казал, че ще разговаря с Вон, но аз си мислех, че вече имах идея как да спрем Девлин да се опита да отнеме лиценза на Купър. Единственият начин лицензът му за алкохол да не бъдеше подновен беше Девлин да е подкупил някого в отдел „Лицензи“. Имах идея как да променим решението на подкупения. Представих на Бейли как стоят нещата и какво предлагах аз.

— Можеш ли да събереше всички за среща в „Купърс“ утре, преди барът да е отворил?

Бейли кимна с непоколебимо и решително изражение на лицето.

— Не се съмнявай, че ще го направя. Няма начин на Иън Девлин да му се размине.

Кимнах в отговор и се почувствах също толкова непоколебима. Купър обичаше бара си, а аз обичах Купър.

Шансовете да оставя някой да му го отнеме бяха като на снежинка в ада.

* * *

Докато товарех последните си неща в колата, обърнах се изненадано, заради хрущенето на камъчетата по алеята.

Красивият, но крещящ тъмносин Астън Мартин на Вон се движеше към мен. Облегнах се на колата си и го зачаках.

Слезе от автомобила, както винаги облечен в костюм от три части. Докато крачеше към мен, свали слънчевите си очила и аз се почудих колко ли влюбена трябваше да бях в Купър, та Вон Тримейн да не ми влияе по никакъв начин.

Усмихнах му се, сега вече напълно спокойна в негово присъствие, след като знаех, че не е студеният и корав бизнесмен, за какъвто искаше да го приемат всички.

— Тръгваш си — отбеляза и посочи към вече натоварения в багажника ми куфар.

— Да, канех се да се отбия в хотела, за да ти благодаря още веднъж. Наистина оценявам, задето ми позволи да остана тук.

Той махна с ръка.

— Купър ми каза, че вие двамата сте се помирили. Също така сподели за малкия проблем с Девлин.

— Във връзка с това…

— Аз ще се погрижа.

— Всъщност наистина бих се радвала да не го правиш, преди да сме изпробвали моя план.

Вон се намръщи.

— Купър не спомена, че имаш план.

— Защото на Купър не му е известно за моя план.

— И защо така?

— Защото Купър няма да се съгласи да ангажира хората със своите проблеми. Но Девлин е проблем за всички на дъсчената алея. Така че… утре… бъди в „Купърс“ в десет сутринта.

— Какво си си наумила, доктор Хънтингтън?

Скръстих ръце пред гърдите си, като се чувствах доста доволна от себе си.

— Нещо, наречено общност със здрав гръбначен стълб.

* * *

Купър беше отворил място в гардероба и скрина си за мен.

Боже, обичах този мъж.

Но не беше достатъчно за всичките ми вещи. Все така мебелите ми и голяма част от дрехите ми се намираха в гаража, който притежаваше в покрайнините на града. Исках си дрехите, но това вероятно значеше, че ще се наложи да преустроим втората спалня в дрешник.

Хм. Чудех се как ли би го възприел.

Колкото до останалите ми вещи… Ами, жилището на Купър ми допадаше каквото е, но може би щях да прегледам нещата си и да проверя дали нещо от тях нямаше да пасне.

Останалото можеше да бъде продадено.

— Нанасяш се при него? — беше попитал Матю, когато му звъннах да му съобщя какво се случваше в живота ми, а в тона му пролича лек шок. Прозвуча облекчен, като го уведомих, че съм признала за миналото си пред Купър.

— Помоли ме да се нанеса при него. Знам, че звучи прибързано, може би дори налудничаво, но за нас… не е, Матю. Струва ни се правилният ход. Не желая да губя повече време. Просто искам да бъда с него и по някакво чудо той иска да бъде с мен.

— Разбира се, че ще го иска. Късметлия е да те има.

— И той също го вярва.

— Хубаво — Матю въздъхна. — Е, сега наистина ще се наложи да пристигна и да се запозная с този тип.

— Така е. И си добре дошъл по всяко време. Ще се радвам да видя Пери и да я запозная с Джоуи, племенника на Купър.

— Със сигурност ще го направим. Радвам се за теб, Джес. Нямаш представа колко се радвам.

Това накара очите ми да се насълзят. Без значение колко радостна или тъжна бях, този човек винаги ме подкрепяше.

