Борис Керемидчиев
Някога в Горна Джумая (24) (Фрагменти от миналото)

Болка, наречена Македония

Около 1922–23 г. в България започнаха да се създават младежки организации на бежанците. Имаше македонска, тракийска и добруджанска, но най-активна бе македонската младежка организация. Тук, в Горна Джумая, както и в другите големи градове младите работеха с ентисиазъм, запазили скъпи спомени за родния край.

В Горна Джумая по това време бе обичайно да се провеждат младежки околийски сбирки. Насрочваха ги най-вече през зимните месеци /февруари, март/, когато младежта от село беше по-свободна и можеше да изпрати свои представители. В София бе основа Съюз на македонските младежки организации, който разполагаше с много добре подготвени оратори. Те бяха пет-шест души, които обикаляха България и на събрания и сбирки говореха много разпалено за родния край, за дълга на младите към него. Спомням си, един такъв оратор каза следното: „Двайсет и две годишният Даме Груев тури основите на ВМРО, която раздруса из основи турската империя, а ние, младежите, които сме събрани тук, какво сме направили досега?“

От балкона на кметството друг голям младежки оратор Димитър Тетизов, или както го наричаха Димче Тетизов, говореше вдъхновено: „… Французите ни питат: Кой ви научи да си служите с революционни средства? — Ние им казваме: Вие! Вие ни научихте. Вие най-напред направихте френската революция. Разкопайте вашите булеварди и улици и ще намерите още кости от Великата френска революция!“

През 1927 година в Белград, Загреб, Скопие, Битоля, Щип и Велес бяха арестувани около 40 студенти македонски българи и доведени в затвора в Скопие, където ги разпитва полицейският следовател Веилир Прелич. Нечовешки са условията в сръбските затвори, нямат край инквизициите и „изобретателността“ на мъчителите: горене с нажежено желязо, игли под ноктите, тежки побои до изгубване на съзнание… Двама полудяват, един е на смъртно легло, а друг — Тодор Попйорданов от Кочани, се хвърля под влака, за да избегне мъченията. За този процес развълнувано говори друг оратор — Любен Димитров. От владишкия трон в църквата „Света Богородица“ в Горна Джумая той произнесе прочувствена реч, в която между другото каза: „Спомнете си подвига на тетовската девойка Мара Бунева. Тя срещна на улицата край Вардар мъчителя на българските студенти Велимир Прелич и го застреля. После сама тури край на живота си. И тя се беше обрекла на нашата мила Македония!“

В тези младежки сбирки участваха много младежи. Идваха от селата с музики, събираха се в читалището или отвън, на площада. Спомням си, че през август 1925 г. Съюзът беше насрочил конгрес. Той се проведе в салона на тютюневия склад на Мануил Салтел. Събраха се представители на младежките македонски организации от цяла България. Симеон Евтимов, председател на конгреса, отговаряше на поздравленията на гостите на немски, френски и английски, разговаряше свободно с чуждестранните журналисти на родния им език. Голямата му начетеност и култура направиха впечатление на всички.

В онези години през летните месеци младежките организации в града често организираха различни увеселения: въздържателното дружество „Трезвеност“, македонското дружество, културно-просветното братство, младежката организация. Спомням си, на едно такова увеселение, градската градина бе уподобена на географската карта на Македония — с табели, указващи местонахождението на различни градове. Беше оживено, весело, работеше бюфета, а младите хора се разхождаха из алеите и се замеряха с конфети и серпентини. Така бе до късно през нощта. Тези сбирки и увеселения продължиха до 1934 година.