Саманта Йънг
Единственото истинско нещо (17)

17.
Джесика

Бейли ми се ухили многозначително, когато ме видя да влетявам в хотела в изпомачканата рокля, която бях носила предишния ден. Беше ангажирана в разговор с един от гостите, та не успя да ме погне на темата, но знаех, че нямаше да се наложи да чакам дълго, преди да се случи.

Тъкмо се бях преоблякла, когато чух почукване на вратата и ми се наложи да се отърся от ступора си. Дори обличането се беше превърнало в еротично действие за мен. Все едно Купър беше пробудил нещо в кръвта ми и дори само пробягването на собствените ми пръсти по кожата ми, отъркването на тъканта в тялото ми, извикваха спомени за устните му, за ръцете му, за това как се движи в мен.

Олеле.

Беше ми ясно, че сигурно съм поруменяла, и от изражението на лицето на Бейли, когато отворих вратата, разбрах, че не греша.

— Разкажи ми всичко — настоя и влезе в стаята с решителна крачка.

Затворих вратата за малко усамотение и приех факта, че наистина нямах друг избор, освен да й разкажа. Никога не бях имала приятелка, с която да обсъждам момчета. Никога не бях имала момче, което да обсъждам. Ухилих се лекомислено.

— О, боже мой — тя се изсмя силно заради моето изражение. — Понасяш го зле.

— И с теб би било така — отговорих отбранително. — Само да беше прекарала нощта, която имах аз.

Степента на ентусиазъм на Бейли се повиши десетократно и тя запляска доволно с ръце, наподобяваща тийнейджър повече от всякога преди.

— Разкажи ми всичко.

— Снощи, като се събудих, отидох да го видя, защото просто… не знам… Предполагам, имах нужда. Като стигнах там… ами… — усмихнах се, цялата пламнала заради спомена. — Правихме секс на маса в бара му.

— Стига бе! — тя ме перна по ръката и се засмя. — На коя маса? Защото колкото и да е секси всичко това, бих предпочела да я избягвам.

Поклатих глава.

— Убедена съм, че той вече се е погрижил за нея.

— Секс на маса в бара му. Това е секси.

— О, и представа нямаш.

— Толкова добър значи?

— Най-добрият, който съм правила в живота си.

— Мили боже. А после какво стана?

Разказах й как сме отишли в апартамента му, където той се люби с мен. Как сме заспали в обятията един на друг, колко защитена, но същевременно възбудена се чувствах, като се събудих в ръцете му, как той отново се люби с мен и после ме изчука под душа.

Като свърших, Бейли ме наблюдаваше с неприкрита завист.

— Вие с Том също имате добър сексуален живот, нали?

Тя се поколеба за секунда, преди да кимне малко забързано.

— Разбира се.

Хм.

Не бях убедена.

И това ме изненада, защото те даваха вид на наистина влюбени.

— Но може би е възможно двама души да са влюбени и да не правят велик секс.

— Това между вас с Купър обаче звучи като секси на много по-високо ниво — обясни тя с известно благоговение. — Звучи като нещо много специално.

Усмихнах се.

— Мисля, че е такова. Надявам се да е така. Както и да е, днес съм прекалено пренавита просто да се мотая наоколо, та се надявах да ме въведеш в работата.

— Искаш да започнеш по-рано ли?

— Стига да не възразяваш.

— Разбира се, че не — Бейли скочи на крака. — Да се залавяме.

Първо отидохме в малкия й офис, където тя ми показа как да си служа със системата им за резервации. Резервациите идваха онлайн посредством сайтове за хотели, туристически сайтове и нейния собствен уебсайт. После се прехвърлихме на рецепцията, където тя разполагаше с друг компютър с качена същата система за резервации.

— Първо ще говоря с Мона, за да я уведомя, че ще те заведа в кухнята да прегледаме менюто, часовете за хранене и други подобни. Този следобед ще пристигнат нови гости: господин и госпожа Ъркхарт. Поздрави ги дружелюбно, непринудено, просто бъди естествена. Регистрирай ги, като използваш компютъра, дай им ключа — тя посочи към заключения шкаф зад бюрото на рецепцията и ми подаде ключа за шкафа. — А после ги заведи до стаята им.

Беше доста ясно, така че не се боях, че ще объркам нещо.

— Дай ми пет минути да поговоря с Мона.

Преглеждах системата за резервации, запознавах се с начина й на работа и тъкмо погледнах за часа на пристигане на новите гости (също така хвърлих поглед да проверя кои са късметлиите, които ще се настанят в стаята ми, щом ваканцията ми приключи официално), когато камбанката над вратата задрънча.

