Борис Керемидчиев
Някога в Горна Джумая (7) (Фрагменти от миналото)

„Македонска сълза“

Първият вестник, който започва да излиза в Горна Джумая, се нарича „Македонска сълза“ и се отпечатва в печатницата на Никола Деведжиев в началото на декември 1919 г. В музея се пази оригиналния първи брой, съхраняван дълги години от Иван Манасиев.

„Македонска сълза“ е обявен като „независим орган на македонските бежанци“, който да защитава техните интереси. Отговорен редактор е Ташко Комитов. В първия брой, както във всяко ново печатно средство за масова информация, е напечатана програмата и целите, които си поставя вестникът. Ето как завършва уводната статия:

„Македонска сълза“ ще бъде знамето ни. Тя ще бъде отзив на наболялата душа на македонеца роб, тя ще бъде неговият страж, който ще бълва огън и жупел в лицето на неговите неприятели, тя ще издигне високо глас на живот и свобода, ще посочва извора на мизерията, в която е хвърлен. Нейната програма е: „Хляб и свобода!“.

Публикувано е съобщение за проведено общоградско събрание на бежанците, на което е избрана комисия, призвана да защитава техните интереси, която да се срещне с министъра на вътрешните работи, министъра на земеделието и председателя на комисията за бежанците в София и да моли за отпускане на земя, имоти и други помощи за изпадналите в беда бежанци от Струмица. В приетата телеграма се казва: „… Да се приведат в известност всичко безстопанствени имоти и да се раздадат рационално между бежанците, които са напуснали родните огнища с надежда да намерят братски грижи в майка България и готови да споделят всичко със своите по-рано освободени братя. И само по такъв начин ще бъдат полезни както за себе си, така и за отечеството.“.

В подлистник много живо и емоционално се разказва за премеждията на бежанците, принудени от Ньойския договор да напуснат роден край. Пътуването с теснолинейката е предизвикало възхищението на автора: „Който не е пътувал с прочутата «Българска дековилка» от Златарево до Радомир и обратно, нищо на света не знае. И наистина, колко прекрасно се пътува с нея. Никак да не си поет, пак те настроява: хубавата обстановка и добрия подбран персонал по движението й те прави да станеш такъв, пък и нещо повече…“

В хрониката е отбелязано бързото повишаване на цените на някои стоки, както и върлуващата епидемия от скарлатина. Както всяко уважаващо себе си издание, вестникът взема активна гражданска позиция по някои обществено важни въпроси: „Внимание! В градската минерална баня «Чарши баня» има голяма нечистота! Къде е санитарната власт да хване за ушите наемателя й?“

На четвърта страница са публикувани имената на гражданите, внесли парични дарения във фонда на вестника, така наречените спомоществователи, или както сега гръмко ги наричаме, спонсори. Тук са публикувани и любопитни рекламни съобщения и обяви. Ето две от тях: „Важно за бежанците. Отворих кафене и питиепродавница на дребно «Обновление» с натурални вина и ракия на ул. «Полицейска» близо до околийското управление. Прислуга бърза. Заповядайте, посетете и ще се уверите в истинността.“ Още по-любопитна реклама: „Телеграма! Кръчмари и консуматори! Горноджумайци и провинциалисти! Тичайте при луксозния склад за спиртни напитки «Нектар» да видите дава ли на сметка както на едро, тъй и на дребно пристигналите тракийски вина… и други спиртни напитки и дава ли шикмезета с най-бърза прислуга. Който не посети «Нектар», ще скърби додето е жив!“

След такава реклама, по-скоро отчаян вопъл на застрашен от фалит търговец, въпросното заведение или е процъфнало, или е западнало съвсем.