Борис Керемидчиев
Някога в Горна Джумая (15) (Фрагменти от миналото)

Убийството на Алеко Паша

На 12 септември 1924 година в хотел „Париж“ в Горна Джумая, близо до къщата, в която живеехме, стана убийството на окръжния войвода на ВМРО за Петрички окръг Алеко Василев, или както бе известен тогава, Алеко Паша. Това събитие беше трагичен епизод от борбата между двете течения на ВМРО.

През 1921 година в София падна убит съратникът на Гоце Делчев Гьорче Петров. Малко по-късно същата година в м. „Самуилова крепост“ пък бе обесен Никола Попов. Още няколко убийства станаха по това време.

На 12 септември 1924 г., в събота вечер, край хотел „Париж“ /днешната закусвалня „Здраве“, около 21 часа се чуха изстрели. Живеехме наблизо, до сегашната поща, и веднага излязохме. Чухме викове „стой, стой!“ и стрелбата продължи надолу по Царевоселско шосе. Веднага се прибрахме и не излязохме цяла нощ. Сутринта мина патрулна двойка и съобщи „Снощи в хотел «Париж» е убит Алеко Паша“. Около 9 часа в града вече имаше много войници с ножове на пушките, а околийският началник Коста Алексиев трескаво даваше разпореждания. Малко след това изкараха Алеко Паша от хотела и натовариха трупа в една каруца, с която караха боклука. Тези каруци бяха доста къси, така че краката на убития /а той бе грамаден човек/ от коленете надолу се виждаха. Откараха го някъде.

Тази сутрин станаха и други убийства. Полковник Атанасов, който беше голяма личност в македонското революционно движение, го убиха сутринта зад Военния клуб. Вечерта се спуснал от един балкон и очевидец от градската милиция разказваше, че скочил с думите „Дръжте ме братя, да спасим Македония!“ И се изгубил в градините наоколо. Там прекарал цялата нощ. Сутринта излязъл рано покрай училище „Арсени Костенцев“ и тръгнал към читалището. И там бил убит. Малко по-надолу бе убит Георги Гевгелийски. На мястото на книжарницата пък имаше една будка. Там, до нея, убиха обущаря Димитър Петрински /Димитрето/. Той беше много близък на Алеко Паша — и двамата бяха от Баракли Джумая. Ангел Коларов, околийският войвода на Петричката чета, която била тук, до „Златното пиле“ на квартира, сутринта излязъл до чаршията. Забелязали го и открили стрелба по него. Тежко ранен, връщайки се към своята чета, е бил застигнат и доубит в двора на хана. Същият ден в София убиха Димо Хаджидимов, убиха и Славчо Ковачев — водачи на левицата, хора на Сандански. Започнало бе едно разчистване на сметки…

Убитите в Горна Джумая ги прибраха пред общината, която се намираше на мястото на днешното читалище. Имаше нещо като навес. Там ги събираха, после аутопсия им правиха и накрая ги погребаха без нито един човек в края на гробищата.

Същият този ден съобщиха, че Тодор Александров е убит. Дотогава никой не знаеше за това убийство, което е станало още на 31 август. До 13 септември се пазеше в тайна. И тази сутрин излязоха едни големи афиши с неговия лик, в които пишеше, че е убит в Пирина. И тогава вече се разбра каква е работата.