Вдигнах поглед и се усмихнах, готова да посрещна новите гости.

На входа обаче стоеше сама жена и се озърташе из хотела.

Заобиколих бюрото.

— Мога ли да ви помогна?

Жената се насочи към мен, като ме оглеждаше неприкрито от глава до пети, изучаваше всеки сантиметър от мен с настойчивост, която мигом ме подразни. Тя беше изключително красива и не беше приятно да си така отявлено преценяван от когото и да било, а какво оставаше от така впечатляваща жена.

Раздразнението ми се усили допълнително, когато тя ме дари със самодоволна усмивка. Това обаче не отне от красотата й. Тя беше малко по-висока от мен, по-слаба, със загоряло и атлетично тяло. Кестенявата й коса с дължина до рамене обрамчваше лицето й с добре оформени вълни, а краищата й бяха изсветлени в карамелено руси кичури. Очите й бяха леденосини и ъгълчетата им бяха екзотично извити. Съвършеният малък нос съответстваше идеално на симетричните й идеални устни и подхождаше добре на високите й скули. Не мисля, че някога преди бях срещала толкова красива жена.

Стоеше пред мен в бялата си лятна рокля, която прилепваше плътно към хармоничните й форми и излагаше на показ дългите й слаби крака. Изведнъж ме обзе ужасно чувство.

— Ти ли си лекарката? — попита.

— Да.

Тя присви очи.

— Аз съм Дейна. Жената на Купър Лоусън.

Неприятното чувство се усили.

Това… беше бившата на Купър?

Бейли не беше преувеличила, когато я описа като „абсолютно великолепна“.

Мили боже.

Почувствах да ме залива вълна на несигурност и мигом възнегодувах срещу нея.

— Имаш предвид бивша жена — обади се Бейли, която се появи от трапезарията и се запъти делово към рецепцията. Никак не изглеждаше доволна и това беше доста меко казано. — Какво, по дяволите, правиш тук, Дейна?

Дейна стрелна ядосано Бейли с поглед, преди да насочи вниманието си обратно към мен с широко ококорени очи, излъчващи престорена невинност.

— Тук съм единствено да предупредя доктор Хънтингтън да стои настрана от Купър. Повярвай ми, това е приятелско предупреждение, защото в противен случай той ще разбие сърцето ти.

Присвих очи към вещицата пред мен. Отговаряше на всичко, което бях чувала за нея, че и отгоре, и не можех да повярвам на дързостта й да се появи тук, за да ме сплаши.

— И по каква причина е това? — попитах, като се погрижих да прозвуча отегчено.

— Защото двамата с него имаме недовършени отношения. Аз допуснах грешка и ще се постарая да се реванширам за нея. Ако у теб има някаква доброта като човек, ще отстъпиш крачка назад и ще ме оставиш да спася брака си.

Заяви го, все едно бе нещо напълно приемливо.

Бях потресена. Повече от потресена. Освен това започвах да се тревожа сериозно, че тази жена щеше да представлява проблем за нас.

Бейли обаче отвори уста и изглеждаше така възмутена, че ми беше ясно как най-хапливата забележка щеше да дойде от нея. Бързо поклатих глава към нея в безмълвно предупреждение да остави нещата в мои ръце.

Тя стисна здраво уста.

Пристъпих към Дейна и тя изненадано отстъпи една крачка назад, преди да успее да прикрие учудването си с престорено равнодушие.

Хм.

Надявала се е да се окажа слаб противник.

Е, бях се сблъсквала с по-значими и по-големи неща от бившата съпруга на Купър и нямаше начин да се дам така лесно. Особено сега, когато пред нас съществуваха толкова много възможности. Купър ме правеше щастлива и аз бях вложила прекалено много в това щастие, за да допусна да ми бъде отнето.

— Нека си изясня; изневерила си на един добър мъж — не с кого да е, а с най-добрия му приятел, с което си му отнела и приятелство, освен че си го предала — и сега идваш тук да ме предупредиш да стоя далеч от него? Ако имаш у себе си поне малко благоприличие, ще позволиш на Купър да бъде щастлив и ще го оставиш на мира.

— Купър ме обича — Дейна вирна брадичка предизвикателно. — Ние имаме съвместна история. Не можеш да я победиш. Искам си го обратно и те предупреждавам, винаги получавам каквото искам — подсмихна ми се. — Последно предупреждение: ще си получа Купър обратно и не ме е грижа какво ще се наложи да предприема, за да го имам.

У мен закипя ярост не само заради казаното от нея, а и заради мисълта да нарани Купър. Инстинктът ми да го предпазя ме накара да се изправя пред нея по начин, за който знаех, че не е очаквала.

