Борис Керемидчиев
Някога в Горна Джумая (32) (Фрагменти от миналото)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Историография
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране и корекция
nextstopblagoevgrad (2021)
Форматиране
Silverkata (2024)

Издание:

Автор: Борис Керемидчиев

Заглавие: Някога в Горна Джумая

Издание: второ

Издател: Стримон прес

Година на издаване: 1994

Тип: историография

Националност: българска

Печатница: „Пирин-принт“ ЕООД, Благоевград

Редактор: Николай Керемидчиев

Художник: Цветанка Грънчарова

ISBN: 954-8089-03-3 (грешен)

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11697

История

  1. — Добавяне

Кооперация „Успех“

През късната есен на 1941 година се сложи началото на първата занаятчийска кооперация в града. По това време занаятчиите все по-трудно успяваха да се снабдят с материали, пазарът обедняваше непрекъснато, стоките изчезваха, за да се появят на баснословни цени, предлагани от черноборсаджиите.

За да излязат от това неблагоприятно положение, група занаятчии в Горна Джумая, предимно шивачи /в града имаше 8–10 шивачници/, решиха да образуват кооперация, която да ги избави от експлоатацията на търговците спекуланти.

И така, в един ноемврийски ден на 1941 г. бе образувана занаятчийска кооперация „Успех“, в основата на която бяха 7–8 занаятчии. Още същия ден организаторите обиколиха по-големите работилници, за да агитират и привлекат нови членове. Записаха се около 30 занаятчии, които веднага внесоха и дялов капитал от по 500 лева.

Кооперацията бе узаконена и регистрирана в София и веднага започна снабдяването с материали на редовните им цени. Въпреки много трудности, които й се създаваха, кооперация „Успех“ продължи съществуването си, като в нея навлизаха все нови и нови членове — обущари, шапкари, дърводелци, железари и др. Кооперацията избра свой управителен съвет с председател, касиер и магазинер, които изпълняваха задълженията си, без да получават за това възнаграждение. Стоката идваше чрез Популярна банка, а магазинерът я раздаваше по списък на нуждаещите се.

В периода след Втората световна война народът страдаше от големия недоимък, беше оголял и обосял, магазините бяха празни. Ръководството на кооперация „Успех“ достави 20 тона стари автомобилни гуми и започна производството на обувки „Пиринки“, „Алпинки“, опинци, които бързо се изкупуваха от населението. За няколко години капиталът на кооперацията нарасна и тя закупи собствени сгради за канцеларии и магазини.

Край