Борис Керемидчиев
Някога в Горна Джумая (9) (Фрагменти от миналото)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Историография
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране и корекция
nextstopblagoevgrad (2021)
Форматиране
Silverkata (2024)

Издание:

Автор: Борис Керемидчиев

Заглавие: Някога в Горна Джумая

Издание: второ

Издател: Стримон прес

Година на издаване: 1994

Тип: историография

Националност: българска

Печатница: „Пирин-принт“ ЕООД, Благоевград

Редактор: Николай Керемидчиев

Художник: Цветанка Грънчарова

ISBN: 954-8089-03-3 (грешен)

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11697

История

  1. — Добавяне

Училищата

В града имаше няколко български училища. Децата на бежанците — кукушани, заровалии, поройлии и други — се учеха в началното училище „Арсений Костенцев“, което се намираше на мястото на днешния хотел „Волга“. На ул. „Серска“ беше училище Мите Марков, открито през 1919 г. и наименовано на обесения през 1876 г. от турците в Горна Джумая учител-революционер. След години на това място се помещаваше Търговската гимназия, и по-късно Икономическия техникум. Старо прогимназиално училище, строено през турско, имаше и в черковния двор.

След завършването на Балканската война през 1913 г. българската Солунска гимназия „Св. Кирил и Методий“ изживява труден период. В следващите седем години тя непрекъснато е местена от град на град — в Струмица (вече под името „Струмишка смесена гимназия“) е от 1913–1915 г., в Щип — от 1916–17, отново в Струмица (1918–19), а след Ньойския договор, съгласно който градът остава на територията на Сърбия, през учебната 1919–20 г. гимназията се установява в Петрич. Поради лошите битови условия там учителския съвет успява да издействува от Министерството на просветата тя да бъде преместена в Горна Джумая. Това става през учебната 1920–21 година и младежите от окръга получават вече тук средното си образование. Името „Струмишка смесена гимназия“ се запази до 1925 г., когато учителския съвет, изхождайки от обстоятелството, че тя е приемник на бившата Солунска гимназия, взе решение и направи предложение пред Министерството на просветата да се преименува в Горноджумайска гимназия „Св. Кирил и Методий“ (бивша Солунска). Предложението беше одобрено.

Поради липсата на подходяща сграда кметът на града Панайот Тасев, със съгласието на Ал. Стамболийски, се обръща към министъра на войната ген. Иванов с молба да бъде разрешено за нейните нужди да се ползват помещенията на старите турски казарми извън града. В тези неуютни и занемарени постройки гимназията се помещава до края на 1922 г., когато сградата е взета отново за военни нужди. Налага се временно гимназията да се премести в прогимназиалното училище в черковния двор. През 1924 г. училищното ръководство нае новопостроената част на къщата на Костадин Балабанов и Андон Даскалов срещу тютюневия склад „Консорциум“. През 1929 год. се наложи ново преместване — този път в новата прогимназия (по-късно Икономически техникум). Нуждата от собствена сграда беше повече от наложителна и въпреки че решение за това бе взето на общоградско събрание още през 1924 г., строежът започна след шест години. Поради липса на средства нещата вървяха бавно. Събираха се дарения, помощи. Общинското ръководство реши да се обърне към тогавашния министър на благоустройството и го покани да посети Горна Джумая. Тогава за първи път видяхме български министър с потури и джамадан (елек). Средствата бяха осигурени и през 1933 г. строежът беше завършен.