Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Някога в Горна Джумая
Фрагменти от миналото - Година
- 1994 (Пълни авторски права)
- Форма
- Историография
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и корекция
- nextstopblagoevgrad (2021)
- Форматиране
- Silverkata (2024)
Издание:
Автор: Борис Керемидчиев
Заглавие: Някога в Горна Джумая
Издание: второ
Издател: Стримон прес
Година на издаване: 1994
Тип: историография
Националност: българска
Печатница: „Пирин-принт“ ЕООД, Благоевград
Редактор: Николай Керемидчиев
Художник: Цветанка Грънчарова
ISBN: 954-8089-03-3 (грешен)
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11697
История
- — Добавяне
Пощата
През 1910 година турската администрация в Горна Джумая построила нов конак (полицейско и административно управление) в центъра на града — под сегашната Търговска банка, до реката, където е мостът срещу музея. Но не могли да му се нарадват турците, тъй като през 1912 година започна Балканската война и те трябвало да напуснат града.
През 1923 година на първия етаж на тази сграда се помещаваше телеграфо-пощенската станция на Горна Джумая. Тя заемаше три стаи, съседните бяха заети от мировия съдия, а целият втори етаж бе на разположение на съда.
В пощата работеха 10–15 служители под ръководството на началника Димитър Панчев от Велес. Освен телеграфа, по който се приемаха и предаваха телеграми, имаше и една телефонна кабина. В града по онова време освен официалните учреждения, телефони имаха големците и някои от най-изтъкнатите търговци. Три-четири души телефонисти осигуряваха връзката с другите населени места, но тя беше много несигурна и некачествена.
Ежедневната поща, състояща се от писма, колети и вестници, пристигаше по влака (тогава жп линията бе теснолинейна) на старата гара, на около 3.5 км от града и за нейното пренасяне се грижеше каруцарят Михал Французина. Месечните заплати на чиновниците и държавните служители също пристигаха по влака и тогава с Михал като охрана пътуваше общински стражар.
В пощата имаше и спестовна служба. Щом получеха парите от продажбите на тютюните, гражданите ги внасяха там. Беше открит и клон на Популярна банка в града, която кредитираше дребните занаятчии и търговци в града, но болшинството от хората предпочитаха да правят спестявания в пощата.