Борис Керемидчиев
Някога в Горна Джумая (1) (Фрагменти от миналото)

Вместо предговор

Уважаеми читателю,

Може би първото, което трябва да споделим с теб, след като държиш в ръцете си това четиво е, че то първоначално не бе замислено като самостоятелна книга. Всичко тръгна от един спомен, който пък роди една рубрика във в. „Пиринско дело“ под надслов „Някога в Горна Джумая“. Един по един прииждаха спомените, редяха се отделни фрагменти от живота на някогашна Горна Джумая. Записвахме ги непредубедено, така, както ги е съхранила паметта на съвременника. Интересът, с който бе посрещната рубриката, ни подтикна да продължим с издирването на интересни и любопитни факти от историята на града, но идеята за книга бе още далеч. Тя дойде по-късно, когато рубриката „Някога в Горна Джумая“ бе приключена. Кураж да съберем всичко в едно цяло ни дадоха отзивите на всички онези граждани, които обичат града ни, интересуват се от историята му и желаят да научат нещо повече за миналото му.

Разбира се, възможно е някъде да има малки пропуски, що се отнася до дати и имена (все пак оттогава са изминали 70 години), но според нас като цяло отделните фрагменти очертават една достоверна картина на тогавашния провинциален градец, дават представа за живота в него, за нравите и обичаите.

Книгата не е задълбочено изследователско съчинение и няма претенциите за анализ на обществено-икономическия, политическия и културния живот в града ни преди седем десетилетия. Спомените не са последователно изложени в хронологичен ред. Дори някъде могат да се забележат известни празноти — това е неизбежно при сглобяването на отделни фрагменти в едно цяло. Според нас силата и значението на това четиво е в непосредствеността на впечатленията на очевидеца, на съвременника, който пък има предимството да види и разкаже за неща и събития, които убягват от строгия поглед на научното изследване.

Една болка, която не може да остане незабелязана, пронизва всичко събрано в тези корици — болката на бежанците от Македония. Колкото и много години да са отминали, с нищо не може да се заглуши парещия спомен за родния край, за бащиното огнище…

Като се надяваме на снизхождението ти, уважаеми читателю, вярваме, че ще оцениш написаното тук като добросъвестен опит за малък принос към познанията ти за историята и миналото на нашия град в периода след 1923 година.