— Всъщност имам. Ела да ме видиш скоро, Мат.

— Ще го направя, миличка. Обещавам.

— Ще се опитам да издиря леля ми Териза — съобщих му. — Според Купър трябва да й дам шанс.

Мат остана смълчан на другия край на линията.

— Мат?

— Няма да се наложи да търсиш много надалече — произнесе най-накрая. — Имам номера й.

Застинах на място от шока.

— Имаш го?

— Когато прекрати отношения с нея, тя се обърна към мен. През годините я държах в течение за това какво се случва в живота ти. Не съм опитвал да те предам, Джес. Аз просто… Тя те обича. Липсваш й.

Сълзите заседнаха на гърлото ми.

— Боже мой — изпъшках. — Била съм такава глупачка.

— Била си уплашена. Тя го разбира.

— Ще… Ще ми изпратиш ли номера й?

— Веднага.

И го стори. Но аз не позвъних незабавно на Териза. Налагаше се да се подготвя за това. Така че посветих остатъка от деня да разопаковам, после се отбих в кабинета на Пол Дуган, за да представя сивито си, а сега се мотаех из къщата на Купър. Е, формално погледнато мотаех се в нашата къща.

Домът на Купър и Джесика.

Звучеше прелестно.

Лежах на дивана, четях книга, мъчех се да се задържа будна, докато Купър се прибереше у дома след затварянето на бара и размишлявах над това колко по-всеобхватни бяха чувствата ми към него сега, когато знаеше всичко.

И преди бях влюбена в него.

Но онова, което чувствах сега, беше толкова мощно, че ставаше чак малко всепоглъщащо. Не минаваше и секунда от деня, когато да не мисля за него и мислите пробуждаха добри пеперуди в корема ми.

При звука от двигател на кола на алеята аз се надигнах и зачаках да чуя тежките стъпки на синеокия грубоват тип с бархетна риза.

Усмихнах се широко, щом Купър пристъпи в къщата.

Той спря, като ме видя и погледът му ме погълна.

— Прибираш се рано — отроних кротко.

Купър тръгна към мен и мигом разпознах този плам в очите му.

— Пак помолих Райли да поеме.

Усетих познатото и сластно премятане в долната част на корема и съответстващото потръпване между бедрата ми.

— Имал си нужда от нещо, така ли? — прошепнах.

В отговор той хвана ръката ми и ме дръпна от дивана. Поведе ме забързано по стълбите и в спалнята си. Завъртя се и аз дори не бях в състояние да продумам, вече бях замаяна от похот, когато се съблече и после се захвана с мен. Бях гола, преди да съм успяла да прошепна името му.

После Купър ме побутна нежно на леглото и въздухът излезе от мен с хриптене, докато лежах в очакване и го наблюдавах как се настани на матрака с колене от двете ми страни. Гледах нагоре към него и в този момент пред мен беше целият свят.

Пламът в очите на Купър прерасна в нежна топлота, все едно бях изрекла на глас какво си мисля. С длани, опрени на матрака от двете страни на главата ми, той се наведе и допря устни до моите. Меките възбуждащи целувки станаха по-дълбоки, по-протяжни, по-сладки. Целувки, които поглъщаха всичко наоколо, докато от нас останаха единствено устни, и издихания, и любов. И тази любов подклаждаше онова, което винаги беше подклаждала между нас:

Страст.

Стиснах Купър през кръста и целувката ни стана груба, оставяща ни без дъх, отчаяна; въздъхнах от наслада в устата му, щом ерекцията му се притисна в корема ми. Устните му се откъснаха от моите и той прошепна името ми, преди да започне да реди целувки по брадичката ми. Горещата му и жадна уста направи пътека надолу по тялото ми, като че беше минала много повече от една седмица. Като че бяха минали години.

Погалих мускулестия му гръб, а после зарових длани в копринената му коса.

Когато тази негова гореща уста пое лявото ми зърно, тазът ми подскочи под него.

— О, боже — бедрата ми се притиснаха към тялото му, за да подканя за още повече близост и извих гръб, а той ме облизваше, засмукваше силно, като заедно с това щипеше другото ми зърно с палец и показалец.

