Борис Керемидчиев
Някога в Горна Джумая (2) (Фрагменти от миналото)

Градчето — първи впечатления

На 1 март 1923 г. заедно с много други семейства от Кукушко стигнахме в Горна Джумая. Беше дошъл краят на нашия многострадален бежански път. Тук беше нашата България, тук щяхме да останем до края на живота си.

Какво представляваше Горна Джумая, когато я видях за пръв път? Малко градче със 7000–8000 жители, с тесни и прашни улички, разположено от двете страни на река Бистрица. По левия бряг започваше от там, дето сега извива пътят към Ловния дом и продължаваше надолу до казармите, а по десния — от Водениците (дето е сега закрития плувен басейн) и стигаше до Стоматологичната поликлиника. На северозапад къщи имаше до сегашната община. Дотам беше градът. Надолу бяха все бахчи и градини.

Нямаше много големи постройки. Преобладаваха схлупените дюкянчета, останали от турско време — тъмни, сбутани, неугледни. Търговската част на града, или както тогава се наричаше, чаршията, се спускаше от моста при часовника по улица „Серска“, по левия бряг на Бистрица. Бяха все занаятчийски работилнички — обущарници, кожухарници, налбантници и др. Имаше и няколко хана — Осенския, Сушичкия, Къосевия. От площад „Македония“ до бившата община — всичко това беше една редица дъсчени бараки, високи до два — два и половина метра — все бакалнички, кебапчийници, шкембеджийници. Отсреща пък бяха стари турски дюкянчета, които по-късно през 1925 г. изгоряха и на тяхно място се построиха масивни сгради до бившата книжарница „Максим Горки“. До 1944 г. бяха само на една плоча и се ползуваха като дюкяни от различни търговци. Имаше все пак няколко по-забележителни сгради в града, построени около 1920 г. Едната от тях бе на бившата аптека №1, вляво от ГУМ, по-надолу срещу Стоматологичната поликлиника бе къщата на зъболекаря д-р Янев, там беше и Народната банка. През 1922 г. бе построена къщата срещу ресторант „Здраве“ и някои други.

По това време Горна Джумая беше градче с чисто бежански облик. След 1913 г. тук бяха дошли над 100 семейства от Кукушко, а след 1919 още толкова, че и повече, от Струмица и други селища. Трябваше да се подслонят някъде тези хора, да изхранват голямата си злочеста челяд. Тогава именно по гарската улица се направиха контрабандно много дребни постройки и къщурки. Повечето се правеха нощно време — на четири дирека сложат керемидите и общината не ги блъскаше. После ги зидаха и довършваха. По тези постройки намираха работа много от бежанците, така и много от тях направиха своите домове.