— Заплашваш ли ме?

В очите й се прокрадна нещо наподобяващо несигурност, преди тя бързо да го прикрие.

— Само те предупреждавам — повдигна рамене и после ми се ухили също като акула. — Нека най-добрата спечели.

Камбанката над вратата издрънча, когато тя се изстреля навън от хотела.

С Бейли стояхме в шокирано мълчание в продължение на няколко секунди.

И после:

— Какво. Беше. Това. По дяволите? — отрони Бейли.

Направо ми призля от мисълта, че вече имах враг в новия си град.

— Нали няма да скъсаш с Купър? — попита Бейли, видимо загрижена.

— Дявол го взел, не — вирнах брадичка и почувствах как упорита решимост възпламенява кръвта ми. — Тази противна вещица е наранила някого, на когото държа, и няма начин да допусна да го стори отново — тонът ми омекна при мисълта за него. — Истината е, че според мен помежду ни съществува нещо специално и той е на същото мнение. Няма да му го отнема заради някаква разглезена малка пикла.

Бейли се усмихна широко.

— Добре.

— Детинска част от мен иска да разгласи за връзката ни из целия град — признах.

Тя се засмя и прехвърли ръка през раменете ми.

— О, боже мой, ние наистина сме сестри по душа.

Купър

От тълпата жени около масата за билярд долетя смях и Купър положи максимални усилия да го пренебрегне.

Това искаше тя.

Неговото внимание.

Когато по-рано същата вечер Дейна се появи в кръчмата прекалено издокарана в късата си черна рокля заедно с групичка също прекалено натруфени нейни приятелки. Той знаеше, че не може да допусне сцена. Ако вдигнеше скандал, все едно й даваше доказателство, че се вълнува от нея.

И без друго всичките му редовни посетители й отправяха убийствени погледи, неспособни да повярват, че тя имаше дързостта да цъфне тук.

Купър беше прекарал предишната вечер в леглото с Джесика, където се опитваше да заличи раздразнението си от появата на Дейна.

Сега тя се беше върнала да се занася с него и той не беше напълно убеден какъв е най-добрият подход.

— Това не е за вярване — отбеляза Оли, докато сипваше наливна бира на клиент. Оли работеше вечерна смяна заедно с него вече от доста време и като всеки жител на Хартуел беше наясно с цялата история около Дейна.

— Просто не й обръщай внимание — отвърна Купър.

— Би трябвало да я изхвърлиш.

— Няма да й предоставя това удовлетворение.

— По-хладнокръвен си от мен, шефе — въздъхна Оли.

Купър изръмжа, довърши коктейлите за Дейна и бандата й и ги предаде на Лили. Тя не преливаше от щастие.

— Наистина ли се налага да й сервирам?

— Да. Но не е нужно да го правиш с усмивка.

В очите й проблесна пакостливо пламъче.

— Нямаш грижа, шефе.

Той поклати развеселено глава, а вниманието му беше привлечено мигом, щом вратата на бара се отвори.

Чувство за очакване приповдигна настроението му, когато влезе Джесика, придружавана от Бейли. Джес носеше джинси, които сякаш бяха излети по дългите й крака, и черна тениска без ръкав, която показваше щедра част от цепката между гърдите й. Кройката беше с припокриване и завършваше с голяма фльонга отстрани — на практика отлична покана да разтвори проклетото нещо.

Определено щеше да го свърши по-късно.

Тя приближи право към него, като през цялото време му се усмихваше и той усещаше, че отвръща със същото.

— Здравей — поздрави го и се намести на бар стола пред него.

— Здравей и на теб — отвърна той и сведе поглед към устните й. — Само това ли ще получа?

— Хм — тя го огледа. — Днес бил ли си послушен?

Потребността му от нея нарастваше все повече.

— Всъщност не, докторе — промърмори той и се наведе над бара, та само тя да може да го чуе. — Днес през главата ми минаваха какви ли не мръсни мисли.

Джесика прехапа устна в опит да възпре въодушевената си усмивка.

— Свързани с мен, надявам се.

— До последната.

— В мръсните мисли няма нищо лошо — промърмори в отговор тя и също се наведе напред.

Целувката му беше мека и сладка, докосна с върха на езика си нейния и после се отдръпна.

— Дразниш ме — промърмори тя с широка усмивка.

Някой прочисти гърло. Шумно. И именно тогава Купър си припомни къде се намираха.

По дяволите. Лекарката си имаше свой начин да кара всичко на света, освен нея да изчезва.

Бейли беше онази с прочистеното гърло.

— Просто реших да ви подсетя, че си имате публика — помаха към него с един пръст като малко момиче.

