Борис Керемидчиев
Някога в Горна Джумая (27) (Фрагменти от миналото)

Паметникът на македонския четник

През лятото на 1933 г. в северната част на площад „Македония“ бе издигнат паметника на македонския четник. Той не изобразяваше конкретна историческа личност — не бе нито Даме Груев, нито Гоце Делчев, нито Тодор Александров. Беше образ-символ на онези, които не пожалиха живота си за свободата на Македония.

Паметникът бе много внушителен. Македонският четник беше изобразен с формата на новата организация — с пелерина, с полувоенни дрехи, на главата с особена шапка, каквито носеха македонските четници. Те бяха кожени, отпред с монограм с кръстосани револвер и нож и надпис „Независима Македония“. На върха си шапките имаха пришито куршумче. А долу, в краката на четника, имаше гранитен венец с надпис околовръст: „Солун, Серес, Битоля, Струмица, Скопие“.

В дена на откриването говори Виктор Бойчев, син на горноджумайския войвода Ичко Бойчев. Той беше завършил американския колеж в Симеоново и бе много начетен мъж. Думите му бяха силни: „Четнико, ти, който си погледнал на запад и гледаш към Македония!… И ние не сме я забравили, и ние мечтаем за нейната свобода!“

После говориха и други оратори. Димитър Михайлов от Македонския младежки съюз в София говори, че младите хора не трябва да забравят борбата, припомни, че повечето учители в Македония са били войводи и четници — и Даме, и Гоце, и Георги Сугарев и много други. Много от тях са били възпитаници на известната Солунска гимназия. И всички са се посветили на делото за освобождението на Македония.

В долния край на площада имаше едно малко балконче. Оттам още през 1924 г. Никола Коларов — председател на Македонското младежко дружество „Вардар“ заяви пред студентите, които беше довел:

„Само на 25 км от тук в Калиманското поле“, нашите братя извикаха:

Тирани, чудо ще направим,

ний чуждо иго не търпим!

С юнашка кръв ще ви удавим

и пак ще се освободим!

Тогава чухме за първи път този куплет и ни направи много силно впечатление. Не знаехме кой го е написал, но много ни допаднаха тези горди думи. Едва по-късно, когато стана широко известен маршът на македонските младежки организации, разбрахме, че това четиристишие е само припевът му. Началото бе не по-малко вълнуващо:

Изгрей зора на свободата,

зора на вечната борба,

изгрей в душите и сърцата,

на всички роби по света!

С този марш младежите от Македонската организация отиваха на всяко тържество, като пееха въодушевено.

А що се отнася до паметника на незнайния македонски четник, след 1934 г., когато забраниха всички политически партии и организации, бе забравен напълно — без почит, без венци и цветя. Просъществува така още десетина години. Изчезна през есента на 1944 година.