Борис Керемидчиев
Някога в Горна Джумая (10) (Фрагменти от миналото)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Историография
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране и корекция
nextstopblagoevgrad (2021)
Форматиране
Silverkata (2024)

Издание:

Автор: Борис Керемидчиев

Заглавие: Някога в Горна Джумая

Издание: второ

Издател: Стримон прес

Година на издаване: 1994

Тип: историография

Националност: българска

Печатница: „Пирин-принт“ ЕООД, Благоевград

Редактор: Николай Керемидчиев

Художник: Цветанка Грънчарова

ISBN: 954-8089-03-3 (грешен)

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11697

История

  1. — Добавяне

Пощата

През 1910 година турската администрация в Горна Джумая построила нов конак (полицейско и административно управление) в центъра на града — под сегашната Търговска банка, до реката, където е мостът срещу музея. Но не могли да му се нарадват турците, тъй като през 1912 година започна Балканската война и те трябвало да напуснат града.

През 1923 година на първия етаж на тази сграда се помещаваше телеграфо-пощенската станция на Горна Джумая. Тя заемаше три стаи, съседните бяха заети от мировия съдия, а целият втори етаж бе на разположение на съда.

В пощата работеха 10–15 служители под ръководството на началника Димитър Панчев от Велес. Освен телеграфа, по който се приемаха и предаваха телеграми, имаше и една телефонна кабина. В града по онова време освен официалните учреждения, телефони имаха големците и някои от най-изтъкнатите търговци. Три-четири души телефонисти осигуряваха връзката с другите населени места, но тя беше много несигурна и некачествена.

Ежедневната поща, състояща се от писма, колети и вестници, пристигаше по влака (тогава жп линията бе теснолинейна) на старата гара, на около 3.5 км от града и за нейното пренасяне се грижеше каруцарят Михал Французина. Месечните заплати на чиновниците и държавните служители също пристигаха по влака и тогава с Михал като охрана пътуваше общински стражар.

В пощата имаше и спестовна служба. Щом получеха парите от продажбите на тютюните, гражданите ги внасяха там. Беше открит и клон на Популярна банка в града, която кредитираше дребните занаятчии и търговци в града, но болшинството от хората предпочитаха да правят спестявания в пощата.

poshta.jpg