— Бейли — отбеляза присъствието й той.

Тя му се усмихна.

— Как вървят нещата?

— Било е и по-добре — намеси се Оли, който се беше появил от другия край на бара. — Имаме си компания — стрелна с поглед зоната с масите за билярд.

Купър въздъхна и се подготви за реакцията на Бейли. В мига, щом зърнеше Дейна, щеше да обясни на Джес коя е тя. И Купър не очакваше с нетърпение този момент.

За неговата изненада Бейли и Джесика придобиха шокиран вид, когато се обърнаха да погледнат.

Какво по дяволите…

— Дейна? — простена Бейли и завъртя глава да му отправи убийствен поглед, но Купър беше прекалено ангажиран да изучава лицето на вече пребледнялата Джесика.

— Докторе? — отрони, а в главата му се промъкна грозно подозрение. — Моля те, кажи ми, че преди не си срещала Дейна.

Бейли се намръщи.

— Разбира се, че е. Вчера. Когато…

— Бейли — накара я да млъкне Джесика.

Вместо да кротне, Бейли я изгледа ядосано.

— Не си му казала?

— Какво да ми каже? — тросна се той.

— Не исках да го стресирам — просъска Джесика.

— Да го стресираш? Той има право да знае, че тя те тормози.

— Какво? — този път гласът му беше по-силен и привлече внимание, но Купър не даваше пет пари. Кръвта му бързо приближаваше точката на кипене, когато спираше да действа здравият разум.

Джесика погледна към него, а в прелестните й очи се четеше неохота.

— Вчера дойде в хотела да ме предупреди да отстъпя — обеща да предприеме каквото е нужно, за да си те върне обратно и заяви, че накрая, когато победи, аз ще свърша с разбито сърце.

— О, а освен това се представи като твоя жена — изпухтя Бейли. — В сегашно време.

Каква шибана история само!

Завладя го мисълта, че Дейна ще се опита да му отнеме Джесика, както му беше отнела всичко друго.

Нямаше начин да стои отстрани и да я остави да й се размине подобна гадост.

— Здравейте, всички — изведнъж до Бейли изникна Далия с широка усмивка на лицето.

Купър почти не отчете присъствието й. Гневът му го заслепяваше.

Заобиколи бара и вдигна плота с такава ярост, че за малко да го изкърти от пантите. Беше смътно наясно, че някой вика името му, но нямаше да спре заради никого.

Дейна вдигна поглед точно преди да удари топка върху билярдната маса, а приятелките й се обърнаха да го наблюдават как приближава с напориста крачка към тях.

Докато крачеше към нея, забеляза неудобство в изражението й.

Хубаво.

Избута от пътя си две от приятелките й и се опря на масата за билярд, така че лицето му да се изравни с това на Дейна. Искаше думите му наистина да проникнат в главата й.

— Чуй ме много добре. Между нас с теб е свършено, Дейна. Свършено. Не те искам. Никога няма да те поискам отново и не разбирам колко пъти трябва да го повторя, преди да го проумееш. Така че… Отправиш ли отново заплахи към Джесика или тормозиш ли ме отново, ще се обърна към шерифа, защото се държиш като шибана откачалка.

Дейна потрепери.

— Разбираш ли ме?

Тя го гледаше шокирано.

— Разбираш ли ме? — кресна той.

Целият бар беше притихнал.

Дейна преглътна и се отдръпна от него. Кимна бавно.

Купър също се изправи.

Не можеше да я понася пред погледа си.

Поуспокои се малко, защото усети, че най-накрая е успял да предаде посланието и каза с по-тих, но не по-малко ядосан глас:

— Сега се разкарай от бара ми и никога не се връщай, мамка ти.

Някои от приятелките й изглеждаха засрамени, докато взимаха чантите си, но не и Дейна. Тя задържа главата си високо вдигната, докато напускаше бара и отказа и за секунда да изглежда унизена.

Когато беше по-млад, той си мислеше, че тя притежава сексуална самоувереност. Сега знаеше, че опира само до сляпа арогантност.

Купър хвърли поглед към присъстващите. Всички се бяха втренчили в него. По лицата на редовните му посетители се четеше съчувствие, докато туристите изглеждаха несигурни.

Дявол го взел.

— Съжалявам за неудобството — викна, докато крачеше обратно към бара. — Следващото питие е за сметка на заведението.

Това би трябвало да успокои туристите.

Колкото до него… Кръвта му още бушуваше. Очите му се спряха върху Джесика. Знаеше точно как иска да употреби адреналина, вилнеещ в организма му, но тревожното изражение, което беше надянала тя, му подейства като предупреждение.