— Купър — простенах в наслада.

Той вдигна глава и наблюдаваше реакцията ми, когато задвижи таза си срещу моя и членът му се отърка във вагината ми, с което накара да припламнат чувствени искри. Проплаках.

— Купър — произнесох умоляващо.

Той изръмжа и отново сведе глава, като сега ближеше другото ми зърно, понеже знаеше колко чувствителна бях на тези места. Продължи да засмуква, да ме дразни и измъчва, а аз почувствах силно напрежение в долната част на корема.

Дишах тежко и подръпвах косата му с пръсти, с което го карах да ръмжи от удоволствие и звукът завибрира срещу ареолата ми.

— Искам те в мен — изпъшках.

Но Купър не беше приключил да се люби с всеки сантиметър от мен. Придвижи се надолу по тялото ми и устните му оставиха целувки по целия ми корем. Потреперих, когато езикът му докосна кожата ми и се разтопих под него с ясното съзнание, че дестинацията му беше клиторът ми.

Целуна ме там. Облиза ме. Засмука ме. Треперех и се гърчех, а оргазмът ми клонеше към пълната си сила.

Напрежението у мен растеше и вече едва ми достигаше въздух, тазът ми застина за миг срещу устата му, когато се озовах на ръба на експлозията.

И после още едно облизване.

Полетях отвъд ръба, погълната от кулминацията си. Пулсирах срещу устата му, а после бях напълно отпусната, подвластна на удовлетвореност.

Удовлетвореност.

Думата не стигаше да опише удоволствието, което успяваше да ми предостави този мъж.

Купър се придвижи обратно нагоре по тялото ми и като отворих очи, се взрях право в неговите. Ръцете му бяха опрени от двете страни на главата ми, а долната част на тялото му беше притисната към моето.

Отново се разтопих заради любовта в погледа му. Някак си събрах сили да го придърпам към мен и да го целуна, а щом почувствах вкуса му върху езика си, изпитах потребност за още.

Прекъснах целувката, преди той да е успял да го стори, нетърпелива да му предоставя също толкова, колкото и той на мен. Опрях пръсти в рамото му и нежно го побутнах да легне по гръб. В очите на Купър припламна похот и той се отпусна на леглото с вирнат нагоре пенис. Имах нужда да е в мен. Но си наложих да проявя търпение, защото исках да му доставя наслада.

Наведох глава и Купър изръмжа още преди да съм го докоснала. Когато го поех в уста, коремните му мускули се напрегнаха и той размърда таза си под мен.

— Джесика — изпъшка и преплете пръсти в косата ми. — По дяволите, Джес.

Облизах пениса му по цялата дължина, като го подразних само за няколко секунди, преди да засмуча и вкуся солената му топлина. Масажирах основата му с ръка едновременно с движението на устата ми.

Стоновете му на наслада изпълваха ушите ми и караха зърната ми да се втвърдяват от желание. Станах по-хлъзгава и ханшът ми се движеше по своя собствена инициатива заради изпитваната потребност, а аз показвах все по-силна решимост да задоволя Купър.

Погледнах лицето му изпод мигли и изпитах неописуема радост заради обожанието в примижалите му очи. Бузите му бяха почервенели и гърдите му се повдигаха и спускаха на плитки тласъци, докато аз го водех към кулминацията му. Плъзнах свободната си ръка по долната част на корема му и почувствах лъщящата пот по кожата му.

Изстенах, а той затвори очи и произнесе името ми през скърцащи зъби.

— Свършвам — предупреди, но вместо да отскоча назад, както правех обикновено, аз останах на място, жадна за всичко, идващо от него.

Засмуквах го по време на еякулацията му, нещо, което не бях правила никога преди, и той не спря да потръпва за известно време след това.

Когато усетих, че се отпусна под мен, отдръпнах се и се вгледах в него.

Изпълни ме самодоволство и скочих от леглото, като разлюлях малко по-силно голите си бедра по път към банята.

Минута по-късно се върнах освежена. Купър ме следеше с поглед също като ловец, щом се показах от банята и очите му се спряха върху гърдите ми, които подскачаха при движението.

Моите очи се насочиха към члена му и бях силно развълнувана и впечатлена, като забелязах, че кръвта започва да нахлува обратно в него.

