Борис Керемидчиев
Някога в Горна Джумая (14) (Фрагменти от миналото)

Градската градина

Сегашната градска градина се създаде през пролетта на 1924 г. Дотогава нямаше специално обособена зона за отдих на гражданите. Общинската управа отчужди имотите на цинцарите Динови (откъм театъра) и на Ники бей и определи цялата площ, засадена с овощни дръвчета, за градска градина. Прокараха се алеи, а на много места се поставиха пейки. Много често край разхождащите се граждани от време на време тупваха на земята узрели круши, ябълки, кайсии или сливи.

Каналът „Сапунджи дере“ тогава завиваше по Царевоселското шосе и водата се спускаше надолу край градините и ливадите. После го насочиха да тече край новосъздадената градина (както е и сега) и по най-прекия път се вливаше в Бистрица. При силни дъждове често излизаше от коритото и преливаше в градината, като нанасяше големи пакости.

Десетина години по-късно овощните дръвчета бяха изкоренени и на тяхно място бяха засадени гъсти редици от акации, за да правят повече сянка. На отделни места алеите бяха толкова зашумени, че слънцето едва проникваше. След време засадиха кипарисови дървета, а след това и канадска топола.

Градината бързо стана любимо място за отдих на горноджумайци, които в горещите летни месеци търсеха прохлада и приятна отмора под нейните дървета. Около 1927 г. бе построен масивен бюфет-бирария с много маси, където солидните граждани със семействата си вечеряха и се забавляваха, докато младежите с весел смях бродеха из алеите и се занимаваха с любимата си игра по това време — бой с конфети.

Тук често се организираха градински увеселения, като инициатори бяха въздържателното, женското или някое друго дружество. Правеха се с благотворителна цел и задължително с входен билет.

Бюстът-паметник на поета Пейо Яворов го поставиха през 1933 година. Събраха се много хора, които тачеха паметта на поета-революционер. Ученички рецитираха стиховете му и поднасяха на присъстващите малки портрети на революционни дейци, борили се за освобождението на Македония. Паметникът бе поръчан от общината и е един от първите в града.

Много по-късно на мястото на бюфета бе построен басейн с фонтан, в чиято вода за радост на малките деца плуваха декоративни рибки, включително и „златни“. Под големия и мощен високоговорител в неделните утрини децата слушаха радиопиеси, а привечер младежите и възрастните — първите репортажи от футболни срещи. От сергиите и количките находчиви продавачи предлагаха различни детски лакомства — захарни петлета, ябълки на клечка, семки и страгали. До късно в топлите летни нощи градината се огласяше от весела глъчка и младежки смях.