Вмъкна се обратно зад бара.

— Налагаше се да бъде казано, Купър — Оли го потупа по рамото.

Той кимна към него, но се насочи право към Джесика.

Не знаеше какво да каже.

Искаше да научи какво се върти в главата й.

Тя изглеждаше, все едно искаше да научи какво се върти в неговата.

Но наоколо имаше прекалено много хора, та да бъде проведен този разговор.

— Хм… — обади се Далия. — Какво беше това, на което се натъкнах?

Бейли се усмихна на приятелката си.

— Далия, запознай се с Джесика. Джесика е новата половинка на Купър и нашата нова най-добра приятелка.

Далия се засмя, като погледна още намиращата се в шок Джесика.

— О. Сега всичко си идва по местата.

— Какво си идва по места? — изведнъж до тях беше изникнал Вон, който се настани на свободния бар стол между Джесика и друг клиент.

Бейли го изгледа кисело.

— Какво правиш тук?

— Тук съм да ви съобщя добрите новини — отговори той, но тонът му издаваше, че са точно обратното на добри.

— О, и какви са добрите новини? — поинтересува се Далия.

Вон погледна към Купър, а безпокойството в очите му накара Купър да застине и отвлече мислите му от сцената с Дейна.

— Джордж Бекуит продава. Иън Девлин злорадства из целия град как най-накрая ще се сдобие с имот на дъсчената еспланада.

— Мамка му! — тросна се Бейли.

Вон я стрелна с печален поглед.

— По изключение сме на едно и също мнение, госпожице Хартуел.

Джесика

Все още бях така зашеметена заради сцената, в която Купър изхвърли бившата си жена от бара, че когато Вон смени темата, това ми подейства като камшичен удар.

Все едно беше изникнал от нищото.

— Иха, нещата тук наистина са станали интересни — отбеляза Далия до мен. — Повече не ме пускайте на почивка.

— Интересни? Това не е интересно — изпухтя Бейли. — Ужасяващо е.

Объркана, аз вдигнах ръка, за да ги накарам да замълчат. Разбирах, че никой не харесваше семейство Девлин, но те се държаха, все едно са чули новина за Армагедон.

— Добре, наясно съм, че Иън Девлин е безскрупулен, но защо точно е толкова ужасно нещо да притежава имот на дъсчената еспланада? Това не би ли означавало, че най-накрая ще престане да ви преследва?

Бейли въздъхна.

— Тук всички работим заедно. Е — изгледа подозрително Вон. — Повечето от нас работят заедно и никой няма желание да си сътрудничи с Девлин.

Вон се облегна на бара до мен и изведнъж се почувствах в плен на светлосивите му очи, фокусирани върху мен.

— Въпреки липсата на ентусиазъм на госпожица Хартуел по отношение на мен, помежду ни не съществуват проблеми. Всеки знае мястото на останалите тук. Девлин обаче е от типа хора, които обичат да създават неприятности и освен това има определени виждания за дъсчената еспланада. Всичко това — барът на Купър, хотелът на Бейли, сувенирният магазин на Далия, ресторантът на Айрис и Айра и съседната книжарница — не се вписва в представите на Девлин. Той иска да изравни всичко със земята и да създаде нещо луксозно, модерно и лъскаво. Разбирай магазини на европейски дизайнери и петзвездни ресторанти.

— Твоят хотел пасва на това описание — посочи Бейли.

Вон отново я стрелна с поглед.

— Наясно съм. Но моят хотел просперира, защото дъсчената еспланада на Хартуел е популярна. В този си вид. Основен принцип в живота и бизнеса, госпожице Хартуел: ако нещо не е повредено, не го поправяй.

От чутото за концепцията на Девлин за нова дъсчена алея схванах, че той искаше да унищожи всичко, което обичах тук. Искаше да й отнеме всякакъв характер и автентичност и да я превърне в място за елита.

— Не може да направи такова нещо — отсякох.

Изведнъж Купър се протегна и хвана ръката ми.

— Проблемът е, че не знаем на какво точно е способен Девлин. Непочтен е. Безскрупулен. Ако стане част от тази общност, най-малкото ще донесе в живота ни повече стрес.

— Джордж със сигурност няма да продаде на него — намеси се Далия, но думите й прозвучаха тревожно.

Вон се изправи на мястото си до мен. Изражението му беше мрачно.

— Бекуит се мести в Канада за постоянно. Ще продаде на предложилия най-висока цена.

Бейли направи гримаса.

— Джордж не е само бизнесмен, Тримейн. Също така е жител на Хартуел. Няма да продаде на Девлин.

