Борис Керемидчиев
Някога в Горна Джумая (4) (Фрагменти от миналото)

Поминък и занаяти

Основната част от населението на градчето се препитаваше от тютюнджийството. Около 1923 г. тютюнът се заплащаше много добре — по 120–130 лева на килограм. Хубав, лош — само тютюн да имаш. И чиновници, и занаятчии — всички имаха тютюневи нивички. През деня работеха в дюкяна или работилничката, а през нощта в малките часове ставаха рано да помагат на жените, старците и децата в брането. Населението се прехранваше главно от това и успя да стабилизира малко положението си. По това време именно се построиха и няколко големи тютюневи складове в града, собственост на богати търговци. В тях работеха може би над хиляда души, които бяха най-компактната трудова маса в града.

На особена почит в града бяха занаятите, особено след войните. Народът трябваше да се обуе, да се облече. Готови дрехи и обувки все още нямаше и всичко беше в ръцете на занаятчиите. Имаше десетина шивашки работилнички, които обслужваха и обличаха не само градското население, но и околните села. Селяните носеха все още аби, потури и елек. Градските дрехи дойдоха сравнително късно.

Доста работа имаше и за десетина кожухари по ул. „Серска“. Кожухчетата все още се носеха и то не само от старите хора. А всяка млада булка от селата отвъд Струма си ушиваше „полка“ — късо жакетче от чоха, което първо се шиеше от шивачите, а после се носи на кожухаря да му сложи яка от „морско жребче“ (видра) — една дреха, доста скъпа за времето си, която обаче повдигаше самочувствието на младоженката.

Обущарите съвсем не бездействуваха. Обувките тогава се правеха на ръка, а кожарите продаваха на чифтове фаши — говежди кожи, от които селяните сами си стъкмяваха опинци.

Земеделието, и главно тютюна, с който населението се изхранваше, не можеха да минат без помощта на домашни животни — коне, магарета, волове. Почти всяко семейство не само в селата наоколо, но и в града, имаше в двора си представител на тези безсловесни помощници. Затова и по толкова оживената улица „Серска“ се намираха дюкянчетата и работилничките на множество самарджии, налбанти, ковачи и др.

Многобройните бежанци, които се заселваха в града, получаваха от държавата парцели и кога легално, кога не, започваха да строят нови домове. Освен майстори-зидари и строители, много хора изкарваха прехраната си и като бояджии, общи работници по постройките и т.н.