Усмихнах се и се върнах обратно в леглото, за да възседна отново тялото му.

Той се задейства бързо като светкавица и аз нададох тих възглас на изненада, щом ме тръшна по гръб. Кикотенето ми беше погълнато от дълбоката му целувка и аз обвих ръце и крака около него. Нищо не можеше да те зашемети така като осъзнаването, че мъжът, когото обичаш, те желае с настървеност, която не показва признаци да затихне.

Купър прекрати целувката, за да позволи на устните си отново да обходят цялото ми тяло, гърдите, корема, а където отиваше устата му, ръцете я следваха, стискаха нежно гърдите ми, преди да продължат надолу. Задържа се за кратко на колене и аз погледнах надолу към него, затаила дъх в очакване.

Проплаках, когато палецът му притисна клитора ми.

А после вкара два пръста в мен. Извих гръб и разтворих крака, за да го поема по-дълбоко.

Беше в настроение да проточва очакването, да ме измъчва, но аз бях така възбудена от това да го засмуквам, че търпението ми достигаше лимита си.

— Джес — изръмжа той, като движеше пръсти навътре и навън от мен. — Подгизнала си.

— Обичам те в устата си — изстенах.

— От небесата — отрони той с потъмнели очи. — Наистина си пратена от небесата.

Прехапах устна заради сладките му думи, като се постарах да потисна усмивката си, но не успях.

— Купър… Искам те в мен. Моля те.

Никога не успяваше да устои на моето „моля те“.

Внимателно извади пръсти, опря длани от двете ми страни и се придвижи нагоре.

— Сега — насочих таз към него.

Купър присви чувствено взор и аз бях погълната от възбуда, когато разтвори грубо краката ми и проникна в мен.

Извих гръб и изплаках от наслада на облекчение. Обожавах да усещам запълващите му размери вътре в себе си. Когато бяхме така, нищо друго не съществуваше.

Бях приела, че ще подходи бързо и страстно, но за моя изненада Купър почти излезе от мен с проточено движение, преди да се притисне обратно навътре със също толкова мъчително бавен тласък.

Очите ми бяха приковани към лицето му и аз бях напълно хипнотизирана от изражението му, от смесицата първична сексуалност и любов в погледа му. Всеки мускул в тялото му беше напрегнат, докато той полагаше усилия да се люби с мен нежно, бавно, чувствено.

Очите му ме следяха, наблюдаваха как устните ми оформят името му, как гърдите ми потрепват заради неговите тласъци, и забелязах, че започва да губи контрол.

— По дяволите, Джесика, обичам те — произнесе задавено, все едно изпитваше болка.

— И аз те обичам. Обичам те повече от всеки друг — казах му, защото имах нужда да знае, че не е сам във всичко това. Нито за миг.

Думите ми прекършиха малкото му останал контрол и в следващия момент той вече се движеше по-забързано и по-настоятелно и навлизаше по-дълбоко.

— Стигни докрай, Джесика — нареди с гърлен глас. — Дай ми всичко.

— Да. Ще го направя — обещах, докато отвръщах на тласъците му. — Винаги.

Устните му се разтвориха и той се поколеба за секунда.

— Джес — произнесе, почти останал без дъх и усетих членът му да пулсира в мен преди освобождаването му да ме тласне към моето собствено.

Мускулите във вътрешността ми завибрираха около пулсиращия му пенис и двамата заедно се оставихме на кулминацията.

Купър се строполи отгоре ми и някак си аз успях да събера сили да обвия ръце около нето.

Усещах неговото благоговение, без да му се налага да казва една дума, защото аз чувствах същото.

Преди никога не бяхме свършили в такъв синхрон.

Всъщност никога не бях преживявала нещо подобно в живота си.

— Еха — прошепнах най-накрая.

Тялото му се разтресе срещу моето, а членът му потрепваше вътре в мен и аз бях погълната от топлина заради усещането за удоволствието, което изпитваше. Купър вдигна глава, а очите му се усмихваха.

— Меко казано, Джес — промърмори срещу устата ми. — „Еха“ е много меко казано.

Засмях се и смехът ми се сля с неговия.

И ето така започна животът ни заедно.