Той изръмжа невярващо в отговор.

— По-лошият възможен сценарий — вметна Купър. — Може и да продаде.

— Е, ти имаш купища пари — посочи Бейли към Вон. — Ти го купи.

— Аз съм бизнесмен. Имам хотел тук. Не ми трябва втори. Не преследвам, каквото не ми е нужно.

— Ами онова, което искаш? — изпухтя тя.

Стоманеносивите му очи изведнъж се присвиха, а тонът му стана гърлен, секси и доста опасен.

— О, госпожице Хартуел, едва ли ще ти хареса, ако подгоня онова, което искам.

Ококорих се заради очевидния намек и крадешком се опитах да хвърля поглед към Бейли. По изключение беше успял да я накара да млъкне. Устните й бяха разтворени в шок и личеше, че се мъчи да си разясни какво означаваше коментарът му.

Погледнах към Купър, който беше забил очи в бара и се подсмихваше развеселено. Той почувства, че го наблюдавам и вдигна очи към мен, забеляза ококорения ми вид и се ухили.

— Хм, въпросът е — Далия отправи озадачен поглед към Вон, — че трябва да предприемем нещо, за да го спрем. Идеи?

— И това е знак да си вървя — отвърна Вон.

— Разбира се — сряза го Бейли. — Разбира се, че ще си тръгнеш.

— Явих се единствено като вестоносец.

— Подхожда ти да носиш вести за гибел. Добра работа — отбеляза тя със сарказъм.

Той завъртя очи към Купър и направи страдалческа физиономия.

Купър едва се удържа да не се разсмее.

— Благодаря за информацията.

Вон кимна, преди да се обърне към мен.

— Лека нощ, доктор Хънтингтън.

— Можеш да ми казваш Джесика — отговорих.

Чух Бейли да изписква от възмущение зад мен.

Той също я чу и се усмихна.

— Джесика — отмести очи към Далия. — Госпожице Макгуайър — Вон тръгна към вратата, без да удостоява Бейли с поглед и подвикна през рамо: — Лека нощ, госпожице Хартуел.

— Тримейн — изръмжа под нос Бейли.

Костваше ми огромни усилия да не избухна в смях.

— Дявол го взел — провикна се изведнъж Стария Арчи от другия край на бара. — Това помрачава нещата, но все така помня как каза, че следващото питие е от заведението, Купър.

— Как иначе, Арчи — отвърна Купър и се запъти да го обслужи.

В мига, щом Арчи се обади, аз се замислих за Анита и се почудих как ли вървяха нещата при нея. Арчи нямаше вид да е угрижен и допуснах, че резултатите още не са излезли.

— Здравей, Арчи — Далия седна на бар стола до Бейли. — Как е Анита?

— О, не се чувства особено добре. Правят й някакви изследвания, но аз не съм обезпокоен — усмихна се уморено. — Знаеш я Анита. Тази жена е направена от стомана. Все пак живее с мен.

Далия се усмихна на шегата му.

— Кажи й, че съм питала за нея.

Той кимна и пое халбата с наливна бира, която Купър плъзна към него.

— Добре, да забравим за миг бомбата, която Тримейн пусна така драматично — обади се Бейли, като още звучеше разлютена. — Ред е за подобаващо представяне.

Седнала между нас двете, тя докосна ръката ми и погледна към Далия.

— Далия, запознай се с Джесика — погледна към мен и докосна ръката на Далия. — Джесика, запознай се с Далия.

Усмихнах се и протегнах ръка през Бейли, за да стисна тази на Далия.

— Радвам се най-накрая да се срещнем.

Тя ми се усмихна широко.

— Аз също. Както изглежда, предизвикала си известно вълнение наоколо.

В мига, щом подхванахме разговор, установих, че Далия Макгуайър представлява интригуваща смесица от възхитителен характер и красиви черти. През повечето време беше сладка, защото в маниера й имаше известна ексцентричност — заради начина, по който правеше преувеличени физиономии, без значение дали се смееше, или се преструваше на ужасена или изненадана — но когато беше спокойна и сериозна, беше наистина красива. Косата й беше нещо, за което да й завиди човек. Беше черна и гъста и се спускаше надолу на пищни вълни. Над големите й кристалносини очи беше надвиснал гъст бретон, който само допълваше привлекателността й. Имаше деликатен нос и прелестни устни, а това в комбинация с големите й очи ми напомняше за куклите Брац, които колекционираше кръщелницата ми. Далия и Бейли имаха сходен тен с цвят на сметана и праскови — само дето Далия нямаше симпатичните лунички, обсипващи носа на Бейли.

Онова, което добавяше към очарованието на Далия, беше ръстът й. Тя беше с няколко сантиметра по-ниска от мен, но също така заоблена. Моят ръст разпъваше извивките ми. Този на Далия като че подчертаваше нейните, а освен това тя беше облечена в прилепнала лятна рокля, която изтъкваше чувствеността й. Почудих се дали има жив мъж, който да не точи лиги, когато Далия Макгуайър мине покрай него.

— Джес копнее да влезе в магазина ти още откакто пристигна. Разказах й за твоите бижута.

— Добре дошла си по всяко време — увери ме Далия.

Вече от известно време разглеждах обиците й. Представляваха големи сърца от кована мед с положени отгоре по-малки сърчица от сребро.

— Ти ли си ги правила?

Тя докосна с пръсти обиците.

— Да.

— Красиви са. Утре ще отваряш ли? — не че имах излишни пари, които да харча за бижута…

Далия се засмя и кимна.

Купър беше зает зад бара, но аз следях действията му през цялото време, докато разговарях с Далия. Когато поспря до нас, аз вдигнах очи към него и мигом се озовах в клопката на погледа му.

— Дами, измислихте ли някакво решение на проблема с Девлин?

— Не — отговори Бейли. — Обсъждахме бижутата на Далия.

— Мислех, че се тревожите.

Очевидно той се тревожеше.

Намръщих се и изпитах желание да го утеша.

— Тревожа се — настоя Бейли. — Но в края на дълъг ден рядко ми хрумват решения. Мозъкът ми функционира по-добре рано сутринта и ти обещавам, че ако ми хрумне нещо, веднага ще те уведомя.

— Струва ми се най-високият ни залог е Джордж — вметна Далия. — Просто трябва да го разубедим да продаде на Девлин.

Почувствах внезапно пърхане на пеперуди при споменаването на Джордж. Все пак той беше причината, поради която изобщо открих Хартуел. По-точно причината бяха Сара и писмата й. Ако Джордж се върнеше, най-накрая щях да успея да му връча писмата.

— Мислите ли, че ще пристигне за финализирането на сделката?

— Вероятно — отговори Бейли и после очите й проблеснаха заради осъзнатото.

— О, писмата на Сара.

— Какво? — Далия се намръщи. — Какво пропускам?

Без да каже и дума, Купър се отдалечи към другия край на бара и аз знаех, че го направи, защото споменах леля му. Намръщих се и почувствах да ме изпълва безпокойство, задето продължаваше да реагира така на жената.

Беше умряла млада. От рак. В затвор.

Не беше ли изстрадала достатъчно, та да й бъде простено?

— … и Джес е донесла писмата, за да ги предаде на Джордж — достигна до ушите ми краят на обясненията на Бейли пред Далия.

— О, боже мой, това е толкова тъжно — отбеляза Далия. — И толкова мило от твоя страна, Джес.

Усмихнах се сковано, понеже не успявах да прогоня усещането за лоша поличба.

— Струва ми се, това е планът — заключи Бейли. — Ще открием начин да се свържем с Джордж. Ще го върнем обратно тук. Ще го спрем да продаде на Девлин и Джес ще има възможност да му предаде писмата.

Двете приятелки закимаха триумфиращо една към друга, доволни от плана си. Аз, от своя страна, изведнъж започнах да се питам дали не се подготвях за провал тук в Хартуел… и дали не се поставях в позицията сърцето ми да бъде разбито от Купър Лоусън.

* * *

Нямаше защо да се тревожа, че Купър ще разпитва защо мълча, докато ме откарваше към апартамента си същата вечер. Нямаше защо да се тревожа, защото той беше прекалено ангажиран да кипи вътрешно, та да забележи, че с мен се случва същото.

Притесненията ми какво ще означава това за нас се поразсеяха леко, когато той слезе от джипа и заобиколи да ми подаде ръка. Отнесено потърка с палец горната част на дланта ми и ме поведе навътре. Харесваше ме достатъчно, та още да иска да ме докосва.

Значи може би не мислеше за гнева към леля му, или защо проявявах такова съчувствие към нея…

Стисках палци.

— Трябваше да ми кажеш за Дейна — проговори най-накрая, а аз се запитах дали този разговор беше по-добър от разговор, свързан със Сара.

Освободих се от хватката му и седнах на дивана, но Купър се тръшна на масичката за кафе, така че коленете ни се докосваха. Явно не ми остави физическо пространство с надеждата да не ми позволи да създам и емоционално пространство помежду ни.

А аз наистина се нуждаех от емоционално пространство, когато опираше до теми, засягащи красивата му бивша съпруга и разпалената му реакция тази вечер.

— Джесика — настоя.

Обикновено пазеше името ми за времето, в което правехме секс. Приех, че пропускането на прякора ми значи, че е сериозен.

— Наистина не исках да ти причинявам излишен стрес. Тя не го заслужава.

— Всичко, което ти каже тя, ми влиза в работата — тросна се.

Прободе ме още по-силно чувство на тревога. Нямах желание да излезе, че съм някоя ревнивка, но истината беше, че… изпитах прилив на чувство за собственичество, като разбрах, че Дейна е в бара. Това ме стресна. През целия си живот не бях проявявала ревност или чувство за собственост към някой мъж.

— Какво има? — попита той и се наведе по-близо до мен.

Тревогата, която чувствах аз, беше отразена върху лицето му.

— В очите ти се чете нещо… — пое ръката ми и я стисна. — Там е, откакто изхвърлих Дейна от бара.

— Реакцията ти тази вечер… цялата тази разпаленост… Имаш ли някакви чувства към нея? — изстрелях.

Купър пусна ръката ми, а в погледа му пролича шок.

Мили боже.

Този разговор можеше да се развие в неблагоприятна посока наистина бързо, това го знаех, но също така ми беше ясно, че на този етап прямотата е най-добрата политика.

— Начинът, по който се отнесе към нея… Във всичко това личеше много страст, Купър — а на ум добавих: и тя е умопомрачително красива.

Беше ми ясно, че това последното е доста несправедливо, защото намекваше, че Купър е повърхностен. А не възнамерявах да прозвучи така. Но той беше мъж… и не можех да си представя, че съществуваха много мъже, които да не се поддадат на така красива жена като Дейна.

Той ме изучава известно време, а после долепи длан към устата си, внезапно придобил уморен вид.

— Пренебрегвах присъствието й — обясни кротко. — Когато започна да се отбива в началото след развода, да идва ме моли да се съберем, беснеех. А после осъзнах, че като беснея, й давам каквото цели. Тя си въобразяваше, че гневът ми значи нещо. Дължеше се единствено на това, че не можех да повярвам как е възможно някой, отнел ми човека, смятан от мен за брат, да прояви себичната дързост да ме безпокои отново. Това чувствам, като я видя, докторе. Вече не виждам нейното предателство. Виждам неговото. Това на Джак. Тя можеше да ми изневери с всеки. С всяка отрепка. Но го направи с него, а знаеше, знаеше, мамка му, че този човек ми е като брат.

Долових в тона му злъч, примесена с ужасна болка и протегнах ръка към него, стиснах здраво неговата, а очите ми запариха от сълзи. Във всичко това имаше замесена толкова много болка. Толкова много болка, скрита дълбоко.

И сега разбирах, осъзнавах, че не е заради Дейна. Беше заради Джак Девлин.

— Бяхме приятели още от деца — стисна дланта ми така силно, че беше почти болезнено. — Дори по-близки от това. Братя. При всяка гадост, през която преминавах, Джак беше до мен. Когато баща ми ни напусна. Когато мама умря. Плака редом с мен на погребението — промълви.

Аз исках да плача за него сега.

— Съжалявам.

Сините му очи като че гледаха през мен, но после изведнъж се фокусираха обратно.

— Тази вечер пренебрегвах Дейна, както правя винаги, защото не исках да й предоставям онова, към което се стремеше — вниманието ми. Но да те заплашва… Да се опитва да отрови онова, което имаме, по начина, по който съсипа приятелството ми с Джак… — наклони се към мен, а гласът му беше пресипнал. — Разпалеността ми не беше заради нея, Джесика, беше заради теб.

Думите му ме тласнаха напред, докато устата ми не се озова съвсем близо до неговата и просто така безпокойството от по-рано заради споменаването на писмата беше избутано настрана от безспорното привличане към него.

— Заплахите на Дейна постигнаха обратното — прошепнах и докоснах долната му устна. — Само ме направиха по-твърдо решена да развия връзката ни по-нататък… да те направя щастлив.

Купър изръмжа и устата ми се озова в плен на неговата. Целувката ни беше бавна и протяжна, но също така дълбока и опияняваща, и тялото ми попадна под познатата сексуална магия. Той нежно прекъсна целувката и опря чело срещу моето.

— Справяш се отлично, докторе.

— А? — произнесох объркано, вече замаяна от похотта, загряла кръвта ми.

Той се усмихна многозначително.

— По дяволите, наистина си очарователна.

— С какво се справям отлично?

— Да ме правиш щастлив.

Изпълни ме вълнение, примесено с топлота и белязано от страх.

— Ох.

— Да — ухили се. — Ох.